Последен урок за годината
Попитах Зори: Ще танцуваш ли?
—–Да, за Коледа ще съм светлина!Ще изтанцувам камбанките и снежинките, а после ще се превърна в птица и…. ще отлетя! Ще кацна на един от клоните на елхата и ще наблюдавам дълго, дълго празника!Така каза малкото момиче и се изправи на пръсти. После протегна ръце и бавно започна да кръжи около елхата, подскачайки от краче на краче. И едва когато в залата се понесе тържествената сюита на Йохан Себастиан Бах, детето подви едното си краче елегантно и застана до коледното дравче. Към него притича още едно момиченце – Иглика и коленичи по същия начин. Очароватвлните дечица останаха да наблюдават магичното присъствие на големите момичета и от време на време като приказни елфи надничаха през клоните.
А в залата класът започваше… .
Тази година на третият етаж, под звездите, в SOHO музиката беше водеща и подканваща за празнично настроение. Звучеше Макс Рихтер, Йохан Себастиан Бах, Дебюси, П. Чайковси…
Наближаваше Коледа, а чрез нея оживяваха надежди, смисли, намерения! Да танцуваш Коледа е да искаш да си блясък, да се носиш устремено във въздуха, да усещаш, че летиш напред и нагоре без съпротива, да дадеш порив на мечтите си и още много неща! Да ги отразяваш неподправено и красиво е магия, а в този последен балетен час имаше истинско вълшебство!
—– За мен класовете се отличават с много нежност, финес и позитивни вибрации! Винаги си тръгвам с усмивка и в очакване на следващия клас! Това е Жана.В нейния живот изкуство се изписва с главна буква не само защото е пианистка, а и защото балетът за нея е истинско откровение . А Реми? О, тя е поезия. Или поне докато трае участието ѝ в класовете. Но какво казва Ремина? “Хубаво е да знаеш, че има място и време, в което можеш да оставиш ежедневните си тревоги пред вратата на залата и да се потопиш в класическия стил, във философията на грацията и усещането за лекота….. И ги носиш със себе си и извън залата.” Да, така е!
Ето я и Луиза. Архитектите имат мащабно мислене, а Луиза е точно такава. За една година се научи не само на demy и grand plie на battement tandu и glissade. Тя вече танцува, и това не е всичко. Започна да пише и поезия. Може би, защото знаем, че танцът се съотнася спрямо ходенето така както поезията спрямо прозата.
За Калина практикуването на балет е тайният начин да намери, да открие душедният си център. Така казва…
Симона е поставила на кантар всичките си приоритети, но много често балетните ѝ пориви натежават, макар и самотни от едната страна на везната, а решенията ѝ да танцува се оказват съдбовно важни.
А пък за Амандин, да упражнява класическото си балетно амплоа е като да влиза в диалог с далечен прароднина, контакта с който всеки път е опияняващ.
Такива са момичетата. Към техните имена е редно да добавя още това на Йоана, Катерина, Глория, Венета… Всички те са самото очарование, предвид неподправената им отдаденост към класовете в понеделник, четвъртък и събота в SOHO.
Така изглежда измисленият от нас самите свят, в който ще продължим да търсим и преоткриваме ценностите на класическото наследие.
И пред прага на Новата Година да си пожелаем светът, в който живеем да запази спокойствието си, макар и привидно, за да имаме повече време в търсенето
на хармония и красота – най-важният щрих в картината на нашият живот!
за “Черно и Бяло ” Даниела Владимирова Христова
SOHO Софийска холистична коуъркинг компания
