Петя Илиева и изкуството като дипломация

0

В деня на Св. София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов столичани и гости на града имаха удоволствието да посетят изложбата на Петя Илиева – Art4Diplomacy в галерия „Средец“, състояща се от картини с фолклорни мотиви в съответствие между българското и характерното за страните от Европа, Азия, Африка и Америка.

С изложбата си Петя Илиева популяризира образците на нематериалното културно наследство на различни страни. Тя е е обединила 30 посолства у нас, като 30 български картини бяха закачени съответно до 30 такива с чуждестранни фолклорни мотиви. Тя е известна с това, че от години популяризира по света българския фолклор със своето творчество. Изложбата демонстрира как характерни български мотиви намират съответствие с такива от различни страни по света. Целта е чрез сравняването на традиционни мотиви да открием, че макар и уникална, културата по различните краища на света може да носи сходство във формите, комбинацията и подбора на цветовете във фолклорните краски.

„Целта ми е да покажа, че всички хора сме много повече еднакви, отколкото различни – каза по време на откриването на изложбата художничката. – Културно-историческото наследство може да обединява хора, да служи като мост и че изкуството е един сигурен и доказан във времето инструмент на дипломацията.“

Петя Илиева сподели още с гостите, че посланикът на Кипър е дал идеята за мотото на експозицията. Той е бил първият, който облича с картина на художничката уличната трафопостна кутия пред италианското посолство.

Последва и изказването на посланика на Палестина д-р Ахмед Ал Мадбух Н.Пр. заяви, че е чест за него, като представител на държавата Палестина и доайен на дипломатическия корпус в България, да приеме почетното задължение да открие проекта „Изкуството като дипломация”. Изложбата акцентира върху незаменимата роля на изкуството в името на разбирателството, взаимното уважение и сближаването на народите. „Изкуството има своя собствен принос за осъществяването целите на дипломацията за постигането на мир и хармония – каза посланик Ахмед Ал Мадбух, – в което всеки народ има своето достойно място на творец на красота и духовност.”

Наргиз Гурбанова – най-активната поддръжница на проекта на Петя Илиева, и може би най-красивата, изрази своето впечатление от изложбата на Петя Илиева. След нея споделиха впечатленията си и посланиците на: Индонезия – Сри Астари Расджид, която освен дипломат е и художник, и Стефано Голди.

30 посланика и 30 дипломатически мисии в България са взели присърце идеята на Петя Илиева и подкрепят нейния проект. Със своето присъствие показаха своя респект към българската култура и изкуство и българските творци, тази вечер най-вече в лицето на Петя Илиева.

Тук е мястото да поместим и интервю с художничката и малко повече информация за нея: Петя Илиева е родена в царствената столица на България Велико Търново и вероятно затова е закърмена с българското изкуство. Завършва Националната художествена гимназия „Илия Петров” в София, дипломира се в специалност „Живопис и естетика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а след това специализира реставрация на стенописи при професор Йозеф Фастъл във Виена. Картините с български шевици и фолклорни елементи на Петя Илиева са представяли България в над 15 държави на 6 континента.

Какво е посланието на тази ваша нова изложба, Петя?

Мотото е „Изкуство за дипломация“, а посланието в нея е когато сравняваме българските фолклорни мотиви, включително и в текстила, които са и част от културното ни наследство, с други народи, независимо от коя държава или континент. Какъв е историческият или политически бекграунд на дадена държава? Всички имаме много повече еднакви неща, отколкото различни. Историята, културно-историческото наследство и изкуството могат да ни сближават. Те не разделят хората, а са най-прекият път за сближаване.

Ако човек погледне постерите ви, ще си каже, че какво толкова, това е много лесно да се направи, но като влезе в сърцевината на проекта ви, май ще се убеди,че това е жестоко трудна работа. Колко време ви отне работата върху тази изложба?

Една година. И никак не е лесно, защото първо трябваше да получим качествени изображения, които да се отпечатат. Всяка страна да получи разрешение от съответното Външно министерство, че по този начин ще се представи в България. След това трябваше да избера български изображения, които са най-близки до съответните и да направя колажите. В половината от тях българската страна се промотира чрез моя картина, тъй като от дълги години се занимавам с представяне на българското наследство чрез картини. Трябваше да обиколя музеите и да направя снимка на всяко съответно изображение.

Вече сигурно сте и готов етнолог?

Да, това е част от дисертацията ми. Между другото, работейки по този проект получих докторска степен по българско изкуство и фолклор, като международни мостове и културна дипломация.

А каква е тази идея с трафопостните улични кутии?

Всичките тези колажи, които са тук, са снимки на проекта. Всичко това беше отпечатано върху самозалепващо се фолио и с тях са декорирани 30 електрически кутии по много централни софийски улици,за да може да достигне голяма група хора. Всеки, който се разхожда, да забележи нещо цветно и ярко. Вървейки по улицата, ще видите, че те наистина се забелязват.

Как дипломатическите мисии приеха вашата идея? Трудно ли беше да ги убедите?

С огромен ентусиазъм. И никак не беше трудно, защото както ви споменах изкуството е дипломатически инструмент и по този начин те рекламират своята страна. Най-лесно до нас достига информация за тяхното културно-историческо наследство, а и близостта между различните държави и България.

Значи след като вече говорим за народна дипломация, можем и да говорим вече и за дипломация чрез изкуство, така ли?

Със сигурност можем да говорим за дипломация чрез изкуството,защото културната дипломация е прародител на съвременната. Така са започнали хората – опознавайки други народи чрез техните обичаи, култура и фолклор. Сприятелявали са се и когато са имали нужда при определени политически събития са получавали подкрепа от свои хора, а не от чужди.

текст: Станислава Пекова
интервюто води: Розалина Евдокимова