Соня Чакърова: „Човекът никога не е губил желанието си за красота и потребността да „нахрани“ душата си“
Уважаема г-жо Чакърова, хората са изправени пред новото предизвикателство на века- пандемията. Това промени обичайния ритъм на живот. Стоим си вкъщи, пазим лична хигиена, учим, работим от домовете си. Споделете вашият опит като човек на изкуството, преподавател и журналист?
Човечеството се е изправяло пред много и то по-страшни предизвикателства. Нашите прадеди са преживели робства, войни, болести, бедност и живот без днешните удобства. Като се замислим, нещото което човека никога не е губил, е желанието за красота и потребността да „нахрани“ душата си. Изкуството прави точно тези неща. То е споделеност, то е симбиоза между творец и публика, и в този смисъл днес е трудно. И аз, както и всички мои колеги, търсим начини да продължим. Дистанционно, творим заедно, изразяваме идеи, реализираме ги, преподаваме, съобразено с условията. Нищо обаче не може да замени срещите очи в очи.
Какво стана с вашите колеги изпълнители? Замисляте ли съвместни проекти, въпреки сегашната ситуация?
Всички се опитват да продължават своя работа. Отложиха се множество планирани концерти, проекти, пътувания. Сякаш изведнъж се счупи моста между изпълнител и публика. И при мен се случи така. Април месец, заедно с мои съмишленици, трябваше да положим началото на едно сдружение. През май, с колегата Димитър Аргиров, бяхме планували да издадем първия си дуетен албум и да направим концерт. Подготовката вървеше усилено, но всичко се отложи. Това пък ни амбицира в непредвиденото отпуснато време да направим още песни, които да включим в албума. Чуваме се, обсъждаме нещата занапред, работим и се надяваме бъдещия албум и концерт да станат още по-успешни и качествени.
Дали в този период на пандемия няма да сътворите тематична музика и текст, който да отразява човешкото преживяване? Давам идея…
О, да. В трудни времена творчеството е вид спасение на душите ни. В мен назряват много идеи, вече написах няколко стихотворения. Може и песни да се получат. Едното стихотворение е точно за творците.
ТВОРЕЦЪТ
Един творец, затворен в кутия
с малка дупчица от лявата страна.
Един творец, талант… един от тия
със незавидната съдба…
Да има в себе си цял свят от ритъм, цветове и песни,
Вселена от “неподредени” думи,
да чака в дупчицата слънцето да блесне…
Боже, колко общо има помежду ни…
И може ли един творец в кутия да стои,
през дупчица да вижда светлината?..
Може. Ще бъде тъжен, но и в тъгата ще твори,
защото ще мечтае, защото носи свободата!
И светлина да няма в тясната кутия,
ръцете ще потрие и ще сътвори
един стих, нова песен, пълен лист хартия,
и ще намери начин тъмнината си да освети.
Един творец в кутия не се сбира.
На него дай му свят, простор и път…
Един творец във всичко Смисълът намира,
дори без ръкопляскания, и когато другите мълчат!..
Соня Чакърова
Променят ли се човешките взаимоотношения, без прекия контакт? Ще престанат ли да се обичат?
Да, променят се. Остават истинските хора до нас. Търсят се и тъгуват само тези, които се обичат или уважават силно. Хората сега имат възможността да са далеч от фалша и да преосмислят много неща. Всеки разбра са себе си, без коя прегръдка и без кои очи не може да живее щастливо…
Като представител на културата, вероятно усещате негативните страни на кризата. Моля, кажете дали у нас почитаме и подкрепяме хората от този бранш?
Всички в сферата на културата и духовността пострадаха много. Не виждам осезаема подкрепа. Заради пошлото и комерсиалното, което се налага в обществото, истинските, стойностни неща, които се случват в изкуството, не се забелязват и на много хора им е все тая. Познавам висшисти, интелигенти уж, за които например, това че с хор „Ваня Монева“ в който пея, представяме България и печелим награди на международни конкурси, не значи нищо съществено… За да обичаш и подкрепяш, трябва да разбираш и оценяваш труда и жертвите на дадения човек. Освен в изкуството и спорта, не се сещам за други професии, на които да се посветиш от 4, 5 годишен, обикновено да края на живота си.
На какво учи пандемията всички нас?
На отговорност към себе си и другите, на осъзнаване на красивото и важното, на смирение и същевременно на потребност да се борим и продължим. Важен е всеки миг от живота ни и времето не се връща. Затова трябва да помислим добре на кой и на какво го отдаваме. Бяхме го позабравили това.
Какво ще кажете да зaвършим оптимистично за читателите на сп. „Черно и Бяло“ с:
Разбира се, ще преминем и през това. Грижете се за здравето си, обичайте, пазете душите си и бъдете свободни. Ние сме тези, които творим света, в който живеем.
Интервюто взе Миглена Китанова
