Интервю с режисьора Румен Велев
Скъпи читатели,
По случай Световния ден на театъра – 27 март, за нас е радост да ви срещнем с режисьора Румен Велев. Той вече 45 години поставя световно известни автори в театрите на Бургас, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора и др.Създател и ръководител е на Младежката театрална школа Бургас, която вече 15 години е сред най -добрите в България. Румен Велев има престижни национални и международни награди като творец и педагог.
Като журналисти сме имали срещи и интервюта с Райна Кабаиванска, Йордан Радичков, Васил Михайлов, Пласидо Доминго, режисьорите Жан-Жак Ано, били сме на постановка на хореографката Райнхилд Хофман, ходили сме на лекция на незабравимия Валери Петров… И ни се струва, че при Румен Велев има силен творчески заряд, енергия и красота…
През 2023 г. той празнува своята 70-годишнина. В приветствието си към него кметът на морския град Димитър Николов му благодари за вдъхновяващото творчество.
- Маестро Велев, благодарим Ви, че се отзовахте на нашата покана за интервю. Честитим юбилея и Ви желаем здраве, творческо дълголетие, радости и благословения! Колко постановки са минали през ръцете и сърцето Ви за тези 45 години и на какви автори?
- Благодаря! Оказа се, че спектаклите, които съм поставил в изминалите 45 години не са малко…Това са над 140 спектакъла в почти всички градове на България, в различни жанрове – комедии, драми, трагедии, мюзикъли, фарсове, трагикомични гротески… Интересни и сложни автори,като В. Петров, Б. Папазов, Й. Радичков, Й. Йовков, Л. Толстой, Л. Разумовска, У. Алън, Т. Уйлямз, Ю. О‘Нийл, С. Шепард, Ж. Ануи и други. Различните интерпретации на темата за любовта са ме подтиквали да ги реализирам…
- В една от последните Ви публикации във фейсбук припомняте за любима постановка на различни поколения зрители – “В лунната стая” на Валери Петров…
- Да, всъщност съм поставил всички детски пиеси на прекрасния Валери Петров. „В лунната стая“ имах удоволствието да поставя в Куклен театър Бургас. Опитахме се да покажем в трагикомичен план пораженията и победите на малчуганите…Перипетиите, през които преминава чувствителната и ранима детска душа, когато е самотна…Тази пиеса с удоволствие играха и младите актьори от Младежка театрална школа Бургас, които вече 15 години са сред най-добрите в България. Това е сериозно постижение, защото младите театрали играят трудни автори, в жанрове, които изискват освен актьорско майсторство и музикалност, пластичност, рефлективност и пълна отдаденост… Не на последно място са социалните и философски послания, внушавани чрез хумора и забавата…Това са почти професионални изисквания, на които младите отговарят с прекрасен театрален резултат…
- Кога основахте Младежка театрална школа – Бургас и защо се насочихте главно към децата и младежите?
- През 2008г. създадохме тази младежка формация в Младежки Културен център Бургас.Неподправените детски реакции, искреността, любовта към театъра, отдадеността, неуморимостта, фантазията са все важни за добрия театър качества… И резултатите са впечатляващи – за тези 15 години Младежката театрална школа е печелила единствено първи и специални наградиот различни младежки и международни фестивали в България! С изключение на миналата година, когато спечелихме трета награда… Но тогава актьорите не бяха деца, а по-възрастни любители… Не е лесно да си винаги на върха
- В благодарственото ви писмо до множеството хора, които Ви честитиха, Вие споделихте: ” 70 години, от които 45 на сцената, бързо преминаха. За театралите животът преминава скорострелно, защото освен ролите в живота, те имат и други – на сцената.” Какво бихте добавил? За какво най- често дискутирате с Вашия творчески екип?
- В театъра най-ценна е емоцията на актьора… Няма значение дали тя е в смешен или трагичен план. Само чрез истинската емоция актьорът може да внушава определени истини. Итогава посланията му са право в целта! В този смисъл формалното, бледото, недостатъчно вглъбено актьорско поведение работи с обратен знак. Това отдаване на необходимата емоция е сериозно изпитание за всеки актьор… Това 100% присъствие/действие на сцената изисква сериозни усилия и вникване в същността на образа… Като се започне от главното в посланието и се стигне до малките и на пръв поглед незначителни детайли в играта му, за да въздейства не само рационално, умозрително, но и преди всичко емоционално!
- Какви са бъдещите Ви творчески планове? Знаем, че скоро Ви предстои гостуване във Варна…
- В момента репетираме с най-големите – 16-45 годишни младежи, една интересна криминална пиеса на Робер Тома „Капан за самотен мъж“, която ще излезе в началото на юни месец. С по-малките правим един любим автор – Стефан Цанев и неговите „Анини приказки“.
А във Варна ще гостуваме на 3 април във фестивалния комплекс с последната ми постановка в Драматичен театър Бургас – „Училище за бащи“ на Жан Ануи. Отново пиеса за любовта с необходимите за този тип комедии песни и танци… Пиесата на Жан Ануи е реплика на пиесата на Молиер „Училище за жени“… Но тук не жените, а мъжете имат какво да научат… Спектакълът е с хепиенд, но до него се стига трудно… Особено, ако безотговорно и с пълни шепи си хранил единствено тялото си, а си пропускал да нахраниш нещо може би по-важно … - Откога се празнува Световният ден на театъра? Каква е дейността на Международния театрален институт?
- Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. на 27 март по инициатива на Международния театрален институт. Дейността на международния театрален институт е да окуражава и вдъхновява театралните дейци в често непосилната им работа… Ето и някой мои мисли по този въпрос:
„Малцина знаят, че зад щастливия и безмълвен театрален поклон стоят безсънни нощи, бродене в неочаквани посоки, лутане и откриване на неподозирани емоции, търсене на любопитни хора и случки от живия живот; жертви, лишения, битови неуредици, разкаяния, прошки, възвисяване…
Често този измислен театрален свят е по-хармоничен, по-доблестен и светъл от истинския… И вероятно затова – така магнетичен… Ако не с друго, то поне с усилията на цял екип от хора споделящи общи идеи, средства, пътища, за да анализират Словото, да търсят Смисъла, и да въздействат тотално върху зрителя… Този възхитителен единен устрем идва не само от драматурга, режисьора и актьора, художника, композитора, или хореографа… Той преминава и в перукера, сценичния работник, шивачката, и много други невидими сътрудници… Това единение и споделеност на различни видове енергии могат да „оплодят“ или поне за малко да очовечат, както публиката, така и самите себе си! А понякога да оставят и трайна следа в жадното за духовност съзнание…
Театърът не може да превърне престъпника в порядъчен човек, но той може да подкрепи чувствителния, ранимия, деликатния зрител и да се опита да нахрани душата му, да лекува раните или просто да го погали, утеши… Театърът е способен да създава и обагря светове, да сваля кумири, да кърпи неукрепналите или изпосталели криле на човешкото племе… Театърът е своеобразен оазис на духовността… „ - Какво още е за Вас изкуството?
- Често си мисля, че изкуството е утешение… То е нашата утеха в един несправедлив и често жесток свят. То есвоеобразна компенсация за липсата на неща, без които не можем… Естествено заложените в нас красота, доброта, любов – търсят своя израз. И ето го изкуството… Създаването на един друг свят, който прилича, но е съвсем различен от реалния.
Това са усилия, в които желанието да се доближиш до Бога те одухотворява и изчерпва едновременно…Само тази чудна смес от противоположни заряди те прави истински жив.
Създаването на светове е творческо,Божие дело. С опита си да разгадаваме тайните и смисъла на живота, ние се приближавамедо Бога… Щастливи сме, защото сме поставили и своята боичка в изключителната божествена картина. - Въпрос в по-личен план. На една от снимките тук сте със сина Ви Диман. И от други снимки с него сме се уверили, че освен баща и син, сте и добри приятели. В коя сфера работи и какво го съветвате най-често? А той какво Ви съветва?
- Моят син Диман завърши в Англия маркетинг. Реши да се върне в България, защото тук се чувства по-добре и работи ползотворно, развива се успешно. Моите съвети към него са свързани често с това да не повтаря моите грешки… И да не пада духом! А неговите съвети към мен са, все пак да не забравям, че той е достатъчно голям и съвсем отделна личност, която сама ще открие истините за живота.
- Милиони хора по света на 31 март ще честват Възкресение Христово, в България е на 5 май. В това трудно време за нашата страна и света какво бихте пожелал като творец и християнин на нашите читатели?
Това мое послание е към младите театрали, одухотворяващи и вдъхновяващи се чрез героите си от сцената.Тогава театърът се превръща в храм на Истината за човешката душа:
„Мили момичета и момчета! Вие носите в сърцата си любовта към театъра.,! Честитпразник на всички, носещи в раницата си вълшебната пръчица на театъра!“
Почти същото пожелавам и на вашите читатели.
На всички, които ще честват на 5 май 2024г. Възкресение Христово, пожелавам да носят частица от силата на Спасителя в себе си и да увеличават обема на тази Христова частица…
Независимо от ежедневната фактология за тъмната страна на човека, трябва да вярваме, че Истината за душата ни не е единствено в тази тъмна негова страна…
Всеки носи в себе си и Светлина!
Трябва да открием Светлината в себе си!
Само тя може да ни покаже Пътя, и Истината, и Живота!
