Из бележника на журналиста
Престижни американски награди за български творци
Преди години бях трогнат от уникален жест на главния секретар на СБЖ Снежана Тодорова, която дойде лично в Пловдив, за да ми връчи на тържество грамота за постижения в журналистиката. Обикновено грамотите, знаете, се изпращат след някакво награждаване в столицата по пощата „постфактум“.
За този случай си спомних, когато получих съобщение в навечерието на Коледа от… Чикаго – да си получа лично Първа награда за сатира в Международния конкурс „Изящното перо“. За място на тържеството бе избран град в центъра на България – Велико Търново, старата достолепна българска столица. Иначе награждаването на победителите в конкурса „Изящното перо“ в Америка бе станало още през октомври. Тогава, отдалечен на хиляди километри от събитието, приех с благодарност изпратения ми по интернет образ на красивата грамота на български език и с това смятах вълнуващото ми конкурсно изживяване за приключило.
Но ето – вицепрезидентът на „Салона за българска култура и духовност“ в Чикаго, организатор на конкурса, прелетя океана и в разкошния национален великотърновски пресклуб на БТА връчи „Изящните пера“ и Грамотите на неполучилите ги в САЩ българи, победители в конкурса. За мен бе даже и димволично да получа такава висока литературна награда именно в Търново,тъй като тук преди почти половин век започнах още като студент да печатам първите си фейлетони и хумористични творби ,а и две години работих в отдела „Хумор и сатира“, завеждан от големия български карикатурист и журналист Петър Дончев Борсуков-Бор.
Една от наградените лауреатки , поетесата Павлина Стаменова, с втора награда за стихотворение на патриотична тематика, бе дошла от зимен Разград. Тя рецитира своето стихотворение „Нестинарка“. То прозвуча особено актуално, тъй като в образа на нестинарката всички лесно доловиха чертите на съвременна България, танцуваща все така с нестинарски дух и върху днешни огнени жарави. Наградени от старопрестолния град бяха писателят Владимир Шумелов и поетесата Ружа Велчева. Общо над 500 автори от различни страни по света са участвали в конкурса и журито от българи и американци е било доста затруднено при определяне на наградите, заради високото ниво на изпратените творби. Вицепрезидентът на Салона Николай Стефанов, се озовал в Чикаго преди 20 години, със зелена карта, а сега е известен писател, изящен академичен мъж, автор на книги, наближаващи по брой десетицата и е един от българите-патриоти, които не са прекъснали тесните си връзки с родината. Той е и един от инициаторите за откриването преди две години и половина на Салона за българска култура и духовност, неправителствена организация в САЩ, обединяваща съпричастието на около 30 обществени български културни центрове, медии, библиотеки. Салонът е автор и на прославилите се по света чикагски фестивали на българската духовност, в които активно участват и американци. Целта на Салона, с президент поетесата Снежана Галчева, е от една страна американците да открият автентичния уникален образ на България, на нейната култура и духовност, без да я бъркат по инерция с наслоения от Студената война изкривен общ пропаганден образ за „източноевропейците“, а от друга страна – да протегнат братски и синовно ръце към родината – към нейната интелигенция, към нейните творци за представянето им и на американския, но и на световния ценител, да протегнат и делово ръце за осъществяване на общи творчески проекти. Нещо, към което българската държава трябва с благодарност да се присъедини със свое съдействие и подкрепа. И то своевременно! Още повече, че дейците от Салона имат амбицията да разширят дейността си сред всички българи по света! Нещо, което поне на книга, напълно съвпада с амбициите и на днешната българска държава.
Макар и отдалеч, чикагските българи творци, явно имат много точни впечатления от културния живот у нас и затова може би решиха да включат във второто издание на своя авторитетен конкурс възможност за изява и на творци от България, за да се открият и повече талантливи български писатели и поети. Не може да не са забелязали с огорчение сънародниците ни в САЩ явната патология в липсата днес на поле за изява в уж демократизирана България за голяма част от литературните творци (с едно-две изключения сега в нашите медии отдавна не се отрежда място за публикации на разкази и стихове). А достъпът до нароилите се след 1990 година доста мистериозно десетки частни издателства с неизвестен бройлерен генезис на капитала, е достъпен предимно за ограничен брой литературни труженици, подкрепяни „целево“ финансово по различни пътища и пътеки от спонсори и от чужбина.
Особено важен за журналистическата гилдия акцент от срещата с представителя на Салона, бе изразената от него признателност към българските медии, които са съдействали, както при анонсирането на международния конкурс, така и по отразяването му. Разчита се и в бъдеще на такава подкрепа. И като илюстрация за съпричастността на медиите към делото на сънародниците ни в Чикаго, са вече и многобройните публикации по вестници, радио и телевизии, отразили събитието.
На следващия ден след награждаването, току що завърнал се в Пловдив, бях щастлив да чуя в 5 часа призори по радиото оперативна информация на кореспондентката на Българското национално радио Здравка Маслянкова за срещата с казаното от моя милост, че „нашите сънародници от Салона за българска култура и духовност в Чикаго дават чудесен пример за сътрудничество между българите по света“.
В този дух е и моето новогодишно пожелание:
Нека има повече протегнати български ръце през океана, нека с творчество заедно работим за бъдещето, за един по-мъдър и справедлив свят!
Повече за събитието може да прочетет тук: източник
