Попадали ли сте някога на спектакъл случайно? Ето така, решавате и отивате, а после притеглянето към случващото се на сцената ви държи в обаятелна прегръдка до момента, в който мисълта ви повежда обратно назад към действието. И така докато не си отговорите на въпросите " Защо и как ме плени всичко това?"“Небе Земя” е спектакъл на ТАНЦОВА КОМПАНИЯ ДЮН и излиза на сцена близо три години след “Ритуали на душата”.Въпросът дали в новият спектакъл откриваме препратки от предишният и в каква степен той е негово продължение е логичен. Но най-добре е да прецените сами! Следващото представление е на 14 март, отново в Топлоцентрала.
Спектакълът започва още с появата ви в залата… .
Игрива музика, чрез която влизате като в облак на сред сцената, неочаквано ще ви настрои за динамичност и зрелищност. Но всъщност това е самото интро, което по един доста забавен начит подсказва на зрителя какви са авторските намерения.
МЕЧКАТА НА ПРОЗОРЕЦА
ЛИСИЦАТА НА ВРАТАТА
ЧАКАТ ЦВЕТИ ДА ИЗЛЕЗЕ
СПИ, ЦВЕТИ, СПИ, СПИ, СПИ
приспивна песен, от детството на
Цветина Матова/танцьор в спек-
такъла/
Участниците в този спектакъл ни разказват приказка за срещата на тялото с душата в най-философската ѝ представа на която сме способни. Т. е., мисълта на зрителя е добре да бъде подготвена за подобно ниво на възприятия, тъй като режисьорът /Петя Стойкова/отново борави с взаимоотношенията на сложната синкретичност между музика, слово, пантомима, песен, танц и богатство от емоционални внушения.
В хода на представлението се превръщаш в съучастник на намеренията ѝ и ако това не се случи ще значи, че деликатната нишка на контакт някъде се е прокъсала. Но реално това е невъзможно, предвид цялостната динамична структура на произведението.
От самото начало музикалната фраза се поема като рефрен чрез телата на изпълнителите и се завихря в танцувален текст, чието послание кулминира до експлозивна експресивност на самия финал.
И в този аспект е очивидно, че заложената цел е постигната.Нещо повече, зрителят е омагьосан от вокалното изпълнение на Теодора Станчева, а до нея са Иван Наньов и Мартина Стефанова. После вниманието му се фокусира върху танцуващата вакханалия, в която началото и краят са свързани чрез текст, сценични внушения и музика, която като че ли е писана буквално в процеса на работата върху “Небе Земя”.На тази импровизационна нишка (база) е заложен целият постановачен процес. Така се появява първата молитва, написана, в ход и нейн автор е Хелин Хасан/една от танцьорките/, която е от кюрдски произход.
Молитвата на Хелин
Господи, можеш ли да ме държиш за земен,
с всичкото ми?
Можеш ли дазасадиш корените ми здраво
в почвите…
А Аза ми цял?
Толкова здраво, че ако полетя още веднъж,
започването отначало да не ми носи толкова болка.
Възможно ли е
да вдигна глава.
Да не бъде тежка.
Актьорите са самородните коавтори в спектакъла и тяхната задача е да изследват време-пространството, в което духът си спомня материята.
Ето какво казва Петя Стойкова за спектакъла:
“Всички репетиции започват от момента, в който танцьорите се срещат и пребивават в общо пространство. Частите на едно представление са живи, отдавна чакани въплъщения и реализация на това, в което вярва твореца. Когато вярата е споделена от участниците – това е магия. Нито един спектакъл не е само спектакъл, ако е истина.”
И още:
” НЕБЕ ЗЕМЯ “разглежда темата за човешката сърцевина – вътрешното пространство, в което се преплитат всички версии на съществото ни. В това пространство като в сън се срещат и сливат символични образи на човешкия жизнен опит и душа.”
Песен
От какво е направено тялото?
Една част от мен пътува във времето
и световете.
От какво е направено тялото?
Една част от мен никога не си тръгва.
Тялото ще изгори.
Същността ще продължи.
И това, което се вижда е отвъд видимото.
От какво е направено тялото?
Една част от мен никога не си тръгва.
Петя Стойкова нарича този постановачният процес ” дълбоко слушане” на споделена творческа игра с танцьорите, в който най-същественото е енергиите на присъстващите, мисълта и взаимното им свързване.
НЕБЕ ЗЕМЯ е един своеобразен разказ за силата на човешката природа и неудържимият му порив за преодоляване на видимите, но в повечето случаи невидими граници на възможности.
В спектакъла участват :Цветина Матова, Радослав Йорданов, Хелин Хасан, Велизар Груев, Елена Маринова, Неделя Ганчева, Катина Дишкова.
Със специалното участие на Лора Славчева
Монолози: Цветина Матова, Хелин Хасан, Радослав Йорданов
Музка: Теодора Станчева и Цветан Момчилов
Вокал и музикални елементи:Теодора Станчева, Иван Наньов, Мартина Стефанова
Костюми: Петя Петрова
Танцова компания Дюн е създадена в Бургас преди повече от 30 години от Петя Стойкова и приятели.
За Черно и Бяло Даниела Владимирова Христова
снимки: Йосиф Аструков
