Създаването на картинни книги е трудна работа. Изисква перфектен синхрон между писател и художник, поглед към света през очите на малките слушатели (за чиято възраст са подходящи този тип четива) и не на последно място – малко думи, които да помогнат на детето да намери отговор на въпросите си или да научи по елегантен начин някоя от важните житейски мъдрости.
Наблюденията ми върху картинните книги на българския пазар показват, че голям процент от възрастните не възприемат като кой знае колко важни книгите с красиви илюстрации и малко текст. У нас, за разлика от другите държави по света, масово предпочитани за ранната възраст (3–7 години) са книгите с приказки или с натруфени илюстрации, които набиват в главата на детето поуките директно, ограбвайки го от възможността да мисли само и да изгражда личното си възприятие за света чрез наблюдение, размишление.
Тези предпочитания на възрастните често омаловажават работата на художниците, основен играч в създаването на картинни книги. Писателите пък, ако се наемат да пишат за малки слушатели, често се отплесват в наслагването на понятия, използването на много думи, с които да предадат на децата (или на родителите?) богатството на езика. Резултатът? Наличните картинни книги от български творци обикновено са за малко по-големи деца (напр. „Когато искам да мълча”, „Книга как се прави”), а преводните издания са определяни като „твърде скъпи” за масовия вкус (напр. поредицата за слона Елмър, „Криси се крие”, „Диво”, „Татко е винаги до мен” и др.) или пък „несериозни” заради малкия по обем текст. Има и изключения, разбира се – добре възприети и от деца, и от родители, са книгите за барбароните, „Мечокът и пианото” (Дейвид Личфийлд) например, при които цената прави четивата достъпни.
Независимо какво мислят порасналите, децата се нуждаят от картинни книги. Чрез подобен тип четива те се развиват пълноценно и осъзнават своето място в света на възрастните през прочетените истории, не през грубо натрапените послания. Отговорите на детските въпроси и страхове също трябва да намират отговори и ако детето е още малко, най-лесно за родителя е да му прочете картинна книга по важна за него тема, за да намери то отговор според своите нужди, които трудно могат да бъдат обяснени от мъниче на възрастен.
Отдавна си мечтаех да се намери български писател, който да създаде картинна книга за най-малките. С тази трудна задача се заема Радостина Николова, автор на поредицата „Мотовете“. Вдъхновена от репликата на дете: „А пък моето куче има крила”, тя решава да засегне тежката тема за загубата на домашните любимци, която остава някак неразработена в изданията на нашия пазар. „Кико без крила” може да намерите под марката „Мармот” – името на издателството, което ще ни среща както с книгите на Ради, така и с вълнуващи преводни заглавия.
„Една сутрин Кико се събуди на облак в небето. Не се беше загубил, но някой определено го търсеше…“
Този някой е малкият Дани, който се опитва да види любимото си куче в небето. Но Кико е прозрачен – може да скача по облаците, да се подмята, но не и да свети като звездичка. Докато се опитва да се ориентира къде е попаднал, Кико среща слона Лин, който го уведомява, че до месец-два ще му пораснат крила. Толкова много време?!? А и къде се е чуло на куче да му растат крила – кучетата не са гъски!
Докато Кико се противи на небесните закони, в играта се появява госпожа Сиси – наперена гъска, която не търпи обиди и възражения. Макар и строга, тя знае, че “ако някой си проси боя два пъти, значи има нужда от помощ”. Сиси отвежда Кико до покрива на старата му къща, където кученцето търси начин да уведоми Дани, че е добре и да се върне обратно на небето.
Решението идва на седмия ден, под формата на малкото кученце Кико и един жълт балон.
„Кико без крила” е нежна история един предан домашен любимец, който и в новия си свят мисли за приятеля си Дани. Написана с внимание към детската чувствителност, книгата не натъжава слушателя, дори напротив – играта на думи, закачките и жизнерадостният вид на Кико забавляват децата и им носят послание, че изгубените приятели не отиват на лошо място.
За да бъде определена книгата като картинна, Радостина Николова е намерила най-верния съмишленик в лицето на художничката Матея Аркова. Младата дама не просто е подсилила текста, а е участвала като равностоен и пълноправен творец в историята за Кико. Нейната работа разкрива цели епизоди, неразказани от писателката, като дава на детето възможност да развихри въображението си и да реши какво се случва с героя, как ще продължи животът му в Небесните селения, какво очаква и малкия Дани. Книгата предава основното си послание и оставя другото в ръцете на децата – точно както би трябвало да бъде!
До 3 юни Кико и неговата създателка могат да бъдат открити в шатра Б на Пролетния базар на книгата пред НДК в София. Една от първите възможности за среща с „Кико без крила“ малките читатели във Варна и техните родители ще имат на Деня на детето 1 юни от 16 ч. Тогава Радостина Николова ще води приказна „Работилница за крила“ в Регионална библиотека „П.Славейков” в рамките на фестивала Варна Лит 2018.
Вал Стоева
Източник: Детски книги
