Научна конференция с международно участие: „Престъпленията против човечеството и тяхното отражение в 21век”, посветена на 100-годишнината от Геноцида над арменците, и проведена под почетния патронаж на акад.Стефан Воденичаров, председател на БАН
В началото на юни в БАН се проведе научна конференция, посветена на престъпленията срещу човечеството заедно с представители на българската научна мисъл. Присъсваха повече от стотина души, за да станат съпричастни към един двудневен научен форум, който бе пръв по рода си у нас. Конференцията се организира от Координационния съвет на арменските организации в София със съдействието на БАН. Сред официалните гости на научната среща бяха такива фигури като румънския сенатор д-р Варужан Восканян, историкът от САЩ проф. Ричард Хованисян, председателят на адвокатската колегия на Ереван д-р Ара Зорабян, акад. Антон Дончев, председателят на дружество „България-Армения” Васко Бояджиев, д-р Константин Пеев от Руския културно-информационен център, проф. Пламен Павлов от ВТУ „СВ.Климент Охридски”, проф.Анелия Клисарова от Медицинския университет във Варна, Красимир Каракачанов, председателката на СБЖ – Снежана Тодорова, Н.Пр. Арсен Схоян, Рупен Крикорян – председател на Националния съвет на религиозната общност в България, отец Кусан Хадавян, духовен водач на арменците в столицата, Еожени Сакъз – гл.асистент в СУ „Климент Охридски”, Агоп Орманджиян от СУ, доц.Делчо Балабанов и др.
След като откри научното събитие, проф.Гаро Мардиросян – зам.-председател на Организационния комитет и председател на САКПО „Ереван” даде думата на гостите, които лично пожелаха да изразят своята съпричастност към темата. Във встъпителното си слово акад.Георги Марков в качеството си на председател на конференцията, започна с изстъпленията над тракийците, извършени още през 1913г. като „генерална репетиция”, към онова което е последвало две години по-късно с арменците. Извънредният и пълномощен посланик на Армения у нас Арсен Схоян в обръщението си към организаторите и гостите заяви, че е необходимо да се говори за геноцидите, за причините и последиците, че трябва да се правят анализи на случилото се, за да няма повторение на подобни варварски деяния. Дипломатът припомни опитите на съседна Турция да прикрие истината, като през 2014г. Ердоган уж изпрати послание за прошка, но постави жертвата и престъпника на едно ниво, а тази година измисли как да попречи на отбелязването на 100-годишнината от Геноцида, като организира тържества за столетието от битката при Галиполи, които се отбелязаха на самия 24 април и „така съчини още един 24 април за себе си”. Говорейки за политиката на отричане от турска страна, г-н Схоян още веднъж подчерта, че ще се води борба за справедливост с едно единствено намерение: да няма повторение на подобни престъпления.
Издателят Иван Гранитски – един от подписалите петицията на българските интелектуалци до парламента, ясно изрази недоволството си от приетия от нашите депутати документ и гласно заяви, че борбата няма да спре дотук, докато не се кажат нещата с истинските им имена. Впечатляващи по своето съдържание и яснота бяха изказванията и на представителите на отделните университети. В този дух прозвучаха изказванията и на проф. Орлин Борисов от СУ „Св Климент Охридски” и на проф.Борис Колев от ЮЗУ „Св Н.Рилски” и на доц. Атанас Бояджиев от Нов български университет, както и на Анелия Клисарова от Медицински университет във Варна, която оказа неоценимо съдействие за провеждането на конференцията. Изказаха се още: д-р Рупен Крикорян от името на Националния съвет на религиозните общности в България, Председателят на европейския Хай-тад Бедрос Халаджян от Гърция, Ст.н.с. д-р Агоп Гарабедян. Не по-малко категорични бяха словата на Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийците в България, а и на Снежана Тодорова – председател на СБЖ, която не само изрази своята безрезервна подкрепа към каузата ни, но и връчи Златния плакет на СБЖ, който по решение на Управителния съвет на организацията, бе връчен на Координационния съвет на арменските организации за неговата успешна работа. Получавайки плакета настоящият председател на КС г-жа Вартануш Задикян благодари за вниманието.
Пленарен доклад бе прочетен от ст.н.с.д-р Агоп Гарабедян. Акцентът в казаното от учения бе ориентиран към периода на предгеноцида, като се чуха изключително много факти, че изстъпленията срещу арменците не започват от 1915г., дори не и от времето на управлението на султан Абдул Хамид II, а доста преди това… Проф. Мирослава Кортенска, след като прочувствено рецитира елегията на Яворов, говори не само поетично, но и вдъхновяващо за връзките на твореца с арменците, които го подкрепят до последния му ден.
Конференцията завърши с рецитала на композитора Хайгашод Агасян, прозвучаха познати и обичани негови песни по стихове на големи български поети като Ваня Петкова, Недялко Йорданов, Михаил Белчев и др. Накрая всички имаха възможността да разгледат фотоизложбата „От двете страни на Арарат” – любезно предоставените фотоси от почетния консул на Армения в Пловдив Ехиазар Узунян, разкриващи една реална картина как днес изглеждат нашите светини в Армения. Д-р Ахавни Кеворкян говори прочувствено за срещите с тези арменски светини, които днес са в руини, и подари един прекрасен албум на Държавния архив у нас като спомен със събраните в него арменски ценности. Събитието завърши с коктейл.
Текст и снимки: Мари Къналян
