Наградата от СБУ е огромна чест и аванс за скромните усилия, които полагаме, за да има учителската професия достойно присъствие в България
Госпожо Тодорова, в края на 2019 г. Вие бяхте удостоена с приза „Журналист на годината“ в едноименния национален конкурс на Синдиката на българските учители. Как възприемате тази награда?
Бях изненадана от поканата да присъствам на празничната церемония и от високата награда, с която ме отличи г-жа Янка Такева, председател на СБУ и главен редактор на вестник „Учителско дело“. Ние работим много добре със Синдиката на българските учители и с редакцията на вестник „Учителско дело“ от много години. Вестник „Учителско дело“ през 2012 г. бе награден от Съюза на българските журналисти с грамота и почетен знак „Златно перо“ за журналистически постижения и отразяване на благородния път на българския учител. Чест е за мен да получа награда от СБУ. В България учителят винаги е бил на особена почит в семейството и в обществото. Това важи и за моето семейство, защото и моята баба, която е била ученичка на Елисавета Багряна, бе начален учител, нейният брат и съпругата му също бяха учители. Щастлива съм, че в моето семейство и в средата, в която съм отрасла, имаше много голяма обич и уважение към труда на учителя, че съм възпитавана от хора, които са носили в себе си най-добрите черти на българското възрожденско учителство. Отрасла съм в столичния работнически квартал „Триъгълника“ и винаги ще помня как баба ми най-безкористно помагаше на всички деца в квартала. Това са спомени от далечните 60 години на миналия век, когато къщите не се заключваха, когато идваха по всяко време съседи за какво ли не и когато домовете ни бяха отворени, гостоприемни, щедри към всеки, който е почукал на вратата, така че имам най-светли и най-добри чувства от тези учителски години на моята баба.
И днес се отнасям с цялото си уважение към учителската професия и наградата на СБУ е безкрайно задължаваща за мен. Приемам я като аванс за скромните усилия, с които ние, като творчески Съюз на българските журналисти, съдействаме, за да има учителската професия достойно присъствие в България. Благодаря още веднъж за високата награда и пожелавам успех на всички учители и всички, които правят много, за да са образовани децата ни. С уважение и признателност се обръщам към СБУ и учителите. Благодарение на техния труд и професионализъм имаме възпитани деца, ученици, които са носители на национални и международни награди, първенци в многобройни и различни олимпиади. От всички нас, като хора, граждани и общество, в огромна степен зависи учителят да бъде уважаван, тачен и обичан. Вярвам, че всеки знае какво огромно богатство и щастие е да имаш любим учител, комуто можеш на 24 май и не само на този ден, да му поднесеш цвете и да му благодариш за усилията и за труда, който той е вложил в нас.
Как оценявате ролята на СБУ в сферата на образованието?
Ролята на СБУ е изключително значима, защото Синдикатът категорично и успешно защитава правата и интересите на работещите в образователната система. Благодарение на изключителната активност председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева и нейните колеги постигнаха много високи резултати в трудни икономически години и аз ги поздравявам за усилията и за умението им да убедят управляващите в необходимостта от увеличаване на заплащането на учителския труд. Знаете ли, стигна се дотам, че една част от журналистите се преквалифицират и стават учители, и именно заплащането е основна причина за това. На мен са ми казвали колеги журналисти: „… ние работехме в редакция, но вече сме учители, защото в училище трудът ни е оценен по-достойно“. Да, колеги журналисти напускат професията поради ниското заплащане и поради закриването на много медии у нас. Драмата, която преживява печатното слово в България, е много голяма. Вестници фалират, съдържанието им е еднотипно, липсва разследваща журналистика в България. Недостатъчни са опитите за разкриване на корупцията и всякакви други порочни практики, които съществуват, заплащането на журналистите вече значително изостава в сравнение с други професии. Разбира се, всеки от нас съзнава, че да си учител преди всичко е огромна отговорност и много сериозен труд. Аз лично смятам, че това е и призвание, човек трябва да носи в себе си „учителската искра“, онзи дар да иска да дава на децата, да ги прави по-благородни и добри и да умее да предава своите познания на младите, на подрастващото поколение. Това е една огромна задача, с която не всички вероятно се справят, но дълбоко в себе си смятам, че истинските български учители продължават да носят възрожденския плам на учителството.
Виждате ли общи качества между учителя и журналиста?
Има много общо между тях. И при двете професии е необходима широка обща култура и висок професионализъм. Журналистиката също възпитава, както възпитават и учителите. Журналистиката възпитава с материалите, с публикациите и преди всичко с език, защото и учителят, и журналистът са призвани, задължени са да се изразяват на добър, литературен български език. И, разбира се, общо е и чувството на отговорност, защото и българският журналист, и българският учител, имат изключително голяма отговорност пред децата, пред родителите, пред цялото общество с всяка една написана дума, с всяка една изразена позиция – гражданска и професионална. Всичко това е от изключително значение и аз мисля, че нещата, които обединяват учителя и журналиста, са много повече от тези, които ги разделят. Както и в учителството, така и в журналистиката, за да си добър в работата си, трябва да имаш призвание, желание да дадеш на другите. Не може да си добър учител или журналист, ако мислиш преди всичко за себе си. И двете професии са много жертвоготовни и себеотрицателни.
Каква бе 2019 г. за СБЖ и за българската журналистика?
Миналата година беше знаменателна най-вече с две големи годишнини: 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България. Преди 175 години излиза списание „Любословие“, с което се поставя началото на периодичния печат в България. Негов главен редактор и издател е Константин Фотинов, който е родоначалник на периодичния печат у нас. През 1894 г., 50 години по-късно, се провежда първият „журналистическо-списателски“ събор, така се е наричал тогава, в който участват много видни представители на българския просветителски дух – журналисти, писатели, поети, творци от най-различни области. Там са Иван Вазов, Алеко Константинов, Йосиф Хербст и всъщност този събор поставя като най-първа задача за решаване – повишаването на моралния облик на българския журналист и подобряване на неговото материално положение. Подчертавам специално това, защото 175 години по-късно, ние, като творчески Съюз със синдикални функции, отново си поставяме като първостепенна задача в нашата дейност подобряването на моралния облик на журналиста и повишаването на неговото материално състояние. В момента българските журналисти не се радват на особено внимание от страна на работодателите, заплащането на труда им е доста ниско и най-вече условията за работа не отговарят на съвременните европейски изисквания. Така че сега отново ние се сблъскваме с този проблем. Преди три години внесохме в Комисията по културата и медиите в Народното събрание предложения на СБЖ за защита на журналистическия труд и на свободата на медиите. За съжаление до момента не се обръща внимание на това наше предложение, въпреки че лично аз два пъти съм го връчвала на председателя на комисията – г-н Вежди Рашидов, и съм разговаряла с колеги журналисти, които са членове на комисията. Те обещаха да направят необходимото за обсъждане на нашите предложения. Съобразихме се с молбата на предишния председател на комисията – г-н Славчо Атанасов, и с помощта на наши изтъкнати юристи успяхме да обосновем юридически нашите предложения, но въпреки това законодателите не са все още удостоили с внимание нашите предложения. Убедени сме, че ако бяха приети предложенията ни, положението на българските журналисти днес щеше да е съвсем друго. Използвам случая и чрез Вашия вестник отново да кажа, че настоятелно молим нашите предложения час по-скоро да бъдат разгледани и обсъдени в пленарната зала на Народното събрание. Още повече, че както се казва – медиите са четвъртата власт и от тях зависи много. При цялата моя критичност към българските медии, не мога да не призная, че всъщност обществото научава за всичко, което се случва у нас и по света именно и само благодарение на журналистите. Но в същото време ние сме и длъжници пред обществото, защото има много неща, за които не се съобщава, премълчават се истини. Закон номер едно в журналистиката е: „Истината, истината и само истината“. Истината не бива да се скрива, трябва да се съобщава, колкото и неприятна да е тя за някои хора. И тук е мястото да се подчерта, че в журналистиката не са достатъчни само висок професионализъм, много добри познания за сферата, за която се пише, и широка обща култура. Всеки, който се занимава с журналистика, трябва да има високо съзнание за своя професионален дълг, да знае, че поема изключителна отговорност, защото словото и работата му са насочени към обществото. Именно поради това СБЖ си поставя за цел да защити правата на българските журналисти, но това е и защита на интересите на обществото, защото журналистът работи в интерес на обществото.
Кои са приоритетите в бъдещата дейност на СБЖ?
Ние ще продължаваме да настояваме управляващите да обърнат внимание на нашите предложения. В момента три групи работят по законови промени за обществените медии. В едната от тях, която е под ръководството на АБРО и в която участвам като председател на Управителния съвет на СБЖ, представихме нашите предложения и много се надявам да чуя мнението на колегите, както и законодателите да се произнесат. Убедена съм, че печатното слово трябва да продължи да съществува, защото България има много добри книжовни традиции. Усилията ни за укрепване на печатните издания у нас ще продължат, за което работим в тясна връзка със Съюза на българските писатели и активно подкрепяме тяхното предложение да няма данък върху книжната продукция на български автори. Дано властта чуе гласа на журналистите, писателите, художниците, на хората на българската духовност, защото това може да съхрани сега България, както я е запазило през вековете, ще я запази и занапред, стига ние да се отнасяме с уважение към нашите традиции и към нашата култура.
Как оценявате сътрудничеството си със Синдиката на българските учители и виждате ли перспективи за бъдещото му развитие?
Като много добро, позитивно и градивно. Поздравявам г-жа Янка Такева за гражданската й позиция, за това, че винаги подкрепя, когато е нужно, не само свои колеги, но и хора, които се нуждаят от подкрепа. Това е ценно човешко и гражданско качество, което ни обединява. Ние трябва да подкрепяме унизените и оскърбените, които не са малко в нашите професионални области, и е важно да сме на тяхна страна, да им помагаме да преодолеят трудностите, да бъдат горди, да чувстват силата на солидарността, да имат усещане за справедливост, за да могат да продължат напред в живота и в професията си.
С г-жа Такева сме обсъждали възможности за сътрудничество в областта на повишаване на познанията на журналистите, отразяващи проблематиката в сферата на образованието, за което може да съдейства Синдикатът. Преди няколко години в СБЖ създадохме Школа за професионално майсторство на името на Стефан Продев, един от председателите на Съюза на българските журналисти, и в нейните рамки провеждаме лекции, срещи със специалисти в най-различни сфери, „ограмотителни курсове“ без да обиждам никого, защото журналистът не може да знае всичко в сферата на културата, на икономиката или на образованието. Журналистите, като пишещи и знаещи хора, са достатъчно грамотни, но всеки има нужда да повишава своята квалификация, още повече, че живеем в много динамично време и професионалистите, които отразяват неговите процеси, трябва компетентно да ги представят. Както казах, нас – журналисти и учители, ни обединява професионализмът, който изисква непрекъснато учене и квалификация, и това именно е и областта за активно сътрудничество между Съюза на българските журналисти и Синдиката на българските учители.
Вашите пожелания към българските учители за новата 2020 година?
Специално поздравявам Синдиката на българските учители и редакцията на неговия вестник „Учителско дело“, на тях и на всички учители от сърце им пожелавам да са много здрави, силни, активни, творчески вдъхновени, защото вдъхновението е това, което ни помага и в писането, и в преподаването, и в ученето. Убедена съм, че само обединени и солидарни можем да постигнем добри резултати, и се надявам 2020 г. да бъде щастлива и успешна година.
Специално поздравявам ръководството и всички членове на Синдиката с неговата предстояща 30-годишнина, със 125-годишнината на организираното учителско движение и на учителския просветителски печат с пожелание за много нови творчески победи!
Интервюто води Светла Струмина
