Бърни Сандърс беше принуден да се откаже от надпреварата върху пистата за спечелването на номинацията на Демократическата партия за президентските избори в Съединените американски щати на 3 ноември т. г. Първоначално своето намерение да се бори за номинацията за президентските избори той обяви на 19 февруари 2019 г. в предаване по общественото радио на щата Върмонт. В същия ден Бърни Сандърс сложи началото на своята кампания по време на интервю, дадено на журналиста Джон Дикерсън от телевизионния канал „CBS“ в предаването „Тази сутрин“. В предварителните избори в първите три щата Бърни Сандърс победи убедително в Ню Хемпшир и Невада, но в Айова загуби от другия водещ кандидат, бившия вицепрезидент Джо Байдън с много малка разлика в броя на т. нар „обвързани делегати“ за гласуването по време на Националния конгрес на Демократическата партия през лятото на тази година, където трябваше да бъде определен официалният съперник на кандидата на Републиканската партия за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом през периода 2021–2025 г. После Бърни Сандърс спечели първичните избори и в щатите Калифорния, Юта, Колорадо, Върмонт, Северна Дакота.
Малодушието е участ на нищожните. Този, чието сърце е твърдо, чиито постъпки не се разминават със съвестта, ще отстоява принципите си до края на живота.
Томас Пейн (1737–1809 г.) – общественик и публицист, автор на знаменития памфлет „Здравият разум“, въодушевил участниците в Американската революция
Бърнард Сандърс е роден на 8 септември 1941 г. в Нюйоркския район Бруклин. Неговият баща Елиас Бен Йехуда Сандърс (1904–1962 г.) е роден в Слопнице, Галиция, Австро-Унгария (сега част от Полша), в еврейско семейство. През 1921 г. Елиас емигрира в САЩ, където става търговец на бои. Майката на Бърни Сандърс, Дороти Сандърс (родена Глазберг, 1912–1960 г.) е от Ню Йорк и произхожда от еврейско семейство на емигранти от Руската империя. Както си спомня Лари, по-големия брат на Бърни, „в семейството никога не са липсвали храна и дрехи, но по-големи покупки като завеси и килими, не бяха възможни“.
Бърни Сандърс постъпва в Чикагския университет през 1960 г. и до получаването на бакалавърска степен по политически науки през 1964 г. развива активно политическа дейност. Присъединява се към Младежката социалистическа лига (младежки филиал на Социалистическата партия на Америка) и е активист в Движението за граждански права, а също участва в Конгреса за расово равенство (CORE) и в Студентския ненасилствен координационен комитет (SNCC). Под председателството на Бърни Сандърс университетската секция на CORE се слива с университетската секция на SNCC. През януари 1962 г. Б. Сандърс участва в протестен митинг в сградата на администрацията на Чикагския университет, за да издигне глас срещу политиката на расова сегрегация в студентските кампуси, водена от президента на университета Джордж Уелс Бидъл. „Ние смятаме за непоносима ситуацията, когато чернокожите и белите студенти не могат да живеят заедно в притежаваните от университета апартаменти“, заявява Б. Сандърс на протеста. След това заедно с 32 други студенти организира седящ протест пред кабинета на университетския президент. След седмици протест, Джордж У. Бидъл и университетът образуват комисия, която да проучи дискриминацията. В резултат на нови протести, в които Бърни Сандърс участва активно, Чикагският университет е принуден през лятото на 1963 г. да премахне расовата сегрегация в притежаваните от учебното заведение студентски общежития.
През март 1963 г. Бърни Сандърс участва в марша до столицата Вашингтон за Работа и Свобода, където Мартин Лутър Кинг държи своята прочута реч „Имам мечта“. През лятото на същата година Б. Сандърс е глобен 25 щат. долара (еквивалентни през 2019 г. на 209 USD) за възпрепятстване на полицейски арест. В допълнение на своето участие в борбата за граждански права на цветнокожото население в Съединените щати, Бърни Сандърс участва в няколко антивоенни движения по време на американската военна намеса в Индокитай. Известно време той е активист на Профсъюза на работниците в консервните фабрики.
През студентските си години Бърни Сандърс се запознава обстойно с голямо количество политическа литература: от Томас Джеферсън, Абрахам Линкълн и Джон Дюи до Карл Маркс и Ерих Фром.
След завършването на висшето си образование Б. Сандърс се връща в Ню Йорк, където за кратко време сменя редица професии, включително учител, асистент при оказване на психиатрична помощ, дърводелец. През 1968 г. се установява в малкото градче Станард (88 жители според преброяването през 1970 г.), понеже е „запленен от селския живот“, според думите на самия Б. Сандърс. След няколкогодишно пребиваване в района, в средата на 70-те години на миналия век той се премества в по-населеното графство Читендън.
Започва политическата си избирателна кариера през 1971 г. като член на Юнионистката партия на свободата, която организира протестното движение срещу войната във Виетнам. Бърни Сандърс участва в изборите през 1972 и 1976 г. като кандидат на Юнионистката партия за губернатор на щата Върмонт, и като кандидат за сенатор през 1972 и 1974 г. В надпреварата през 1974 г. за сенаторски мандат се класира трети (5901 гласа, 4 %), след 33-годишния главен прокурор на щата Патрик Лийхи (демократ, 70 629 гласа, 49 %) и двумандатния титуляр в Камарата на представителите в Конгреса, републиканеца Дик Мелъри (66 223 гласа, 46 %).
Кампанията през 1976 г. е зенита на влиянието на Юнионистката партия на свободата, когато Б. Сандърс събира 11 317 гласа за губернатор и за партията. Силното му представяне възпрепятства директното избиране на лейтенант губернатор и на държавен секретар на щата Върмонт, и прехвърля избора върху щатското законодателно събрание, понеже нито кандидатът на Републиканската, нито кандидатът на Демократическата партия успяват да съберат необходимото мнозинство от гласове. Избирателната кампания изтощава финансовите ресурси и енергията на Юнионистката партия на свободата и през октомври 1977 г., по-малко от една година след завършването на предизборната кампания през 1976 г., Бърни Сандърс и кандидатката на партията за главен прокурор на щата Нанси Кауфман обявяват своето оттегляне от партията.
След своето напускане на Юнионистката партия на свободата, Бърни Сандърс работи като писател и като директор на организацията с нестопанска цел Американско народно историческо дружество (APHS). Докато е начело на организацията, Б. Сандърс продуцира 30-минутен филм за видния работнически водач в САЩ Еужени Дебс, който участва пет пъти в президентските избори като кандидат на Социалистическата партия.
Под влияние на своя близък приятел и политически довереник Ричард Шугърмен, през 1980 г., на 39 г., Бърни Сандърс издига своята кандидатура за кмет на град Бърлингтън, в щата Върмонт. Негов съперник е кметът от Демократическата партия Гордън Пакет, заемал поста дотогава пет мандата в продължение на 13 години. През този дълъг период Г. Пакет е изградил толкова близки и стабилни отношения с Републиканската партия, предоставяйки им важни постове в различни комисии, че тя не издига кандидат срещу него. Намеренията на Бърни Сандърс са улеснени от отказа на кандидата от страна на Гражданската партия, за да не се разцепва вота срещу Гордън Пакет.
Бърни Сандърс критикува своя опонент като свързан със строителя на търговски обекти Антонио Померлу, докато Г. Дакет предупреждава за опасността Бърлингтън да бъде разорен, ако неговият съперник бъде избран.
Крайният резултат е истински шок за местния политически истеблишмънт, когато Бърни Сандърс печели само с десет гласа преднина.
Като кмет на Бърлингтън, щата Върмонт, Бърни Сандърс е преизбиран три пъти, като побеждава на изборите както кандидатите на Демократическата, така също и на Републиканската партия. Получава 53 % одобрение от гласоподавателите през 1983 г. и 55 % две години по-късно. При последното му кандидатстване за кметското място през 1987 г. Бърни Сандърс побеждава Пол Лафайет, общ кандидат на двете водещи партии в САЩ. През 1986 г. той неуспешно се опитва да спечели изборите за губернатор на Върмонт срещу титулярната губернаторка от Демократическата партия Маделин Кюнин, която кандидатства за преизбиране. В качеството си на независим кандидат Бърни Сандърс завършва трети с 14 % от вота, докато М. Кюнин печели с 47 %, следвана от помощник-губернатора Питър П. Смит от Републиканската партия с 38 %.
След като ръководи градската управа в Бърлингтън в продължение на четири двугодишни мандата, Бърни Сандърс решава да не търси преизбиране през 1989 г. Постъпва като лектор по политически науки в училището „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет, а през 1991 г. в колежа „Хамилтън“.
Славчо Кънчев,
председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
