Много усмивки, топлота и настроение изпълниха салон „Журналист” на рождения ден на вестника. Въпреки мрачното и дъждовно време, от цялата страна бяха дошли приятели на изданието, за да поднесат я цвете, я добри слова за рожденика.
Освен 70-годишния юбилей беше отбелязана и 15-годишнината от създаването на Издателската къща, носеща името на арменската столица.
„Вестник „Ереван” е издание на малцинството, доказало своето достойно присъствие у нас – се обърна към препълнената зала и. д. председател на СБЖ Снежана Тодорова. – Гордеем се с неговата 70-годишна история, но и днес той ни впечатлява със своята графика и с това,че не остава безразличен към всичко случващо се у нас и извън страната. Той е сред изданията, които се посрещат с уважение и интерес в институциите и сред читателите.”
По случай юбилея на вестника Снежана Тодорова връчи на екипа му почетния Златен плакет и грамота, като съобщи, че чрез това отличие УС на СБЖ поднася своите поздравления към юбиляра. Тя не пропусна да каже, че „Ереван” е спечелил интереса на всички заради своите демократични възгледи и с това, че винаги е бил в синхрон с издателската политика.
На въпрос на сайта на СБЖ какво е да си главен редактор на едно 70-годишно издание, Вартануш Топакбашян отговори, че това е огромна отговорност и не само заради възрастта му, а „защото вестникът е изключително познаваем както в арменския, така и в българския живот. Ако той е просъществувал 70 години, то това се дължи на толерантния тон, който винаги е спазвал, на неговата коректност към темите, които отразява, и най-вече на нещо, на което за съжаление в днешната българска журналистика не се държи – добрия български език.
Като хора, които сме наследници на арменци, дошли тук без да знаят нито една българска дума, ние се чувстваме морално задължени да пазим красивия български език, който, за съжаление, в днешната българска журналистика се компрометира доста. Но 70 години са може би и един знак за това, че арменската общност в България има наистина трайно присъствие, което намира отражение чрез страниците на вестника ни.”
Според Вартануш дълголетието на вестника, който макар и да е имал и своите спадове през годините, се дължи преди всичко на хората, които са го правили, но и на това, че „Ереван” винаги е намирал голяма подкрепа сред читателите и те са му помагали финансово. И не на последно място – на потребността на сънародниците и от него. А арменците имат потребност както от българското писмо и четмо, което владеят прекрасно, така и от майчиния си език. Двете неща, съчетани във вестник „Ереван”, са спойката между арменците по света.
Че това е така показаха многото поздравления, които получи в. „Ереван” по повод юбилея си от държавни институции и обществени организации не само в България, но и от Армения и чужбина. А гостите от арменското посолство и обществените организации на арменската общност у нас не спираха да поднасят своите пожелания за още дълги и спорни години на екипа на вестника.
Не бяха забравени и онези, които са направили първите стъпки преди 70 лета да го има „Ереван”, а дългогодишният главен редактор на вестника Гаро Хайрабедян беше посрещнат с изключителна топлота и признание за всичко, което е сторил през годините.
Градусът на празника вдигна любимецът на арменци и българи Хайгашот Агасян, който с неизменната си спътница – китарата, изпя песни, които всички в залата подхванаха заедно с него.
Цялото това мило тържество беше на фона на фотоизложбата на Мари Къналян, която от 15 години се труди във в. „Ереван”. Не бих сгрешила ако нарека нейната изложба „Мигове от живота на в. „Ереван”, защото фотосите ѝ разказват за онези незабравими срещи с големи имена от изкуството, киното и политиката, които са се срещали със журналистите от вестника и са споделяли свои мисли и мнения. Сред тях са Армен Джигарханян, Дживан Каспарян – дудукист № 1 в света, скулпторът Хари Арабян, работещ със стъкло, и много от гостуващите арменски политици и министри.
Всъщност, екипът на вестника са само две дами: главния редактор и издател Вартануш Топакбашян и управителят и издател Анахид Аждерян. Но те имат безброй много сътрудници не само в София, но и в цялата страна, които пишат без хонорари и които не спират да изненадват читателите с темите, по които работят.
Розалина Евдокимова
снимки Мари Къналян
