Много се говори и пише за кризата в Гърция, която междувременно тежи като воденичен камък на врата на всички граждани от Евросъюза. Излишно е и аз да се изказвам по въпроса за който са отговорни финансовите експерти, защото програмите за спасяване на страна, която не заслужава да бъде спасена, надминават своята хуманна същност и могат да бъдат класифицирани като пълна глупост. Поводът да „хвана перото“ на тази тема са типичните за гърците безгранична наглост и неблагодарност с които те отговориха на протегнатата им за помощ ръка. И още по-точно: имам един приятел грък, когото уважавам за неговата смелост и отзивчивост да вкарва тайно по комунистическо време в България емигрантска литература и когото смятах за разумен и интелигентен човек, който е в състояние да различава черното от бялото. Но когато и той започна да говори разпалено за това, как Европа ръководена от новата неонацистка Германия се стремяла да унищожи невинната Гърция, се вбесих доста от това изказване и се постарах да потърся макар и вече установената, очевидна истина по въпроса. Или както каза наскоро една журналистка: „крадецът вика – дръжте крадеца“.
Накратко фактите: правят си гърците държава, в която живеят без големи усилия и поддържат висок жизнен стандарт полакомени от ниските лихви на многобройни кредити взети от френски, италиански и немски банки. Страната прави едва 2% от икономиката на Еврозоната и то само благодарение на селскостопански продукти, но създава огромен държавно-административен апарат, който има чисто паразитни функции. За събирането на данъците никой не го е грижа (сивата икономика надвишава 22%), но се плащат огромни добавки към държавните заплати, които един американски икономически вестник окачестви наскоро като „балкански екстри“. Такива са например допълнителните (мисля че бяха 800 евро) за частната библиотека на учителите по домовете им и същата сума за тролейните шофьори за това, че след работа трябва да смъкват лирите на возилото си от уличните жици! И още много подобни случаи. Затова държавната работа в Гърция става най – мечтаната професия за получаването на която се плащат огромни рушвети. А пропо рушвети: Гърция дели по корупция позорното 69 световно място заедно със Сенегал и България. Да, но Сенегал е африканска държава, а България е деформирана от 70 години комунизъм. Така, че ако навремето Чърчил не беше едва успял да изтегли Гърция от кървавите ръце на Сталин и на гръцкия комунистически „народен фронт“, сега тази страна щеше да е нещо като Чад без да искам да обиждам африканската страна с това сравнение. Други примери: край Атина се намира малко езеро в което плували 2-3 патици и затова било обявено официално за резерват. За него се грижат на щатна длъжност 40 (!) държавни служители. И сега най – интересното – блатото е пресъхнало вече преди 20 години, но държавните служители продължават да си получават заплатите. Друг пример: един мой приятел притежаваше къща на Халкидическите полуострови, която успя за късмет да продаде преди избухването на акутната криза в страната. В селото живеели около 2000 жители, а през летния сезон заедно с туристите ставали към 10 000. Той ходел на почивка през октомври, след сезона. Веднъж бил поканен в таверната на някакво частно парти от кмета на селото и започнал „смоул ток“ със седящия срещу него началник на пощата. Казал, че познава много добре и тримата служители на малката селска поща – началника, момичето на гишето и пощенския раздавач на писма, на което директорът на пощата му отговорил: „ ние сме 7 служители, но другите четирима само си получават заплатите и не идват на работа – аз дори не ги познавам лично“. Да не забравяме, че тези примери се отнасят само за „дейността“ на дребни чиновници и представляват само „върха но айсберга“.
Преди десетина години президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише предупреди Съвета на министрите на ЕС за обезпокоително високия дълг на Гърция. Това негово предупреждение не само, че беше пренебрегнато, но и държавният дълг бе прехвърлен върху европейския данъкоплатец. Иначе само щяха да фалират няколко банки и Гърция щеше да напусне Еврозоната, където така или иначе не и е мястото. Тя влезе там с измама, като гръцките политици фалшифицираха документи, че уж дефицитът спрямо Брутния вътрешен продукт бил 3,7%, а всъщност се оказа, че бил 15,6%! Държавният дълг на Гърция надхвърлял допустимите 60% над Брутния вътрешен продукт с цели 130%. След приемането в Еврозоната Гърция беше хваната многократно във фалшификации и измами чрез които прибра от ЕС милиарди. За такива крупни престъпления частно лице не би напуснало вече затворите, на страната Гърция и се размина само с мъмрене.
Неотдавна гръцкият посланик в България се опита да защити родината си като подчерта в интервю „всеотдайната“ подкрепа на Гърция за приемането на България в ЕС, гръцките инвестиции в България, които създали много работни места и множеството гръцки студенти следващи в българските университети. Г-н посланикът забрави обаче да спомене, че застъпването на Гърция за членството на България стана не по любовни причини,а поради формулата от статута на ЕС, че приемайки съседна страна, процентът на помощите за инфраструктури се увеличава многократно в полза на Гърция. Освен това България беше принудена да гарантира писмено, че няма да строи язовири в Родопите за да могат българските реки да напояват Северна Гърция. Също не бе спомената експлоатацията на гръцките работодатели, които често и не плащат мизерните надници на българските работници. А що се отнася до гръцките студенти, на тях образованието в България им излиза много по-евтино да не говорим за факта, че масово си взимат изпитите и дипломите посредством рушвети, защото повечето от тях не могат до края на следването си да се научат да говорят свястно български.
Когато критикуваме определена държава винаги прехвърляме цялата вина на политиците и правителството и правим от народа изкупителна жертва. В Гърция това не е точно така, защото целият народ участва живо в правителствените мошеничества. Освен държавните служители в страната „живеят“ над 7000 столетници, които отдавна не са между живите, но роднините им продължават да получават пенсиите. Има и цели острови заселени от мними слепци и недъгави, които получават незаслужено инвалидни ренти. Според статистиката на здравната каса през миналата година цялото гръцко население е минало през лекари и е получило рецепти за лекарства от аптеките. Неотдавна един гръцки политик каза, че ако се прилагат и спазват законите, 2/3 от гръцкото население трябва да отиде в затворите. Като пътувах из Гърция виждах често паролите „ККЕ“ на тяхната комунистическа партия написани по стените, и мислех, че това са единични акции на малцина глупаци. Един мой приятел ми каза, че не познавал грък, който да не е комунист. Започвам да се убеждавам, че това е така. За политиците вече е доказано. Датски журналист сподели, че по време на интервюта с гръцки политици забелязал в кабинетите им портрети на Ленин, Енгелс и Че Гевара. Също като гледам само лисичата физиономия на комсомолчето Ципрас, веднага се сещам какво политическо верую го е подтикнало към правителствената кариера. Изглежда, че идеалът на цялото гръцко население е симбиозата на мързеливо комунистическо съществувание (но с право на пътуване), което да е финансирано от декадентския Запад за да може да се поддържа висок жизнен стандарт. Така и беше до сега, но гръцкия комунистически рай го няма вече. Затова и воплите и плачовете обвинявайки ЕС по следния начин: имало едно време една идеална страна населявана от работливо и примерно население управлявана от безкористни политици-идеалисти. Завидяла им Европа и решила да ги унищожи като ги затрупала с милиарди евра за да ги задуши. Но гърците се защитавали смело като премахнали милиардите така бързо и умело, че вече никой не можел да каже къде са изчезнали. Европа пак ги атакувала с нови милиарди, но гърците и с тях се справили бързо, та борбата с узурпаторите от ЕС продължава и до днес…
През 1982г. посетих за пръв път Солун. Бях с един моряк от Бургас, който след подробно наблюдение ми каза: „погледни им очите – лукава им е семката ти казвам!“ Абстрахирайки се от тази констатация забелязах в ленивите движения на тумбестите им фигури една подчертана средиземноморска гордост (която може би вече е започнала да поизчезва), докато под разкопчаните ризи се виждаха златни кръстове носени на космати гърди. На фона на другото им ориенталско поведение неволно се сещам за българската дефиниция – що е грък? – турчин, който се прави на италианец.
Особено нахално намирам твърдението на гърците, че Западна Европа била длъжна да им помага и да толерира мошеничествата им, защото били люлката на цивилизацията и демокрация била гръцка дума. Между данайското племе, което населява в момента тази страна и древните гърци има толкова общо, колкото и между днешните египтяни и фараоните – сиреч нищо. А на тези от тях, които рисуват знака на еврото със знак за равенство със свастиката по стените на банките, трябва да се каже, че първият концлагер в света и създаден от гърците на безлюдния остров Трикери, в залива на Волос, на 19 юни 1913г. Там са убити при нечовешки условия хиляди пленени български офицери и войници. Няма да се ровим в срамната роля на Гърция през Балканската и Междусъюзническата война. За да илюстрирам думите „Демокрация“ и „Ксенофобия“ (все от гръцки произход), ще разкажа една по-нова случка на която бях очевидец. Някъде в средата на 80-те години прекарвах почивка на полуостров „Касандра“. Намерих едно приятно ресторантче в гората далеч от бреговата линия и селото в което бях отседнал. Собствениците бяха гръцки македонци от Серес. Една вечер готвачът извади китара и започнахме да пеем македонски и други народни песни от българския край. По едно време той внезапно спря да свири и ми посочи с уплашен поглед двойка гръцки туристи, които се разхождаха по пътя. „В Гърция е забранено не само да се преподава български и македонски в училищата, но и да се пее и говори на този език. Мога да си навлека сериозни проблеми с властите ако ме чуят“. Стори ми се, че не чух и разбрах добре казаното. До този момент мислех, че се намирам в западна страна управлявана демократично и член на НАТО. Интересно какви са били рапортите на комисиите за човешки права към ЕС по време на приемането на Гърция в Съюза. Явно, че думи като „демокрация“ и „толерантност“ не са имали никога каквото и да е значение в тази държава-недоразумение. И това се случи години преди смешните масови протести в Гърция по повод на основаването на Скопска Македония след разпадането на Югославия.
Ще приключа тази неприятна тема с два цитата. Първият е от „Дневник“: „Темпераментната привързаност на населението към комунизма прогони всички работливи гърци в чужбина в търсене на възможности. Гърция не е военна заплаха за съседите си и има всички слабости на западните държави, което я превърна в изпитателен полигон за марксистки теории. Само ги изхвърлете от ЕС, спрете им безплатните евра и им върнете печатните преси за драхми. След което стойте и гледайте какво става в продължение на едно поколение.”
Вторият цитат е от направеното още преди пет години интервю в списанието „Форбс“ на американския гражданин от гръцки произход Бил Фреца: “Веднъж на много, много години се появява възможност народите да получат това, което наистина заслужават и този път удря часът на Гърция”.
[i] (актуална балканска поговорка)
Константин Брадваров
