В жегата на душна София, дни преди големите горещници, седя пред компютъра и трескаво търся къде да се изнеса…Предложения безброй – Св. Влас, Равда, Несебър, Сапарева баня и… Банско. Дали някога съм ходила или само съм минавала? Срамота! И започвам да гледам- не ща хотели, моето „панелно чекмедже” ми е дошло до гуша; да видим къщите за гости. Ами повечето са като малки хотели, не е за мен. Я, това какво е – „Плевнята”, името ме връща в детството, в селото на моите родители, в китното Хрищени. Играла съм в плевня, в хамбар и с всякакви домашни животни. Домакините са оставили телефон. Свързвам се, мъжки глас любезно ми обяснява да се обадя на жена му. Звъня на стопанката и за моя радост, Рени ме поканва да си почина за няколко дни. Разбираме се за условията и пристигам в Банско. На автогарата ме чака с кола домакинът Иван и ме откарва до „Плевнята”. Големи дървени порти, влизаш по каменни плочи, вероятно това е място за гараж. Гледката е очарователна – виждам едно романтично райско място. Красота, спокойствие и битови задявки – отдясно е малък бунар с помпа и две качета, водата ромоли, прелива и носи хладина… Вляво- голяма кръгла маса от бук със столове, от самото дърво, сякаш прескочили от планината.Направо е моята стая, влизам и съм възхитена – чисто, удобно и хубаво. Най-важното, оказа се природен, естествен климатик. Настанявам се и Рени ми показва кухнята и механата. Всичко е в битов стил, изработено с мисъл, въображение и вкус от минали времена. Навън също е така, спретнато и издържано, без никакъв кич! Наоколо пълно с цветя, имаме си и японска вишна (сакура), Ваня, майката на Иван я донесла от хотела, където работела преди време. Да не пропусна – във фамилията са трима с името Иван, стопанинът, майка му и малкият петгодишен Ваньо, прекрасно дете, игрив сладур. Запознах се с цялото семейство – мили, отзивчиви, гостоприемни чеда на Пирина. През цялото време бях обгрижвана и гледана като „писано яйце”. Обиколила съм курорти, санаториуми, такова благородство и обичливо отношение не съм срещала. И знаете ли защо- защото това семейство тачи традициите, съхранява родолюбието, прави практичен бизнес и върви напред – върху темелите на миналото с поглед към бъдещето. На мястото на двуетажната бяла къща с кафява дограма е имало плевня и хората са гледали животни. Находчиво, умно, с много труд и любов са съградили този дом. ! Рени се грижи за домакинството и всеки ден мие плочите, за да ни е чисто. Иван пък вечер ни събира и нарежда с приятели на другата, чамовата маса – на сладки приказки, чудесни мезета, на блага ракия и великолепно бяло вино – негово производство. Той прави и шампоаните в банята – лавандула и роза. Ами изобретателен човек, от зодията е, няма да я издавам, не вярва в тия „щуротии”. Да не пропусна – Рени готви страхотна шкембе чорба, а майката на Иван – боб по бански с много зеленчуци. Трудолюбие, съчетано с гостоприемство и обич към живота.
При тази спокойна почивка си направих и културна програма. Видях къщата на Паисий Хилендарски – народен будител, духовник и светия, бащата на „История славянобългарска”. С желание разгледах дома на Неофит Рилски, монах, учител и художник, патриарх на българските учители и книжовници.
Възхитена бях от Веляновата къща, подобна по архитектура на тази на Неофит Рилски: възрожденска постройка, изографисана от представител на Дебърската художествена школа- уста Велян Огнев. И разбира се – къщата музей на поета-революционер Никола Вапцаров с неговата бяла пролет и прочувствените стихове… Силно ме впечатли стопанисването на тези забележителности от древната и нова история, обгрижването и опазването на възрожденския дух. Внушителна енергия, която зарежда… Бих нарекла целия град Банско музей със съхранено родолюбие. Не случайно ви разказах за Рени и Иван Гемови и тяхното голямо семейство, което пази родовата памет и уверено върви напред!
Мариана Енева
