Талантливият и даровит артист признава, че е весел човек и се събужда с усмивка! Лошотията преживява философски
Пред сп.“Черно и бяло“ Минков споделя съкровени мигове от живота си с легендарните Георги Парцалев, Емил Димитров и с големите артисти на България
- Здравейте, уважаеми господин Минков! Богата биография, актьорска и писателска кариера. Много приятелства, хиляди последователи.
Под щастлива звезда ли сте роден?
- Да, Миглена! Ти позна! Роден съм под щастлива звезда! Появил съм се на белия свят на 10- ти ноември 1959г. вечерта в 20ч.
Мама е възкликнала: “Я-а-а-а, колко много звезди има по небето?!!! Хайде, да го кръстим Звезделин, мили мой съпруже?!!!”
Татко отвърнал, че е съгласен и моят звезден път поел към людете с Любов!
– Бихте ли запознал читателите ни с първите ви изяви като актьор, конферансие и много обичан хуморист. Помним аплодисментите на многохилядната публика…
- Първата ми изява като хуморист бе съвсем неочаквана. Бях студент по Актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, още в първи курс, когато прочетох обява, че търсят някого, който да направи хумор на вечер на младото семейство в тогавашното село Правец. Обадих се на посочения телефон и те се съгласиха да ме поканят. Много се вълнувах, защото това бе първото ми появяване пред публика. Много се смяха и дълго ме аплодираха! После си тръгнах, а една жена ме настигна, тичайки: “Прощавайте, забравихте да си вземете хонорара!” Ехааа, аз въобще не очаквах такова нещо?! И така се започна…
Името ми бързо стана популярно в цяла България и то като участник с концертите на Лили Иванова, Емил Димитров, Дует “Ритон”, Мими Иванова и Развигор Попов и т.н.
Иван Кулеков написа сценария за Новогодишната програма по БНТ от 31.12.1986г.и аз имах честта да бъда водещ и да имитирам великия Бате Жоро Парцалев пред самия него. Незабравими спомени с тези велики артисти!
– Бил сте част от концертните програми, в които участваха титаните на изкуството у нас. С какво ще ги запомните като техен колега?
– Те бяха много естествени, искрени, чувствени и обичливи!
– А големия певец и композитор Емил Димитров, обожаван и докрая на живота си верен на публиката …
– Емил беше безкрайно добър и човечен. Когато ме видя на едно мое участие в НДК, той ме поздрави и ми даде визитна картичка. Каза, че ще е удоволствие за него да му гостувам в кв.”Княжево“”, където той живееше в една разкошна къща. Скоро го посетих и той ме покани на 45-дневно турне с него. Емоциите бяха неописуеми…Една вечер, бяхме в заведение, в родния му град Плевен, след голям и вълнуващ концерт. Пихме, пихме, аз разказвах сума ти вицове, смяхме се неистово и в един момент сервитьорът се приближи до Емил и му рече тихичко в ухото:”Ще трябва да затваряме вече!” Емил извади десетолевка от портмонето си и му каза:”Напиши отвън, че заведението вече не работи и заключи вратата отвътре!” Смяхме се до припадък…
– В интервю говорите за щастливите си преживявания с неповторимия Георги Парцалев. Вие го имитирате невероятно точно, влизате в кожата му, това означава ли че го обожавате?
- Естествено, че го обожавам! Той беше неповторим! Сърцето му беше безкрайно добро!!! Бате Жоро излъчваше любов и я даряваше безвъзмездно! Поне 30 пъти съм му бил на гости. Написах с огромно вълнение книгата си “МАЛКИ СПОМЕНИ ЗА ГОЛЕМИЯ ПАРЦАЛЕВ”!!! През 2015г.се продадоха 1600 бройки! През 2018г.я записах в аудио-вариант в STORYTEL. А миналата година я записах и в ССБ -Съюза на слепите в България. Всеки Божи ден все някой ми пише на месинджъра, че иска да си я закупи и да се смее в продължение на повече от три часа! Закупиха си я дори и мои български почитатели, живеещи в Нидерландия, Италия и т.н. Аз съм просто един щастливец!
– И като стана дума за имитация, вие имитирате десетки други ваши колеги. И то с лекота и невероятен талант. Разкажете как така ви се получава, имате ли някакъв трик?
– В имитациите ми няма абсолютно никакъв трик! Това си е чиста дарба. Бях ученик в 6-ти клас, когато гледах “На всеки километър” и адски се впечатлих от играта на Георги Черкелов в ролята на Велински. Опитах се да го имитирам и ми се получи от раз. После реката от имитации потече пълноводна като Тихия Бял Дунав, близо до който съм роден.
– Весел човек ли сте и как преживявате тъжните и нелеки моменти в живота си?
– Весел човек съм, да! Много весел! Винаги се събуждам с усмивка! Тъжните моменти ги преживявам философски. Още като малък прочетох една японска мъдрост и я запомних за цял живот. Тя гласеше: “От 10 човешки чувства, само едно е весело! Останалите 9 са тъжни!” Тогава аз мислено се заклех да разсмивам цял живот българите, за да им е весело!
– Споделете за ролите, които сте изиграли и дали някои от тях се повтарят в ежедневието ви?
- Много са ролите, които съм изиграл в театрите в Кърджали, Ямбол, Враца и Народния театър “Иван Вазов”! В живота ми не се повтарят тези роли. Защото животът не е сцена, на която се повтарят заучени слова, а е непредвидимо преживяване!
– Бихте ли пожелал да създадете училище на смеха, чиято основна дейност да е смях за дълголетие?
– Разбира се! Смехът е най-доброто, безплатно хомеопатично лекарство! Който се смее, най-дълго живее!
– Днес човечеството се пита, дали изкуственият интелект може да ни замести в материалната, но и в духовната област. Ще се случи ли това?
– Изкуственият интелект е на светлинни години от духовната област. Настръхнах от ужас, когато веднъж чух електронен женски глас да кънти на запис “О б и ч а м т е “
Това е просто пълна подигравка с човешките чувства…
- Господин Минков, записвате аудио-книги, рецитирате по своя ютюб канал и не спирате да привличате толкова почитатели. Какво искате още да правите?
- Нищо повече не искам да правя! Аз доставям удоволствие на душата си, а отгоре на всичко ми се и заплаща това удоволствие. Еее, кой като мен! Дай, Боже, всекиму такава карма!
- Ценим ли днес своите творци и имат ли те достатъчно средства да живеят нормално?
- Не, разбира се. Това е много тежка ситуация. Да срещнеш колега актьор и да му предложиш да се почерпите в близкото заведение и той да ти каже, че бърза по задачи, а ти да се досетиш, че не бърза за никъде, но просто има само няколко стотинки в джоба, е страшно тежко, конфузно и болезнено…Дано да дойде ново, по-добро време!
– Кое е онова нещо, което ненавиждате и никога няма да приемете?
– Ненавиждам самотата. Това е ужасно наказание. Бог ни е създал, за да си общуваме и да си помагаме! Затова всяка сутрин, в 6 часа аз се моля за здраве, любов и разбирателство между хората! И никога да не сме самотни!
– Препоръчайте някои от любимите ви филми, музика, пиеси или книги.
– Любима пиеса: “Кошници” от Йордан Радичков. Любима книга:”Старецът и морето”от Ърнест Хемингуей. Любим филм:
“Големите надежди” по романа на Чарлз Дикенс. Любима песен нямам, защото музиката е безкраен океан! Обожавам съчетаването на различните ноти в подходящо звучене!
- Какво бихте пожелали на читателите на сп.“Черно и бяло“?
- Мили читатели, запомнете от мен, че Любовта е краткото припламване на току-що запалената свещ, а Обичта е бавното и дълго изгаряне в годините! Обичайте се! Ваш: Звезделин Минков.
Миглена Китанова
