„Един пояс, един път” китайската перспектива

0

В края на ноември излиза от печат новата книга на „Ентропи 1”

Инициативата „Един пояс, един път“ е най-мащабното и амбициозно усилие на съвременен Китай да предложи нова, различна от западноцентричната глобализационна парадигма. Тя има за цел да оформи контурите на нов тип глобализация, чиито принципи се коренят в традиционната китайска култура и философия и в чийто център стои представата за многоизмерната взаимосвързаност. Какво предлага „Един пояс, един път“? Какви ще са ползите за икономиките и обществата в страните от нейния обхват? Ще засегне ли Китай чрез инициативата ключови интереси на други големи държави? Отговорът на всички тези въпроси налага най-напред да бъде проследен нейния генезис и логика, така както ги виждат от Пекин.


Из „Предговор”

Инициативата „Един пояс, един път“ (一带一路, и дай и лу) е първото и най-значимо усилие на Китай след започналата в края на 70-те години на миналия век политика на реформи и отваряне към света за утвърждаването му като незаобиколим фактор в международните икономически, търговски и политически отношения. Бързият икономически възход през изминалите трийсет години доведе до големи трансформации не само в структурата на китайското общество, но също така и в начина, по който китайците гледат на света. Тази промяна в нагласите стана по-очевидна след финансовата криза от 2007–2008 г. и последвалата я икономическа, за които в Китай съществува разбиране, че се дължат основно на структурни проблеми в западния свят и които показват, че „глобализацията по американски образец изглежда неустойчива“. Когато през 2013 г. китайският председател Си Дзинпин представи визията си за „китайската мечта за велико национално възраждане“, стана ясно, че Пекин ще търси нови, проактивни пътища за своето развитие и утвърждаване в света като „голяма държава“, но и че смята да постигне това по начини, различни от досегашните. Година по-късно, с издигането на инициативата „Един пояс, един път“ Китай показа вече ясно, че не желае да бъде част от западната глобализационна парадигма, в която „морските страни доминират над тези във вътрешността на континентите, а Западът доминира над Изтока“.

Какво обаче предлага „Един пояс, един път“ в замяна на досегашните модели в международните отношения? Възможно ли е инициативата да се реализира в условията на нестабилност в голяма част от ключовите є региони? Ще засегне ли интересите на други големи държави в степен, в която те ще започнат да се отнасят към нея като към заплаха? Какви са икономическите ползи от проектите, как ще се финансират, какъв ще бъде ефектът им върху местните икономики, социални групи и околната среда? Всички тези въпроси нямат еднозначен отговор и поради прекалено комплексния характер на самата инициатива „Един пояс, един път“ и все още началният етап от нейната реализация, често са обект на едностранни интерпретации, основно в медиите, които оценяват отделни нейни аспекти, поставяйки я или в контекста на западната представа за „китайската заплаха“ или свързвайки с нея прекалено големи надежди и очаквания.

Настоящата книга представлява опит за систематично представяне на инициативата „Един пояс, един път“, така както я виждат в Китай – нейният характер, цели, основни компоненти, механизми за реализация, рисковете и предизвикателствата, пред които е изправена, както и гледните точки на местните анализатори по тези въпроси.

Поради статута на инициативата като едно от ключовите направления в днешната китайска външна политика, външноикономически, търговски и инвестиционни отношения с останалия свят, тя е обект на огромен брой изследвания, анализи и коментари, част от които следват официалната линия, а други търсят алтернативни обяснения за мотивите, които стоят зад нея. През последните три години „Един пояс, един път“ се превърна на практика в отделно направление в китайските социални, икономически и дори природни науки и това налага тя да бъде осмисляна отвъд представите за обикновена стратегия за геополитическо ребалансиране, програма за икономическо развитие на по-изостанали региони, търсене на нови двигатели за китайския икономически растеж или усилие за изнасяне на остарял производствен капацитет зад граница.

Инициативата „Един пояс, един път“ си поставя изключително амбициозната цел да оформи контурите на нов тип глобализация, основана на многоизмерната свързаност и търсеща отговор на проблема с устойчивото развитие в глобален план. Резултатът трябва бъде изграждането на „общност на споделена съдба“, в която водеща ще бъде взаимосвързаността.

За автора
Тодор Радев
е завършил „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с магистърска теза „Концепцията за „тройното представителство“ на Дзян Дзъмин: идеологически и политологически аспекти“. Бил е хоноруван преподавател по „Политически идеи и практики в страните от Източна Азия“ в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет, специализирал е международни отношения на Китай в университета „Сун Ятсен“ в Гуанджоу и Сямънския университет. Автор е на книгата „Китайците“, преводач и редактор на „Китайската мечта за велико национално възраждане. Избрани откъси от речи и изказвания на Си Дзинпин“, „Здравей, Китай!“ (мултимедиен културен поглед в 100 теми“, „Китайско-български тематичен речник“, редактор на съдържанието на списание „Обектив Китай“, автор на редица публикации, свързани със съвременното политическо и идеологическо развитие на съвременен Китай. От 2009 г. работи като журналист и редактор в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин.

Още за книгата четете тук: Един пояс, един път

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here