За самостоятелната изложба на художника
В периода между 19 декември 2019 г. и 25 януари 2020 г. в столичната галерия Структура се помещава самостоятелна изложба на Иван Мудов. Тя носи името Картини за хотели и музика за асансьори и представя както излагани вече творби на художника, така и нови такива. Най-общо погледнато, изложбата коментира стереотипите в съвременната художествена сцена у нас. Иван Мудов е възпитаник на Националната художествена академия, а към момента е член на Института за съвременни изкуства в София. Обект на неговите художествени практики са социалните навици и взаимоотношения в съвременното общество. Чрез своите инсталации, видеа, пърформанси и обекти, Мудов прекрачва етични и морални граници, за да повдигне въпроса за функцията и смисъла на изкуството у нас днес, засягайки темите за оригинала и копието, както и за аурата на произведенията на изкуството.
Самото заглавие на изложбата поставя темата за стойността на изложеното на публични места изкуство. По начало, интериорите на обществените сгради се възприемат като места, които възпитават масов вкус и липса на ангажираност по отношение на актуалните художествени практики. Картини за хотели и музика за асансьори създава усещането за лековатост и незаинтересованост – като че ли изкуството не е нищо повече от фон на обществения живот. То сякаш е изгубило своята функция да отразява политическата и социална действителност, като по този начин се е превърнало в почти незабележим и често приеман с насмешка декор. Чрез заглавието на изложбата си Иван Мудов насочва вниманието върху масовото увлечение по леките жанрове и по този начин поставя акцент върху възможността за лесна манипулация на обществото и в частност на зрителя. Темата за борбата с инерцията на гледането и възприемането е ключова за художника – като че ли водещ мотив при него е разривът между съвременните обществени модели на поведение и невъзможността за тяхното осъзнаване и преодоляване.
Със сигурност може да се твърди, че отправената от Иван Мудов провокация към зрителя чрез подбора на заглавие за изложбата му е успешен. Необходимо е да се подчертае обаче, че заглавието е чисто концептуално (в изложбата отсъства каквато и да било музика) и далеч не успява да „обобщи“ показаното от художника в галерия Структура. По начало функцията на заглавието е, ако не да постави под общ знаменател представените в дадена изложба теми, то поне да акцентира върху най-важното. Случаят с Картини за хотели и музика за асансьори далеч не е такъв. Тъй като на изложбата са представени множество различни произведения на художника, които засягат различни проблеми в изкуството, по-уместно е заглавието да се разглежда като отделна творба, която е част от сборна изложба на Иван Мудов.
Както вече бе споменато, на изложбата в галерия Структура Мудов показва както нови свои произведения, така и вече излагани такива. В голямата зала на галерията за изложени множество платна с еднакви размери. Те са боядисани в бяла боя, под която прозират ярки картини, върху които пък са изписани пароли за достъп до интернет. Картините не са окачени по стените на галерията, а са наредени на пода, готови като че ли да бъдат прибрани за съхранение някъде. Този жест от страна на художника поставя въпроса за смисъла и функциите на колекционирането на произведения на изкуството. Като допълнение към идеята може да се разглежда Първо признай, че имаш проблем (2019 г.) – постер, който има връзка със създадената от художника система за взаимопомощ, която има за цел да помогне на колекционерите да осъзнаят своята мания. В тези свои произведения Мудов търси принципите и същността на колекционирането, към което той се отнася силно скептично и го разглежда като негативно следствие на установените социални модели на поведение.
Белите платна променят представите за това какво представлява една картина. Като че ли в съвременното общество паролата за достъп до интернет (която в повечето случаи се предлага за добре дошли в обществените пространства) се откроява много повече и носи по-висока стойност за посетителите на обществените сгради, от картините, окачени по стените. Тук се поставя акцент върху високо технологичния свят и отказа неговото присъствие в обществения живот да бъде осъзнато. Изкуството не просто губи своята досегашна функция и първоначалната си стойност – то е отпратено в полето на незабележимия фон.
В Картини за хотели и музика за асансьори са представени и част от по-старите произведения на Иван Мудов, които засягат проблемите за авторството, оригиналите и имитациите в изкуството. Фрагменти (2002-2010 г.) представлява ръчно изработена кутия, пълна с откраднати фрагменти от произведения, които стоят изложени в големи музеи. Всички фрагменти са номерирани и номерата им отговарят на списък, съдържащ подробна информация за творбите. В кутията те са подредени като в преносим музей, което отпраща към идеята за аурата, която произведенията придобиват, когато биват изложени в музей. Погледнато от друга гледна точка, това произведение на художника може да се разглежда и като опит за създаване на един български музей за съвременно изкуство, тъй като по това време у нас такава институция липсва. Фрагменти, както и Напред и назад (2008 г.), Вино за откриване (2007-2019 г.) и Чешмяна вода (2007 г.), макар и косвено, също поставят темата за колекционирането на различни обекти от ежедневието като мания на съвременното общество.
Самостоятелната изложба Картини за хотели и музика за асансьори на Иван Мудов, представена в галерия Структура в София, е коментар върху колекционирането и обмена на произведения на изкуството. Изложените картини и обекти отправят провокация към зрителя, карайки го да си зададе въпроса за функцията на съвременното изкуство у нас (а и по принцип) и тласкайки го към усещането, че изкуството в днешно време е загубило своята някогашна аура и се е превърнало в почти незабележим фон.
Калина Цонева
