Проф. Иво Христов: „За мащабното оглупяване на нацията невинни няма”
МИ: Проф. Христов, благодаря че се съгласихте да говорим, малко след като прочетохте декларацията от името на ПГ на „БСП за България” по повод защита свободата на словото и неподустимото поведение на член на СЕМ спрямо български журналист. СБЖ също осъди тази проява. Поздравления за позицията, която заявихте от трибуната на НС.
ИХ: Въпросът е принципен. Член на регулаторен орган, който има за основна задача да защитава свободата на словото, си позволява поведение, което противоречи на основните функции на СЕМ и потъпква по възможно най-арогантен начин свободата на словото. В случая представителят на СЕМ показва лично нарушение, а това е основание да освободи мястото в регулаторния орган.
Зад Вас стои дългогодишна преподавателска университетска работа, бил сте експертен сътрудник в няколко НС, но днес като народен представител сте поставен в друга роля. Какво е усещането сега, когато сте пред по-различна аудитория?
Това са различни роли. Ролята на политик и депутат е политическа роля, която носи своите плюсове, но и големите си ограничения. Не винаги това което искаш или желаеш да кажеш в лично качество, можеш да го направиш, тъй като носиш политическа отговорност. В края на краищата политиката е колективен спорт и трябва да се съобразяваш с общите параметри на този ангажимент. От друга страна политическата трибуна дава възможност за по-голяма чуваемост и тежест по теми, които иначе биха били подминати.
Не съм наивник на средни години, за да знам че сегашният парламент не е институцията, която е в състояние да отмести земното притегляне, но това което мога да правя като човек на думите е да ги използвам, доколкото това има значение в едно безидейно общество като българското. В качеството си на преподавател и акедемичен човек мога да кажа, че няма нищо по-ценно от академичната свобода. Тя е нещо към което човек винаги трябва да се стреми.
И вероятно заради това получавате подкрепата и от академичната младеж?
Да, ще споделя нещо, което не съм споменавал. По време на предизборната кампания моите студенти ми оказаха огромна подкрепа, а това означава за мен, че говоренето по време на лекции не е било напразно и е имало значение за тях. Нашият диалог не е спирал и благодарение на младежия интерес, подготвяме съвместни семинари, лекции, конференции. Това ме радва особено много. Като имате предвид, моята критичност към тях…
Но и откровение?
Аз съм последният човек, който може да бъде обвинен в лицемерие и тук напълно споделям англо-саксонският принцип, че честността е най-добрата политика.
Да поговорим за бъдещето на държавите. Има ли днес тенденция за нова лява вълна в световен мащаб?
Трудно е да се каже. Защото лявото и дясното в началото на този век е съвършено различно от това в началото на XX или XIX век. Има различни разбирания за ляво в района на Югоизточна Европа,напр. в България и това, което се смята за автентично ляво във Франция и Англия. Предполагам, че контекста на въпроса ви е свързан с фактическата победа на Джереми Корбин във Великобритания, където като прочетете неговата програма и изказвания, цялата стилистика на сегашната лейбаристка партия под негово ръководство, ще видите че тя е толкова лява, че в България веднага биха го обявили за путинист. У нас лявото и дясното са абсолютни етикети, които нямат никакво значение. Забележете стилистиката на бивши членове на БКП с дебело червено минало и цялата управляваща върхушка без изключение, и тяхната медийна прислуга. Битката с комунизма се води от комунистите и това е смешно, ако не беше гротескно. Което паказва, че тези хора не са имали никога и никакви убеждения.
За съжаление идеите в нашето бездуховно общество нямат никакво значение.
По повод на 2-ри юни Вие казахте,че „България изтича” с болка и нескрита емоция…
Това беше казано емоционално. Разбира се мога да го потвърдя със суховат академичен анализ за проблемите в демографски, икономически, социален, културен аспект. Това обаче се приема за негативно говорене и забележете, че не се занимаваме с това какво казваме, а как го казваме. Не със съдържанието, а с формата. Защото това, което казвам е в грубо и ярко противоречие с целия медиен и обществен дискурс, което обяснява че ние всъщност живеем в „най-хубавия” от всички възможни светове. Страната ни е докарана да изтича в буквалния и физическия смисъл на думата. Излезте на улицата пред парламента и се огледайте дали има надпис на български? Табелите са на английски, което показва тежки национални комплекси , културен упадък и началото на края. И това са знаците, които не всеки може да прочете. Моето изказване на 2-ри юни, е че ние не се чувстваме общност. Вижте народи като гърците и сърбите, които са преминали през перипети, но те отстояват своята заедност и общност преди всичко като национална и културна идентичност, като православна идентичност и т.н.
Забележете с какво се занимават нашите представители в Европа. На момите основната им цел е да си сложат чужда фамилия и да се спасят от тази страна по този начин.
Ако утре една богата държава обяви, че ще приеме всички българи, които искат да напуснат, тук ще останат само тези, които не могат да се движат физически.
Впечатляващо е Вашето откровение към събитията в Русия и Украйна. Не смятата ли, че е достойно да честваме и празнуваме 140-годишнината от Руско-турската освободителна война в присъствието на Владимир Путин?
Вие знаете, че основният дискурс особено на обслужващия персонал и т.нар.интелектуалстваща прислуга е да се случи точно обратното. На нас ни се обяснява,че сега като сме в другия геополитически лагер, Русия е източник на всички беди. Че тя е основният ни противник и в този смисъл поканата на Путин и всякакъв опит за икономически и културни връзки се счита за вражеско, а тези които са съгласни на такъв тип политика, те са предатели на атлантическите ценности. Слугинажът у нас е едно от константните неща характерно за тази нация. Казвам го със съжаление. Уважаваният от мен Проф.Пантев казва, че със същият ентусиазъм, с който посрещнахме германската армия през април 1941г бяхме кръстили един от бул. „Адолф Хитлер”, след 5 години го прекръстихме на „Сталин”, след това на „Брежнев”. Това показва освен лилипутски ръст на морала и на собственото ни достойнство, а и много сериозни национални комплекси.Това е резултът от изтичането на България. Когато имате скършен гръбнак, разпаденето на националното тяло е видимо и спасяването е поединично.
От Украйна се опитват да направят една голяма Македония. Майка ми е украинка, а от страна на баща ми са бежанци от Егейска Македония и имам отношение към двата района. Само мащаба е различен. Както от Македония бяха откъснати 2 млн. българи и беше прекодиран техният психоментален код, по същия начин това се извършва с над 45 млн. руснаци т.нар. украинци, малоруси. А целта е Украйна да бъде насочена срещу Русия, а самите украинци да бъдат използвани като пушечно месо в настоящата битка с Русия. Както казва иронично един известен руски анализатор: „Америка ще се бие с Русия до последния украинец”.
Каква е Вашата оценка за развитието на родната социология още когато е създадена първата изследователска група към БАН под ръководството на проф. дфн Живко Ошавков, който е и пръв директор на Института по социология към БАН?
Живко Ошавков е един от основателите на българската социология. България имаше много сериозни постижения в областта на социологията и това беше в края на социализма. Тодор Живков имаше това ценно качество, бидейки простоват човек, да се обгражда с умни хора. И една от причините е, че беше държавник и милееше за отечеството. Имаше компетентни хора, които да дават компетентни съвети, а това бе и шансът на българската социология да се намести като резервоар за даване на компетентна информация за управление на обществото в широк порядък.
Днешното мащабно оглупяване на населението и неговата дерационализация е факт, който не подлежи на коментар. За жалост аз съм като емигрант в собственото си отечество, поради просташкото опошляване на медийната среда, на цялостното сриване и разпадането на българската цивилизационна същност. Такова нещо не може да видите в Сърбия, Гърция, Турция. Излезте на улицата и вижте какво е движението по пътищата на нашите съотечественици, целият този хаос събира като в капка вода уродството на съвременното ни общество. Засичанията по пътищата, грубото отношение, наглото неспазване на каквито и да било правила, е свързано със самата същност на управление на страната. И това не се отнася само за т.нар. управляващи. Огромна част от населението има същия манталитет. Тук невинни няма. Причините за това са много. Една от тях е, че българите никога не са били религиозни, да имат страх от Бога. Аз съм атеист, но това не озночава, че не гледам на религията като мощно културно и социализиращо средство за утвърждението на една общност. Това означава да имаш срам от хората, както казваше баба ми. Този срам изчезна от България преди 30-тина години. Сега вече са паднали бентовете на задръжките. И това не се дължи само на вътрешни причини. Тук се изпуска важният геополитически контекст. Страната беше изкарана от условията от бившия социалистически лагер, от който извличаше икономически, политически и всякакви други ползи. За разлика от страни като ГДР, Полша и Чехословакия ние имахме повече плюсове, от колкото минуси от тази система. Вкарването ни в един нов геополитически ред, едно ново разпределение на труда, отрежда на България статута на периферна територия. Другото е примитивна пропаганда и е ясно защо.
Проф. Иво Христов е от малцината българи, които носят своята обаятелност като професионалисти и харизматични личности. Казва, че не харесва глупавото безразличие към собственото ни битие. Списание „Черно и Бяло” като медиен партньор на СБЖ, благодари на проф. Христов за неговите неподправени речи, за това че образова младите хора в дух на сомокритичност, за това че увлича с искреност и точен анализ!
[box title=”Визитка” style=”soft”]Проф. Иво Христов е роден в гр. Киев, Украйна през 1966 г. Народен представител от „БСП за България” в настоящото 44-то НС. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавател е в катедра „Приложна и институционална социология“ във философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ (2000), Московската школа за политически изследвания – Съвет на Европа: Москва–Стокхолм-Страсбург (2002), Университета „Карло Бо“ в Урбино, Италия (2005), Нойвалдег институт във Виена (2007).
Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Като депутат в 44-ото НС проф. Христов участва в работата на Комисията по външна политика и Комисията по образование и наука.
Семеен с едно дете.[/box]
Миглена Китанова
