Кой е избраникът на Демократическата партия за съперник на Доналд Тръмп на изборите на 3 ноември?
Джоузеф Робинет (Джо) Байдън младши е роден на 20 ноември 1942 г. в щата Пенсилвания и израства в католическо работническо семейство. Получава юридическо образование. От 1973 г. до 2009 г. е представител на щата Делауер в сената на Съединените щати. Дълги години е член на комисията за външни отношения. По тази линия е посещавал различни държави и се е срещал с политици на високи държавни постове. В речта си в университета в Ню Йорк през 2019 г. Джо Байдън заяви: „Според мен, външната политика в действителност е вътрешна политика, а вътрешната политика е външна политика. Те са дълбоко свързани“. Той добави, че сигурността на САЩ е пряко зависима от това да има „най-силната възможна мрежа от партньори и съюзници, които да работят един с друг“.
Всички партии, дотолкова, доколкото се домогват до властта, са варианти на абсолютизма.
Пиер Жозеф Прудон (1809–1865 г.) – френски политически деец, икономист, социолог и философ
Какви биха били външнополитическите насоки на действията на Джо Байдън, ако на 3 ноември бъде избран за 46-ия президент на САЩ и стане най-възрастният американец, избиран на тази длъжност, като ще има навършени 78 години. Досега рекордът се държи от Доналд Тръмп, който стана стопанин на Овалния кабинет в Белия дом на 70 години.
Когато погледнем досегашните външнополитически изяви в Азия на Джо Байдън, на първо място излиза Китай. Окачествявайки наказателните мита на Доналд Тръмп срещу „поднебесната империя“ като волунтаристично решени и нередни, се очаква той да намали митата за някои китайски продукти и наложи санкции в съответствие с международните търговски правила. Очаква се Джо Байдън да активизира военноморския потенциал на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион и да установи по-тесни връзки с Индонезия, Япония, Южна Корея и Австралия. Като кандидат за президент Джо Байдън заяви, че ще се бори срещу преследването на 1 милион мюсюлмани в Китай, както и че официален Вашингтон има намерение да постави въпроса за обсъждане в Съвета за сигурността на ООН. КНДР е друг проблем за външната политика на САЩ в региона, по отношение на който Джо Байдън е на мнение, че дипломатическите усилия трябва да продължат, за да бъде прекратена ядрената програма на Пхенян, но няма намерение да се среща с Ким Чен Ун.
Традиционно Близкият изток, след създаването на Израел, е една от най-важните теми във външната политика на САЩ. Отношенията между двете държави са най-важният елемент от взаимосвързаните проблеми в Близкия изток. Джо Байдън, който открито се определя като ционист, декларира, че има намерение да поддържа добри отношения с Израел, но вярва в решаването на израелско-палестинския въпрос по формулата „две държави“. Според него е правилно посолството на САЩ да остане в Йерусалим и заявява, че е против идеята Израел да се разраства несправедливо към жилищните райони на Палестина, както и че е позитивен спрямо евентуалната финансова подкрепа за Палестина, която Доналд Тръмп прекрати.
Спрямо Иран Джо Байдън предпочита съживяването на ядрената сделка, тоест на отказа от втвърдяване на отношенията и предлага прилагането на „мека сила“, но е категорично против производство в тази страна на ядрено оръжие. Според Джо Байдън, убийството на генерал Касем Сюлеймани е грешка и е обтегнало отношенията с Иран.
Решението на Доналд Тръмп да изтегли войските на САЩ от Сирия според Джо Байдън е неефективно, с оглед интересите на неговата страна. Терористичните Отряди за защита на населението YPG/PKK трябва да бъдат подкрепени. Сегашната политика на САЩ само подхранва хуманитарната криза и увеличава потенциалните ползи за терористите от Ислямска държава.
Към Саудитска Арабия Джо Байдън не демонстрира топли чувства, понеже е отговорна за убийството на саудитския десидент и журналист Джамал Хашоги, както и за гражданската война в Йемен и хилядите убити мирни граждани.
Спрямо Европа Джо Байдън демонстрира диференциран подход. По произход ирландец, той има желание да установи по-тесни отношения с някои държави върху Стария континент и особено с Франция. Като инструмент за противодействие на Китай по отношение на системата 5G, Джо Байдън се обяви за връщането на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТІР). В сегашната обстановка на обтегнати отношения между Гърция и Турция, Джо Байдън симпатизира на гръцката страна, в рамките на задължителния външнополитически баланс като между две държави, членки на НАТО.
Колкото се отнася до Руската федерация, позицията на Джо Байдън е, че Владимир Путин води трайно политика да атакува западната демокрация и се опитва да отслаби НАТО. Бившият вицепрезидент на САЩ от 2009 г. до 2017 г. в екипа на Барак Обама е привърженик на идеята за създаването на специална комисия за разследване на „атаките на Русия срещу американската демокрация“ и оказване на по-голям натиск върху Русия с помощта на НАТО и Европейския съюз.
Колкото се отнася до усложнената обстановка в отношенията между САЩ и Турция, възгледите на Джо Байдън са:
- Той е против съхраняване на ядрено оръжие във военновъздушната база Инджирлик.
- Обяви се против военните операции на Турция в Сирия и заяви, че САЩ са предали Отрядите за защита на населението YPG/PKK.
- Направи изявление, че се опасява за свободата на медиите и правата на човека в Турция.
- Подчертава, че Турция трябва да бъде изолирана заедно със своите съюзници в Източното Средиземноморие.
- Обяви се за изтеглянето на руските ракети С-400 от Турция, като заплаши, че в противен случай ще последват санкции.
- Запази дипломатично мълчание относно групата на гюленистите (ФЕТО) или екстрадицията на нейните членове, живеещи в САЩ, в Турция и по време на дейността му като вицепрезидент по този въпрос не беше направено нищо, въпреки усилията на официална Анкара.
- Разкритикува решението „Света София“ да бъде превърната в джамия.
- Заяви, че ще признае т. нар. „арменски геноцид“.
В едно свое интервю за в. „Ню Йорк Таймс“ през януари т. г. Джо Байдън заяви недвусмислено, че САЩ трябва да се намесват при необходимост във вътрешните работи на Турция и да оказват подкрепа, взимайки страна във вътрешнополитическата обстановка в тази страна, подобно на действията на официален Вашингтон в миналото.
Освен това, във външнополитически план от Джо Байдън се очаква да предприеме стъпки за премахване на забраната за приемане на имигранти от мюсюлманските страни в САЩ, за подобряване на отношенията със Световната здравна организация, за отказ от изтегляне на Парижкото споразумение за климата и присъединяване към ЮНЕСКО и Комисията на ООН по правата на човека.
Но все пак за редовите американски избиратели външната политика е на втори план, далеч по-маловажна от вътрешнополитическите проблеми.
Наистина Джо Байдън е личност с дългогодишен политически опит. Има и множество публични изяви, както по телевизията, така и директно пред аудиторията. Но в някои негови участия се забелязва и нещо в противоположен аспект. Той нерядко е бил критикуван заради това, че се оплита в изказа си и невинаги успява да довърши започнати от него изречения. Неведнъж забравя, губи се в реалността, бърка имена, фамилии, географски названия и дори подробности от собствената си биография. Стигна се дотам, че именно заради Джо Байдън бяха значително променени правилата на дебатите, като му разрешиха да участва в тях от седнало положение. Противниците му спекулират, че проблемите му може да са породени от деменция.
Наистина Джо Байдън се е подлагал на две операции през 1988 г. поради мозъчни аневризми. Лекарят, извършил операциите, потвърди през миналата година, че двете хирургически намеси не са се отразили по никакъв начин на психическото здраве на пациента.
Не би могло да се каже, че и личният живот на Джо Байдън не е лишен от тежки сътресения. През декември 1972 г. при автомобилна катастрофа загиват неговата първа съпруга Нийла и тяхната едногодишна дъщеричка Наоми. През май 2015 г. губи и най-големия си син Бо, който на 46-годишна възраст умира от мозъчен тумор.
Всъщност сега е третият опит на Джо Байдън да се кандидатира за президент. Предишните му два опита (1988 г. и 2008 г.) приключват с бърз и неутешителен провал. Особено при второто му участие, когато той се отказва още след първичните избори в първия щат Айова, тъй като преднината на Барак Обама и Хилари Клинтън е твърде голяма. Но все пак именно в 2008 г. става „знаменателно“ събитие в неговата политическа кариера, когато Барак Обама го избира за свой партньор в президентската двойка като вицепрезидент.
Но в политическата биография на Джо Байдън има и срамни провали и тъмни страници.
През далечната 1987 г. изглежда, че звездите са подредени благоприятно за старта на Джо Байдън върху пистата на първичните избори за кандидатурата на Демократическата партия за най-висшия държавен пост. Той е преценяван като един от основните фаворити. Тогавашният председател на правната комисия в сената печели популярност сред потенциалните избиратели заради своите възгледи, които се харесват на „умерените“ гласоподаватели и на „бейбибумърите“. Джо Байдън бележи успех и в набирането на средства за своята избирателна кампания. Още през първата четвъртина на 1987 г. той съумява да събере повече пари от всеки друг кандидат – 1,7 млн. щат. долара.
Крахът е през септември с. г., макар че дотогава той все още е един от лидерите сред демократите. Тогава обаче в публичното пространство става известно, че е плагиатствал част от речите си и е излъгал за успехите си като студент от университета в Сиракуза. Предизборната кампания на Джо Байдан официално е закрита на 23 септември 1987 г.
Друго черно петно в своята биография Джо Байдън си лепва, когато като председател на правната комисия в сената през 1991 г. води изслушването на адвокатката Анита Хил, която обвинява консервативния кандидат за член на Върховия съд Кларънс Томас в сексуален тормоз. Джо Байдън позволява на републиканците – членове на комисията, да се държат грубо с нея. Въпреки че години по-късно кандидат-президентът лично се извинява на Хил, поведението му е в крещящо противоречие с очакванията на съвременните избиратели от Демократическата партия, особени тези, които по същите причини се обявиха против назначаването на Брет Ковано за върховен съдия през 2018 г., отново поради обвинения в сексуален тормоз.
Джо Байдън има проблеми и с невербалната си комуникация с представителките на нежния пол, особено сега, в ерата на крайния феминизъм. В публичното пространство през март и април т. г. няколко жени се оплакаха, че бившият вицепрезидент ги е хващал леко за раменете, щипал ги е по бузите или ги е целувал по челата.
Особено нашумя скандалът с намесата на Джо Байдън пред украинските власти, за да спре разследването срещу тамошна газова компания, в която високоплатен служител е неговият син Хънтър. В разследването на аферата се появи и името на Доналд Тръмп, който настоявал пред властите в Украйна да извършат разследването. Подновеното разследване може и да се превърне в препъни камък за Джо Байдън да седне върху креслото в Овалния кабинет на Белия дом.
(По материали от чуждестранния печат.)
Славчо Кънчев,
председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
