Чудеса на Свети Великомъченик Георги Победоносец от Свещените земи /Храма в Лида/ в година, когато Великден и Празника на Светеца са един след друг
Бях в болницата със счупен крак и си мислех, че преди Великден по ми се искаше да отида в Йерусалим. Но случи се да отида в Брюксел, в командировка. А на другия ден след полета за връщане, си счупих крака. Наложи се Небесното съпреживяване на великите и потресаващи, преди всичко с неизмеримото Божие снизхождане, събития от Велики Петък, Велика Събота и Възкресната неделя на 2024 г., да гледам в преки излъчвания от църквата на литургиите и службите. Знам, че в своята историчност те пресичат и хоризонталното време на днес случващото се за всеки от нас, а в моменти на изпитания тази, опитно позната истина, запълва максимално всеки миг. Навярно за да вникнем по-дълбоко в плитчините си. Бог знае. Беше ми тежко, че не съм в храма. Но още на другия ден, след операцията ме посети приятелка, която се бе върнала от Свещените земи. И напълни сетивата, сърцето и ума със светини и снимки. Олекна ми. Времето сякаш счупи своята крехка условност. Поклонничката също е в изпитание, притесняваше се от полета, но ми разказа как е била “пренесена“ сякаш за няколко минути до летището в Тел Авив. Второто и основно усещане е било за тежестта на всяка стъпка от пътя до Голгота. Там пък иненадващо „краткото“ е било болезнено „дълго“ . Вчера бе Възкресение Христово. А днес, по Божии ред, тази година се пада Георгьовден. Какво преситено съвпадение на Небесни застъпничества. Разрових се и за други впечатления на посетили преди време Йерусалим и околностите от аудио и видео разкази. Повечето по естествен хронологичен ред в първия ден започват с древния град Лида, днес Лод, където е Гробът на Св. Великомъченик Георги Победоносец, откъдето е майка му. И заради това се предполага, че Светецът след мъченията е бил погребан тук. Баща му, както знеем, е от областта Кападокия, където Св. Георги е израсъл. А пред двете чудотворни икони в църквата в Лида /макар че казват всички икони на Св. Великомъченик Георги са чудотворни/
ЧУДЕСАТА НА СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ, РАЗКАЗАНИ В ХРАМА В ЛИДА, СА ОЩЕ ПО-ВЪЗДЕЙСТВАЩИ. И БЕЛИЯТ МУ КОН ЗА МИГ ПРЕСКАЧА ВЕКОВЕ И КОНТИНЕНТИ, ЗА ДА ОКАЖЕ НЕБЕСНО ЗАСТЪПНЧЕСТВО И ЗАКРИЛА. ЕТО ДВЕТЕ НАЙ-ИЗВЕСТНИ ОТ ТЯХ:
Едното е свързано с първородството на Зографския манастир тъкмо от манастира в Лида, в ПАЛЕСТИНА. То „разнася българската православна следа за Зографския манастир“.
Но преди това, само някои сбити сведения за историята на храма в Лида, някои от която поклонниците чуват: За храма се знае, че е построен за първи път през византийския период, през 5-6 век. Това място е намерено от Света Елена, когато е дошла по тези земи да търси Светия кръст Господен. Разрушен и преустроен от кръстоносците, после – от османците, храмът за втори път е преустроен през късния османски период. Върху основите на старата църква, който е била разрушена, кръстоносците установяват своята катедрала.
Намира се в старата част на съвременния град Лод (на 15 км югоизточно от Тел Авив и на 40 км северозападно от Йерусалим).
Подробности: След като завладява района, след битката при Хатин от 1187 г., Саладин нарежда катедралата в Лида да бъде разруше през 1191 г. За следващите столетия има доста оскъдни сведения. Едното е, че православни християни продължили през всички тези столетия да посещават гроба на Светеца и да му се молят.
През втората половина на деветнадесети век Йерусалимската патриаршия получава разрешение от османските власти да построи църква на мястото на средновековните руини. През 1349 година император Константин възстановява храма. А през 1878 г., по време на бомбардировки, гроба на Св.Георги и иконите оцеляват.
През 1906 година Светейшият патриарх на Йерусалим възстановява криптата на Великомъченик Георги и самия гроб, който се намира там.
В старите писмени документи тази църква се споменава от дякон Теодосий в ,, Местоположениетона Светата земя “ писано през 530 година . Според написаното от Теодосий от мощите на Свети великомъченик Георги Победоносец са произлезли много чудеса. Та до днес, засвидетелствани с бележки и оставени адреси от хората в Лида.
И така: През 614 г.сирацините нападат тези земи. Много монаси тук претърпяват мъченическа смърт, сред които Св.Сава, Св.Теодосий Велики. Игуменът на този манастир се е готвил за подобно изпитание, а Свети Георги често му се явявал на сън. Но когато веднаж му се явил оживял от иконата, така че иконопистта от нея паднала, той заповядал на братята да се спасяват, като се качили на кораб от Флорида до Атон. И когато стигнали там, игуменът помолил да им покаже пътя, накъде да вървят. Пред очите им, изведнаж се открила пътека към храм, вече построен. Когато влезли, видели изобразен неръкотворно образа на Св.. Георги, пренесъл се от иконата в Лида там, в Зограф. Тази история се среща с другата – за молитвата на тримата монаси, основали Зографския манастир, които търсили да бъдят упътени на кой светец да го посветят. Оставили посред храма празна дъска, приготвена за изографисване. Чакала Своя светец. А Сам Свети Георги ги напътил и скочил в нея. Скоропостижно. Той така се притичва, препуснал коня си, на помощ.
А питали ли сте защо на някои икони, на белия кон, зад Светеца, седи момче с фес с пискюл на главата. Като на тази в храма в Лида. А в ръката момчето държи съд за вода, ибрик. Кое е това момче? То помагало на бъща си, един от свещениците в храма. Приготвяло топлотата за причастение. Затопляло я, по време на евхаристийния канон. Палело кандилата. Трудело се в храма. Но се случва момчето да бъде отвлечено от еничари и продадено на един турски паша. И го обучили да им служи, изпълнително, умно, добро, красиво. Дошло време, когато да трябва да се отрече от своята вяра. А това била най-съкровената молитва на баща му – да не стане иноверец, да устои. Колко въздействащо и прескачащо през векове и пространства звучи ехото на тази молитва, живо разказана от свещеник тъкмо пред иконата в храма в Лида: „Ех, да беше тук сега моя син Георги, щеше да затопли топлотата“. А Свети Георги, който чудодейства много по Балканските земи и всеки православен народ пази частица от мощите и го припознава за свой, отново оживял от иконата: скочил, хванал детето и го завел при баща му. Така и изображението на детето, като свидетелство за случилото се така, мълниеносно бързо, както Свети Георги се застъпва за пазатилете на вярата, е изобразено с фес на главата. Спасено, дори без да има време да се преоблече. Колко много истории за застъпничества на Светеца по Балканските сцени на изпитания за вярата са събрани в този разказ и това изображение. И колко укрепително е това чудо на Великомъченика да бъде припомнено в Свещените земи, тъкмо в Лида, пред поклонници от България, в навечерието на Великден и Празника на Великомъченик Победоносец Свети Георги, които тази година „се застигат“ . Някой ще разкаже, друг ще покаже снимка, приблеснала светкавица в откраднат миг от срещите на всеки ъгъл на историчността, днешното и бъдното, трети, в изпитание, на легло – /не/ просто ще се помоли. Слава Великомъчениче, застъпнииче бърз. Та нали змея, който пробождаш символизира злото, и на дело, но и в помислите и настроенията.
Продължение: и ако не можете като мен,точно сега да отидете в Лида и Йерусалим, което навярно ще става все по-трудно, да не забравяме, там са оковите му и част от мощите, но други частици са из цял свят и особено тук, в близките ни земи. Най-скъпостойното е най-близко. Добър урок по Великден. Времето е условно и миг може да е цяла вечност. Какво друго ако не това, Христос свидетелства на Разбойника до него, на кръстта. Христос Воскресе!
А мощи на Свети Георги, ако наистина ги търсите, съвсем наблизо ще ги намерите: и в центъра на София дори, в Старинен храм „Ротондата“, в кв. „Лозенец“, храм „Св.Преображение“, в кв. „Красно село“- храм „Кирил и Методий“, в селата наоколо- храм „Св. Великомъченик Георги“ в Горубляне, в Дивотинския манастир „Света Троица“, в Руенския манастир „Св. Йоан Рилски“, в Самоковския манастир „Покров Богородичен, в манастири край Пловдив. А каква живо свидетелство за зорко застъпничество на истината е простреляната икона отвън, на храма „Св. Георги“ в Марчаево. Някои, мисля, през 50-те си позволил да стреля по Светеца. Не ми се разказва какво е последвало.
Сведения и свидетелства, събрани от Ваня Манолова
