Впечатляващо е, че Джо Байдън изобщо не се притеснява от „подвизите“ си по разчистването на репутацията на украинската газова компания, в която е назначен, естествено на високоплатена длъжност, неговият син Хънтър. По време на събитие в Комитета по външнополитически отношения към Конгреса през миналата година Джо Байдън описа как през 2016 г. е заплашил украинския президент Петро Порошенко, че официален Вашингтон ще изтегли своите кредитни гаранции за един милиард долара и ще изправи страната пред банкрут, ако главният прокурор Виктор Шокин, наредил разследването, не бъде незабавно уволнен. „Аз казах: няма да получите милиарда. Погледнах го и казах: заминавам, след шест часа. Ако прокурорът не е уволнен, няма да получите парите“, пресъздава без никакво стеснение разговора си с украинския президент Джо Байдан. „Е, кучият му син беше уволнен. И те сложиха на мястото му някакъв, който беше солиден по онова време“. Настоящият кандидат за президент на САЩ също така заявява, че президентът Барак Обама е подкрепял тази заплаха.
Политиката не е нищо повече от средство за издигане.
Самюел Джонсън (1709–1684 г.) – английски литератор
Но най-големият скандал, свързан с мандатите на предшественика на Доналд Тръмп, когато Джо Байдън е вицепрезидент, е подслушването от тайните служби на САЩ, по нареждането на администрацията на президента Барак Обама, в небостъргача „Тръмп Тауър“ по време на предизборната кампания на сегашния президент, и може да затъмни аферата „Уотъргейт“. Вероятно е резонно да бъде квалифицирано като най-голямото погазване и на закона, и на морала в историята на Съединените американски щати. В официалното си изявление е показателно, че Барак Обама заявява, че „не е одобрил“ подслушване, а не че не е знаел за подслушване или че не е имало подслушване!
Джо Байдън е щедро финансиран за своята предизборна кампания от кредитната индустрия в САЩ, както е било и през останалото време на неговата кариера. Неиндустриалните делови кръгове в САЩ търсят своя реванш срещу Доналд Тръмп. Затова и кампанията на Джо Байдън веднага беше захранена с финансови потоци посредством дарения от собственици на телекоми и здравни застрахователи. Освен това, както е известно, либерално настроените масмедии са преобладаващи в САЩ.
Бърни Сандърс съвсем неслучайно през цялото време на своята предизборна кампания за спечелване на номинацията на Демократическата партия срещаше подмолна съпротива от върхушката на партията. Всячески беше подкрепян именно Джо Байдън. Според мнението на реалните диригенти на обществено-политическата действителност в САЩ, Джо Байдън със сигурност не е с просоциалистически възгледи, а е предвидим, че ще прави точно това, което се очаква от него.
Съперникът на Доналд Тръмп е доста умел в изграждането на своя благоприятен публичен облик. По времето, когато еднополовите бракове все още са срещали неодобрението на мнозинството на гражданите на САЩ, Джо Байдън демонстрира как яростно се противопоставя на тяхното въвеждане. След години, когато преобладаващото обществено мнение не само ги възприема, но и вследствие на една целенасочена манипулация на масовото съзнание от страна на либералните средства за масова информация, изтласкващи в периферията на общественото внимание груповите права, особено тези на различните професии наемни работници, към фокусиране върху индивидуалните права, Джо Байдън смело сменя възгледите си по този проблем до степен да получава аплодисменти за промяната на своето мнение.
Умело изиграва и ролята на „разкаял се грешник“, че е гласувал в сената за започването на войната в Ирак, макар че очевидно още от самото начало Джо Байдън си е давал сметка колко лоша идея е това. И до колко хиляди жертви, включително и на негови сънародници, тя ще доведе. Дори после си посипа главата с пепел, като се извини. Тъкмо навреме, за да бъде възприет като вицепрезидент на Барак Обама, чиято популярност сред левите политически кръгове в САЩ се дължеше именно до голяма степен на съпротивата му срещу инвазията в Ирак.
Джо Байдън е наясно, че успехът на опитите му да убеждава своите сънародници, че би бил по-добър президент от Доналд Тръмп, е твърде проблематичен. Не са малко тези, които си го определят като „Неразличим амбициозен конгресмен“ или пък „Същият стар бял мъж както винаги“.
Затова и Джо Байдън се опита да направи твърде сложен ход за печелене на популярност и ангажиране на нови свои симпатизанти, като избра за своя партньорка като кандидат за вицепрезидент сенаторката Камала Харис. Цветнокожа, бивш прокурор от Калифорния и с тесни връзки с елита на Демократическата партия, тя е призвана да продължи инерциалната симпатия на феминистките, осигурила победа при „народния“ вот на Хилари Клинтън срещу Доналд Тръмп, а и да привлече цветнокожи избиратели всред колебаещите се за кого да гласуват на 3 ноември. Избирането на Камала Харис за партньорка на Джо Байдън в битката за спечелването на гласоподавателите вещае тежък дебат с нея за сегашния вицепрезидент Майкъл (Майк) Пенс, когото Доналд Тръмп определи като свой партньор за предстоящи избори.
Доналд Тръмп веднага реагира на формирането на двойката Джо Байдън – Камала Харис. Минути след избора й щабът на сегашния американски президент организира конферентен брифинг с репортери, заради нейните ранни позиции от периода на собствения й опит да се кандидатира за Овалния кабинет в Белия дом, когато тя изявяваше подкрепата си за прогресистки предложения като Зелена нова сделка, всеобхватен план за чиста енергия и „Медикеър за всички“, т. е. план за здравеопазване, финансиран от правителството. Показателно е, че Джо Байдън, „правилният човек“ на едрият финансов капитал, както и на „големите пари“ в частното здравно застраховане, не подкрепяше нито едно от тези предложения.
В опит да бъде считана за принадлежаща към центъра, Камала Харис промени някои от политическите си позиции в хода на своята кампания. Екипът на Доналд Тръмп обаче даде ясно да се разбере, че ще я обрисува пред широката публика като неразкаял се левичар, макар и външно префасониран, същевременно намеквайки, че 77-годишният Джо Байдън е възможно скоро да отпадне от поста, ако го заеме, и да бъде заменен, според конституцията, с Камала Харис. Освен това щабът на сегашния президент на САЩ заяви, че ще се стреми да извади на бял свят критиките срещу нея – от страна на афроамериканската общност заради кариерата й в наказателното право като съдия, опитвайки се по този начин да вбие клин между нея и най-лоялните избиратели на Демократическата партия.
В първата си предизборна проява заедно, Джо Байдън и Камала Харис обвиниха Доналд Тръмп, че е „съсипал“ САЩ с неспособността си да се справи с кризата с коронавируса и причинените от нея икономически проблеми. Те обещаха да преведат страната през три големи национални кризи – пандемията, икономическите трудности и расовите проблеми.
Все пак дори в самата Демократическа партия предизборната писта за Джо Байдън и Камала Харис не е постлана само с рози. Непосредствено предизвикателство пред тях според демократически активисти всъщност ще бъде да потушат всякакви прояви на недоволство сред прогресисткото крило в Демократическата партия, които призоваваха Джо Байдън да си избере по-открит прогресист за кандидат за вицепрезидентския пост – като сенатор Елизабет Уорън. По време на своята собствена предизборна кампания като претендентка за президентската номинация Камала Харис беше яростно критикувана от прогресистите, които смятаха, че като прокурор в Калифорния е подкрепяла открито правоналагането. Впоследствие тя се превърна в гласовит поддръжник на прогресистките реформи в наказателното правосъдие.
Рашад Робинсън, директор на „Цветът на промяната“ (Colour of Change), лобистка организация, която е работила заедно с Камала Харис по въпроса за полицейската реформа, смята, че кандидатката за вицепрезидент, трябва да влезе в диалог с прогресистките си критици от средите на Демократическата партия, за да спечели. „Това са въпроси, на които трябва да отговори директно“, каза Рашад Робинсън. „Тя трябва да отговори на въпросите за еволюцията в позициите си, да говори за предизвикателствата пред нея и затова накъде се е преориентирала“.
Кой от двамата кандидати за президентския пост ще събере гласовете на поне 270 електора? Въпреки че засега Джо Байдън води в социологическите проучвания, уравнението е с твърде много неизвестни. До последния ден преди изборите Доналд Тръмп разполага с властовия потенциал на своя пост и би могъл да приеме решения, които са в състояние рязко да увеличат неговата популярност. Пък и надеждите на неолибералния истеблишмънт в САЩ, че разочарованието у мнозина американци от действията на настоящия президент би породило една носталгия по управлението на Демократическата партия по времето на Барак Обама, е твърде илюзорно. Недоволството не е синоним на желание за неолиберална реставрация. По-скоро то е очакване за актуална парадигма спрямо обществено-политическите проблеми понастоящем в САЩ.
Освен това Доналд Тръмп държи пето асо в ръкава си. То представлява историческа рефлексия в колективното подсъзнание на неговите сънародници на образа на американеца, така както се е оформил още от времето преди извоюването на независимостта. Образа на преуспяващия индивидуалист, който образ Доналд Тръмп изпълва на сто процента. И макар че понастоящем близо 90 на сто от трудоспособното население на САЩ участва като наемна работна ръка, носещата матрица на мечтания социален статус в страната е индивидуалния успех.
Какво друго олицетворява Доналд Тръмп, ако не точно това? Докато Джо Байдън е бил просто елемент от бюрократичната машина на държавното управление през целия си съзнателен живот.
(По материали от чуждестранния печат.)
Славчо Кънчев,
председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
