Инициативата „Един пояс, един път“ и форматът „16+1“ между митовете и реалностите
През февруари излиза от печат новата книга на „Ентропи 1”
Страните от Централна и Източна Европа са първите, които признават КНР през 1949 г. и є подават ръка в нейните усилия за следвоенното икономическо и социално изграждане. През следващите десетилетия отношенията помежду им търпят възходи и спадове, подвластни на политико-идеологическото противопоставяне между съветския и западния блокове. След края на Студената война те навлязоха постепенно в своя собствена траектория, давайки възможност на страните да се преоткрият една за друга и да започнат да градят отношенията си на прагматична основа. В края на първото десетилетие на XXI век, с обявяването на инициативата „Един пояс, един път“, Китай си постави амбициозната цел да оформи контурите на нов тип глобализация, основана на многоизмерната свързаност и ключово място в този процес заема Централна и Източна Европа.
Издател | Ентропи 1 ЕООД |
Брой страници | 200 |
Година на издаване | 2020 |
Корици | меки |
Език | български |
Размери | 15×21 |
ISBN | 978-954-90490-9-1 |
Цена | 18,60 лв. |
Търсете в книжарниците в страната
Из „Предговор“
Промените в света от края на 90-те години на XX и първите години на XXI век и свързаният с тях курс на Пекин към утвърждаване на многополюсността в международните отношения и придобиване статут на „велика сила, която участва във формирането на международната система“, водят до постепенното преоткриване на стратегическата важност на Централна и Източна Европа. Ключов фактор за повишаване интереса на китайската дипломация към региона е присъединяването на част от страните там към Европейския съюз между 2004 и 2007 г. Тези години, особено след глобалната финансова криза от 2008 г., маркират началото на процес, в който се освобождава място на много пазари, а това позволява на Китай да активизира усилията си за отваряне към света и да се утвърди в същото време като незаобиколим фактор в международните икономически, търговски и политически отношения. И когато през 2013 г. председателят Си Дзинпин представи визията си за „китайската мечта за велико национално възраждане“, стана ясно, че Пекин ще търси нови пътища за своето развитие и утвърждаване като „голяма държава“, както и че смята да постигне тези цели по начини, различни от съществуващите.
Година по-късно бе представена инициативата „Един пояс, един път“, чрез която Китай даде да се разбере ясно, че не желае да бъде част от западната глобализационна парадигма, а предлага своя. Още от самото начало „Един пояс, един път“ си постави изключително амбициозната цел да оформи контурите на нов тип глобализация, основана на многоизмерната свързаност и търсеща отговор на проблема с устойчивото развитие в глобален план. Ключово място в този процес заемат Централна и Източна Европа – регион, с който от 2012 г. Пекин даде ясен сигнал, че смята да развива отношенията като стратегически в отделна рамка.
Предложеният формат „16+1“ е пример за ръководената от Китай многостранност, която е ключов елемент в съвременната му външна политика. Основните мотиви за Пекин да го инициира са икономически, политически и нормативни, докато за централно- и източноевропейските държави те са основно икономически – намирането на нови пазари и източници на инвестиции. През следващите седем години „16+1“ претърпя сериозно развитие и промени под влияние както на участващите страни от Централна и Източна Европа, така и на Европейския съюз, а през 2019 г. към него се присъедини и Гърция и той се трансформира в „17+1“, което показа, че той е в голяма степен динамична формула за взаимодействие.
Сред новите специфики са процеса на европеизиране, засилване на двустранните отношения, разграничаване на субрегионални подходи, развитие на мрежа от организации и механизми за секторно сътрудничество и по-слабата китаецентричност. Като цяло досегашните резултати от сътрудничеството в рамките на „16+1“ са по-скоро политически и нормативни и по-малко икономически. Независимо от сериозната активизация на търговските и икономически отношения, страните от Централна и Източна Европа продължават да имат голям дефицит в търговията си с Китай, труден достъп до огромния пазар на азиатската страна и са привлекли относително незначително количество китайски инвестиции, които освен това са съсредоточени в няколко от тях. По отношение на политическите и нормативни постижения, позитивен резултат за Китай е фактът, че „16+1“ продължава да функционира нормално и благодарение на него Пекин се превърна в значим фактор в Европа. И макар това да засили подозренията и притесненията в Западна Европа и Европейския съюз към намеренията на Пекин и латентното присъствие там на тезата за „китайската заплаха“, формирането на рамката за сътрудничество „16+1“ е сред най-важните постижения на съвременната китайска дипломация, която ще продължи да оказва влияние както върху развитието на региона, така и върху цяла Европа.
За автора
Тодор Радев е завършил „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с магистърска теза „Концепцията за „тройното представителство“ на Дзян Дзъмин: идеологически и политологически аспекти“. Бил е хоноруван преподавател по „Политически идеи и практики в страните от Източна Азия“ в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет, специализирал е „Международни отношения на Китай“ в университета „Сун Ят-сен“ в Гуанджоу и Сямънския университет. Автор е на книгите „Китайците“, „Един пояс, един път“: китайската перспектива“, преводач и редактор е на „Китайската мечта за велико национално възраждане. Избрани откъси от речи и изказвания на Си Дзинпин“, „Светът е взаимосвързан: логиката на „Един пояс, един път“, „Здравей, Китай!“ (мултимедиен културен поглед в 100 теми“, „Китайско-български тематичен речник“, автор е на редица публикации, свързани със съвременното политическо и идеологическо развитие на съвременен Китай. От 2009 г. работи като журналист и редактор в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин.