Град Хум
През 2014 година, по повод предстоящата1160 годишнина от създаването на глаголицата посетих едно свещенно място – град Хум. Оказа се, че сега, това е градът, в който се влиза с билет.
В наши дни този град стана известен като най-малкият град в света. И наистина в книгата за рекордите на Гинес са посочени десет такива селища. Под номер 4 е нашият Мелник. Но първото място е отредено на град Хум. Много се радвам, че имах изключителното щастие да го посетя. Той се намира в най-северозападната част на Хърватия. Построен е преди много векове на полуостров Истрия. На географската карта той изглежда като истински шлем, плаващ в топлите води на Адриатическо море. Мястото е избрано, тъй като е подходящо за наблюдателница, с възможност за идеално укрепване. Това е върхът на недостапен куполовиден хълм, ограден от китна равнина. Когато попаднах тук, имах чувство, че достигнах най-връхната точка на света.
Този странен град има само две малки улици. Едната е кълдъръмена, застлана с камък, а другата, в голямата си част е изсечена в камъка. Но навсякъде по прозорци, дори в саксии паставени на улиците, има много цветя! Къщите се броят на пръсти, но църквите са две, известни с уникалните си стенописи. Внушителна е часовниковата кула. В града има училище, музей, ресторант, магазини, както и хотел „Томислав”. А жителите – в годините от както е признат като уникален град – те са бивали от 17 до 22. Със закон обаче е забранено да се заселват нови хора. Логично е, че не липсват съдия, кмет, полицай, пожарникар.
Да, градът е неповторим, но за нас българите, той е и свещен. Това е едно от местата, където по време на Великоморавската си мисия са пребивавали Светите братя Кирил и Методий. Те са изпратени тук през 863 г. от византийския император Михаил ІІІ, по молба на великомаравския княз Ростислав. Целта е била в тези трудни времена на религиозни борби, в екип с учениците им Климент, Наум, Сава, Ангелари и Горазд да подпомогнат покръстването на западните славяни. За да успее делото, е трябвало да се преведат редица богослужебни книги, да се водят държавни и религиозни докуметни на достъпен еик. За надареният Константин-Килил философ, завършил Магнаурската школа това не било първо изпитание. Той вече е добил славата на победител в споровете през Брегалнишката мисия, както и в мисиите при хазарите и аланите. И тъй като тук основната дейност не са диспутите, а просветното дело, на помощ идва създадената вече през 855 г. азбука – глаголицата.
Това е една от сложните азбуки. Незабравими са: аз, буки, веди, глаголи, добро, естъ, живите, земля…, изразяващи действие или предмет. Но защо глаголица? Името на четвъртата буква Г – „глаголи” означава „говоря” – дейността, която е донесла славата на съдателя на тази азбука, философът Константин, по-късно наречен Кирил.
Точно тук, в някогашната Великоморавия, на около 6 километра от град Хум, в село Роч, мисионирите основават печатница. В нея са издадени първите преведени на славянски книги. Началото е положено. Поради сложността на тази азбука обаче, скоро тя е заменена от Кирилицата, за която тя е послужила като основа. Парадоксален е фактът обаче, че на глаголица в днешната Хърватска държава са издавани книги чак до ХХ век. Нещо повече, хората от района използват различни начини да не се забравя това огромно ползотворно дело.
За тази цел най-интересна е изградената единствена в света крайпътна тревна алея между Хум и Роч. В нея са подредени каменни образци на всички букви от глаголицата. Това е уникален възпоменателен комплекс. Трудно е да бъде описана цялата алея. Впечатляваща е например каменната колона, посветена на буквата С „слово”. На друго място е трикраката каменна маса, на която с глаголически букви е издълбано „Свети Константина Кирила/Методия”. Отначало до тази маса е имало символично два кипариса, сега е останал само един. На учителя Климент Охридски пък, под огромен дъб е посветен монолитен каменен стол. Той е ограден от други по-малки столове за студентите му. Това е символ на първия славянски университет. Наближаваме друга обширна ливада. Посреща ни високата каменна буква М „мислете”. Околовръст естетично са подредени като паметници на около един метър височина, издялани от камък други букви от глаголицата.
В магазините на град Хум, като сувенири се предлагат малки красиви буквички. Оригинални са проспектите, книжките и най-различните сувенирни предмети с гравирани, изрисувани или избродирани на тях букви от глаголицата.
Да се озовеш на късче земя, където със сигурност се знае, че са стъпвали нашите Велики Светила е истинско чудо. В този малък град нямах чувството че „дъхът ми спира”, напротив, дъхът ми бушуваше.
С това чувство продължавах да живея.
През есента отново участвах в част от подготвителната работа за провеждане на фестивала на патриотчната и антифашстката песен „Сребърни чучулиги“ и фестивала на фронтовата песен „Альоша“. Те се организират от Сдружение „Български антифашистски съюз“, Фондация „Устойчиво развитие на България“, Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Национално движение Русофили, Руски културно-информационен център и други. След няколко месеца една от добре предсавилите се групи – тази от Шумен ни покани да посетим някои от забележителностите в ройона на града им. Програмата ни беше богата и интересна. Наред с исторически паметници, посетихме и величественият Омуртагски конник, извоян на недостъпна скала.
Много емоциионално за мен беше посещението на създадения през 2015 г. „Двор на Кирилицата“ в Плиска. Негов създател е Карен Алексанян – арменец, женен за българка. Тук обстановката приповдига българския дух. От източната страна на обширния двор е построен скромен параклис „Св. Борис I Покръстител“. Близо до него е триметровата скулптура от бял мламор на Борис, седнал на црския си трон. Той е вперил взор към западния край на двора, където е издигнат 12 метров метален кръст. На верен пост пред кръста, разтворили книга, са Светите братя Кирил и Методий. И те, както светлото им дело блестят от бял мрамор. Из двора, на пищна зелена морава, са разположени нашите букви. Те са изработени в Армения от пясъчника туф в искряща керемидена багра. Първи, от страната на царя, са подредени последователно П, Л, И, С, К, А, а останалите са произволно разпилени из двора. Всяка от тях крие дълбок смисъл: Б – Бог, М – Мария Богородица, и така до 30-те. Букви, изправени като стражи на духовността между велик цар и велики създатели. Една свещенна българска градина!
Анка Дончева
