Вярвам, че едно от най-ценните наследства от първоначалните идеали на Революцията, а дори и преди това – от идеалите на мислителите от епохата на Просвещението, е критичният дух
Н. Пр. г-н Жоел Мейер, извънреден и пълномощен посланик на Френската република в Република България, връчва акредитивните си писма на президента Румен Радев на 1 декември 2022 година. Той получава това назначение, след като е натрупал сериозен опит в дипломацията като служител в Министерството на Европа и външните работи на Франция и след като е постигнал много професионални успехи. Неслучайно е носител на най-високите отличия на Френската република – Кавалер на Ордена на Почетния легион и Кавалер на Националния орден за заслуги.
Н. Пр. г-н Жоел Мейер завършва висшето си образование в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO), после специализира съвременна гръцка литература. В Министерството на Европа и външните работи на Франция започва работа през 1989 година в централната администрация („Азия и Океания“). Издига се стъпка по стъпка: 1992-1995 г. е първи секретар в Никозия (Кипър); 1995-1999 г. е в централната администрация („Европейско сътрудничество“); 1999-2003 г. е първи секретар в Атина (Гърция ); 2003-2006 г. е втори съветник в Бамако (Мали); 2006-2007 г. е отново в централната администрация („Център за анализи и прогнози“); 2007-2010 г. е заместник-директор за Южна Европа в дирекция „Европейски съюз“; 2010-2014 г. е генерален консул в Милано (Италия). От 2014 до 2018 г. е извънреден и пълномощен посланик в Нуакшот (Мавритания), а от 2018 до 2022 г. е извънреден и пълномощен посланик в Бамако (Мали). Н. Пр. г-н Жоел Мейер е женен, с три деца.
Срещнахме се с него броени дни преди националния празник на Франция, за да ни разкаже повече за падането на Бастилията, събитие, променило историята на Европа и света, за съвременните постижения на страната, за дипломатическите ни отношения и приоритетите му като посланик у нас.
– Ваше превъзходителство, в навечерието на 14 юли сме – националния празник на Франция. Какво означава той за съвременния французин? А за вас лично?
– Смятам, че е полезно да хвърлим кратък поглед върху историята на нашия национален празник. Това е 14 юли 1789 година, денят, в който е превзета Бастилията – парижкият затвор – събитие, което се превръща в символ на борбата срещу монархическия режим по онова време. След това настъпва 14 юли 1790 година, Празникът на федерацията, който година по-късно отбелязва преоткритото единство на френската нация около… краля! Единство, което ще се окаже турбулентно – познавате също толкова добре, колкото и аз, останалата част от историята на Френската революция. Но именно тази последна дата, 14 юли 1790 година, Третата република избира за национален празник сто години по-късно. Това решение е взето в интерес на това да се запази консенсуса (Франция все още е частично разделена на републиканци и роялисти), във връзка с идеята за национално единство, а не в памет на щурма на Бастилията. Днес френското колективно въображение се фокусира повече върху щурма на Бастилията и революционния идеал. Но аз вярвам, че всеки французин, независимо от убежденията си, има предвид това двойно честване – както на принципите на свободата, равенството и братството, които са основали Републиката, така и на сплотеността и единството на френската нация. 14 юли е специален момент, в който всички французи изпитват чувство за принадлежност към националната общност.
Същото е усещането и за мен. И със сигурност за всички държавни служители като мен, се прибавя още едно чувство – чувството на гордост, че служат на държавата и най-вече на френския народ. Нашите концепции за общ интерес и обществена служба също се зареждат от тези „революционни“ лозунги за равенство, социална справедливост и солидарност.
– Как френското посолство в София смята да отбележи тази важна и за Европа, и за света дата?
– Тази година церемонията в София ще събере в едно събитие както нашите сънародници, така и всички наши български събеседнци, с които ежедневно поддържаме отношения. Тази вечер ще бъде специално посветена на тях и ще имаме удоволствието да чуем една млада българка – сопрано, и нейните музиканти да изпълняват националните химни.
– С какво най-силно се гордеете от славната история и впечатляващата култура на вашата страна? А с кои съвременни нейни постижения?
– Вярвам, че едно от най-ценните наследства от първоначалните идеали на революцията, а дори и преди това – от идеалите на мислителите от епохата на Просвещението, е критичният дух. Да мислиш самостоятелно, да анализираш, да разбираш, да изразяваш независимо мнение и, разбира се, да приемаш, че другите имат мнение, различно от твоето – това е наследство, което дължим на тях и което все още ръководи образованието във Франция. Разбира се, това не е прерогатив само на Франция.
– Смятате ли, че девизът „Свобода, равенство, братство“, издигнат от Великата френска революция, може да се постигне? Особено в днешния объркан и несигурен свят?
– Както казах, този девиз не е характерен само за Франция, а отразява основните ценности на всички демокрации. Той е в основата на силата на демокрацията и на нейната сплотеност пред лицето на други държави, които искат да се върнат към системата на правото на най-силния. Тук, разбира се, правя препратка към агресивната война на г-н Путин срещу Украйна.
– В името на този девиз ли е и случващото се днес в страната ви? Чуваме и виждаме протести, размирици, пожари… Какво всъщност става?
– Тук следва да споменем няколко елемента. Свободата да отправяш искания публично е неотменимо конституционно право. И е признак на добро демократично здраве, ако можем да протестираме и да изразяваме мнението си на улицата. Но очевидно това трябва да става по мирен начин, с уважение към другите и към общото благо. През последните седмици имаше насилие, което няма нищо общо с демократичното изразяване. Намерението на френското правителство е да гарантира, че ценностите на Републиката се зачитат от всички и навсякъде във Франция. Стремежът е също така да се засили сплотеността на френското общество и да се включат всички граждани в живота на нацията.
– Не само Франция, но и Европа е раздирана от противоречия, и още по-лошо – от военен конфликт. Като посланик на страна, член на Г-7, на Г-20, на ЕС, виждате ли спасение, къде е изходът?
– Накратко, нека не забравяме, че Европа се е изграждала и укрепвала по време на остри кризи и конфликти. Можем само да изразим дълбокото си съжаление за тези отминали войни, но нека си припомним, че успяхме да ги преодолеем чрез победата на правото и справедливостта. Днес ситуацията се повтаря. От една страна, има агресор, на когото не може да се позволи да прави каквото желае, при положение, че неоправдано напада независима държава, а от друга, тази война срещу Украйна представлява заплаха и за нашите общи ценности. Искаме ли да живеем в демокрация или в диктатура? Това е изборът, който г-н Путин ни налага със своето поведение, принадлежащо на друг век. А решението може да бъде намерено единствено в прекратяване на военните действия от страна на Москва, спазване на принципите на ООН, възстановяване на всички териториални права на Украйна и справедливост за всички жертви.
– Министерството на Европа и външните работи на Франция е уважавана институция. Страната ви е на 3-то място в света по представеност и активност в чужбина – 163 посолства, 16 постоянни представителства, 113 консулски служби, 92 генерални консулства, включително 19 влиятелни. Кои са предизвикателствата пред френската дипломация днес?
– Благодаря ви за милите думи. Да, многобройни са предизвикателствата, които изискват постоянно адаптиране от служителите на министерството. Тази способност за адаптиране всъщност е част от нашето ДНК. Днес трябва да се справяме с така наречените хибридни заплахи, с дезинформацията, опитите на Москва да възстанови антагонистичните блокове Изток-Запад, Север-Юг, с предизвикателства, свързани с изменението на климата и икономическите дисбаланси. Международното сътрудничество и партньорство са ключови за преодоляване на тези предизвикателства. Франция иска да допринесе за колективен европейски отговор на тези предизвикателства.
– Дипломатическите отношения между България и Франция датират от 8 юли 1879 година, но ние имаме исторически и културни връзки столетия преди тях. Как ги виждате тези отношения в настоящия момент?
– Имате право да подчертаете началото на нашите отношения. Българските историци смятат, че идеите на Френската революция оказват влияние и върху развитието на българското националноосвободително движение. В същото време във Франция каузата на вашата страна и трагедиите, които тя преживява, предизвикват вълнението и подкрепата на големи литературни и политически фигури – и тук, разбира се, се сещам за речта на Виктор Юго пред френския парламент през 1876 година. И съвсем естествено по време на посещението си през януари 1989 година френският президент Франсоа Митеран пожела да се срещне и да насърчи опозицията в България в борбата ѝ срещу комунистическия режим. Това е известната закуска, която се провежда в резиденцията на Франция, на която присъстват видни личности от българската интелигенция, включително и този, който по-късно ще стане първият демократично избран президент след падането на режима, д-р Желю Желев. Оттогава близостта между нашите две страни само се засилва.
– Вие връчихте акредитивните си писма само преди седем месеца, но бързо се вписахте в дипломатическия и културен живот на България. Още в първите дни на вашата работа у нас се забеляза и силното ви желание двустранните ни отношения да продължат да се развиват възходящо. Кои ще са вашите приоритети в по принцип добре развитото ни сътрудничество?
– Франция смята България за стратегически партньор. Всъщност през 2008 година подписахме споразумение за партньорство, което още тогава рамкира отношенията ни като стратегически. Това виждане е валидно и днес. И първите разговори с новото българско правителство, на което желая успех, показват това.
Първо, защото споделяме една и съща амбиция за Европа, която да бъде по-силна както в политическо, така и в икономическо отношение, с по-голяма солидарност между държавите членки и към трети страни, които също се нуждаят от солидарност. Европа, която да бъде стратегически автономна на международната сцена, разбира се, осъзнавайки значението на нашите основни съюзи, като естествено имам предвид трансатлантическата връзка.
Имаме какво да научим от анализите и предложенията на България, като се има предвид, че страната ви се намира на кръстопът, който е не само географски, но и геополитически. България може да допринесе много за европейското семейство и всички ние ще спечелим, ако страната се присъедини пълноценно към Шенгенското пространство и еврозоната.
Успоредно с диалога за бъдещето на Европа, България и Франция могат да продължат да развиват двустранните си отношения. Особено в областта на икономиката и промишлеността, където нашето ноу-хау вече е довело до някои големи успехи. Знаете ли например, че вратите и пилотските кабини за самолетите „Еърбъс“ се произвеждат в България? Това е френско-българско партньорство.
Можем да направим повече, особено в областта на енергетиката.
Друга важна цел според нас е да се насърчи все по-голямата мобилност – на жени, мъже и идеи – между нашите две страни. Естественият динамизъм на обмена между нашите училища и висши учебни заведения, между нашите артистични центрове и среди, между нашите изследователски институти и университети, може да разчита на също толкова ентусиазираната подкрепа на екипите на Френския институт в България.
Образованието на всички нива естествено е приоритетна област за обмен на добри практики. Включително и във френскоезичното му измерение, което е толкова скъпо на сърцата ни.
– И българи, и французи издигат културата и образованието в култ. Вие, нормално, ги подчертахте като важни в нашите двустранни отношения, акцентирайки върху обещаващото партньорство при създаването на Световен център за изкуства на остров Св. Св. Кирик и Юлита край Созопол. Как Франция би спомогнала той да се реализира?
– Това е един много добър проект, представен от последователни български правителства и подкрепен от самото начало от вицепрезидента на Републиката. По искане на българските власти преди две години, което е актуално и днес, ние предложихме френска експертиза от страна на публичен оператор, обединяващ опита на основните френски музеи, включително и на Лувъра. Целта е да се види как този международен център на изкуствата може да насърчи опазването на националното наследство, съвременното художествено творчество и популяризирането на черноморските цивилизации, сред които на първо място е културата на България. Разбира се, при това предложение за експертиза ще се използва максимално и опита на българските експерти.
– През тази година се навършват 30 години откакто, при президента д-р Желю Желев, България бе приета официално за член на Международната организация на франкофонията. Бихте ли споделили мнението си за ролята на Организацията днес? Какво е, според вас, бъдещето на франкофонията?
– Това е възможност да изразя признанието си за всеотдайния ангажимент на всички преподаватели по и на френски език в страната, в държавните гимназии с преподаване на френски, във френскоезичните филиали на университетите и във Френските алианси. Заедно с френския език тяхното преподаване предлага на младите хора допълнително предимство в личния и професионалния им живот. Френският език очевидно е много актуален: хората правят бизнес и научни изследвания на френски език, работят на френски език, все още обсъждат и преговарят на френски език в европейските и международните институции, пишат литература и статии в пресата на френски език. На този език говорят 350 милиона души. А политическото измерение на Международната организация на франкофонията значително укрепна на международната сцена: МОФ насърчава спазването на правата на човека, защитата на демокрацията и равенството между половете, като поощрява образованието на момичетата.
– Какво знаехте за нашата страна преди да пристигнете тук, с какво я свързвахте и с какви чувства поехте своя пост? Представите ви за нас съвпаднаха ли с първите ви впечатления?
– Имах удоволствието да посетя България многократно, особено когато заемах позицията на дипломат в Париж – между 2007 и 2010 година, и вече следях отношенията между нашите две страни. България току-що се беше присъединила към европейското семейство. Връщайки се петнадесет години по-късно, виждам положените усилия и постигнатия напредък, особено по отношение на демокрацията и икономиката. Дори сред най-старите държави членки на ЕС все още има какво да се желае в укрепването на върховенството на закона. Последните български правителства подготвиха реформи в тази насока и ние можем само да подкрепим парламента при приемането на съответните законопроекти.
В човешки план бих бил неблагодарен, ако не изкажа искрени благодарности на всички мои събеседници за топлото посрещане, което винаги съм получавал. Гостоприемството на България не е мит, а реалност!
Екатерина Павлова
Снимката е предоставена от посолството на Френската република в Република България. На нея: Н. Пр. г-н Н. Пр. г-н Жоел Мейер, извънреден и пълномощен посланик на Френската република в Република България
