„Когато ти кажат, че не е време за поезия, може би е тъкмо най-подходящото време за поезия. Особено, когато стиховете търсят Светла диря към Истината и истинското. На такъв път тръгнеш ли, току виж и прозата се превърне в пеперуда. Полита към Небесното, преоблечена и преродена… в чиста поезия“.
Напоследък дори и думите за вулгаризацията на нашето време и нравствения упадък са в девалвация. Говорим задъхано за забързаните си стъпки по натрошени стъкла /по Томас Елиът/, за многогрижието и океана от тъга и страсти, които ни заливат, в Родината или далеч от нея. Но искаме някак си сами и само ние да не замръзнем , когато е „под нулата“. Съвсем сами да изплуваме. И децата ни не ни вярват. Много примери ги догонват – за демонстрираната мощ от човешка немощ. В своята поетична книга „Предобрази“ Анна не спира до познатия „Океан у мен“. Тя знае Кой единствен може да укроти стихиите, поради неизменната Му любов. Но как това да стане, ако не Го пътърсим. И благодари на Бога. Всъщност „Океан у мен“ е заглавието на първата стихосбирка на Анна, която се случи преди няколко месеца. Случи се “40 години бавно“ / през които Анна пише и усъвършенства стиха/ и едновременно някак взривно. За мен самата също бе изненадващо наведнаж. И знам, че ще продължи под общото заглавие „Предобрази“, защото стиховете и са вече написани. Накратко – докато тъгувах, че Анна отлетя за Австрия /повече от 30 години тя живее повече там/ много скоро научих, че Издателство „Многоточие“ е издало и и втората и стихосбирка от поредицата „Предобрази“ – „България у мен“. И тези дни, докато Анна е тук за премиерата, Ивелина Цветкова, основател на Издателството, и ги връчи, наедно с Грамота „Книга на годината“. Част от тази книга е с много близкото ми подзаглавие, „Стоп кадър“, което догонвах години наред при обикалянето и снимането на България, по по-светлите и друми, но и сред оголените и рани. Когато взех „топлата“ стихосбирка, усетих позната радост: Много пътеки се срещат понякога, ако всеки по своему е търсил Пътят. Затова решихме да представим в Една поетична премиера, на 25 януари, 2024 година, в Столичната библиотека, пл. „Петко Р. Славейков“4, стиховете на Анна. Ще ги прочете самата тя. А тя чете като истинските поети. И тъй като стиховете и са много чисти и „високи“, и в поетично отношение, без излишни компромиси с рима, метрика и ритъм – сигурна съм, не са нужни специални артистични умения. Те са ту като отломък, ту като малка капчица, в която се оглежда всемирната хармония. Защото Нея я има. Просто Анна си позволява да сподели кога и как са и се откривали частици от нея. Защото по Вярата се дава. И се отнася много отговорно към това, сама цитира в началото: „Който пише от човекоугодие, за слава и показност, губи своята награда…“
Хрумна ни, че всеки може да го преживее, като прочете стих на премиерата. Опитайте.
Ето едно:
ЛЮБОВ
Любов невидима ме движи
и вдъхва в ноздрите живот,
стои над всичките ми грижи,
през дълбините стеле брод.
Изпълва всяка моя клетка
с неизразима красота,
с мелодия неземна, лека
лекува болка, самота.
Очества в миг греховни сенки
и вдън разкаяно сърце,
препълва с дарове нетленни
в молитва сключени ръце.
И в старостта си да изтлея
дори дъхът да спре съвсем,
аз ще се вливам вечно в нея
Като река във водоем!
От поредицата „Предобрази“, „Океан у ман“, Първата стихосбирка на Анна Молева
А ето и 2 стиха от стихосбирката „България у мен“, писани отдалеч:
„Пробуди ме днес утринта
И слънцето пак ми намига,
Край мене навред – красота,
Но..винаги нещо не стига.
Защото се питам с тъга:
-Световната хубост без мяра
Къде да поставя сега
в сърцето си – пълно с Бългрия“,
А в краткия стих, Анна е особено силно изразителна. Ето един, включен в „Океан у мен“:
Нарекох го наместо „Лого“, докато си мисля как да предствя Анна Молева като човек и поет, в четвъртък, 25 януари , от 17.30 часа, зала Американски център на Столична библиотека, пл. „Петко Р. Славейков“4.
Бди над стиховете мои много,
Боже, да не бъдат тъмен фон,
Нито кръпка върху царска тога,
Ни лъжа, въздигната на трон.
Ваня Манолова
