Масовото преселение към Европа – причини и следствия

Масовите миграционни потоци могат да се ограничат само ако се отстранят причините, които ги пораждат!

За да разберем едно явление трябва да го изследваме комплексно – от първопричините до крайните последствия. Опознаването на причинно-следствените връзки позволява да се разбере дълбоката същност на явленията и да се намерят ефикасни решения на проблемите, които те пораждат.

1. Причините

На 2 септември 2015г., когато публикувах в ДУМА статията „Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха”, се

ръководех от това желязно правило. Подзаглавието на статията гласеше: „Американските власти са главният виновник за сегашното масирано преселение от Африка и Азия към Европа”. Там и в последвалите разширени варианти на статията (виж публикация № 272 в моя сайт в интернет на адрес  www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ) анализирах масовото преселение на стотици хиляди хора от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа.

Започвам отново с въпроси за изясняване на причините и последствията от настоящото голямо преселение към Европа:

• Защо възникна това преселение и защо сега, а не в друго време?
• Защо миграционните потоци започнаха от тези, а не от други страни?
• Защо масовите потоци от мигранти не идваха пряко и веднага от обхванатите от конфликти страни, а в голямата си част, след едногодишен или по-дълъг престой в междинните лагери в Йордания, Ливан и Турция?
• Защо мигрантите се насочиха към Европа, а не в други посоки, например по-близките им Саудитска Арабия и страните от Залива?
• Защо потоците бяха така добре организирани, а участниците в тях така пълно информирани, напомняха за поканата на г-жа Меркел, бяха снабдени с карти и други пътеводители, някои дори на арабски език?
• Защо в мигрантските потоци преобладаваха млади здрави мъже с впечатляващи количества западна валута, жените и децата бяха малко, а възрастни изобщо нямаше?
• Защо Турция, известна с ефикасните си органи на сигурността, допуска трафикантите така лесно да се организират и да напускат нейния Егейски бряг с лодки към гръцките острови?
• Защо тези уж кротки, наплашени и измъчени хора бяха често така агресивни, разбиваха гранични ограждения и нападаха гранични полицаи?
• Защо властите в Германия, Швеция, Австрия, Франция и други европейски страни инструктират медиите да не съобщават или да смекчават истината за престъпленията на мигрантите в техните страни? Напоследък научавам от социалните мрежи в интернет за широко разпространени изстъпления, включително и палежи на коли по улиците в Стокхолм и други шведски градове.
• Как ли ще се държат тези хора с властите в страните, които са ги приютили, в бъдеще, когато станат по-многобройни и придобият самочувствие?
• Как ще се отнасят те към християните в Европа, когато мюсюлманите станат тук десетки милиони, след като сега ги считат за „неверници” и ги гонят масово от Близкия Изток, където християните живеят от хиляди години?
• Как ще се държат с другомислещите в плуралистична и демократична Европа, когато станат по-многобройни, след като сега режат главите на иначе мислещите?
• И така нататък – поредицата от подобни въпроси е безкрайна.

Главните причини за мащабното преселение към Европа са две:

Първата и най-дълбоката е масовата оскотяваща бедност в Африка, Близкия и Средния Изток и свързаната с това нарастваща социална поляризация между Севера и Юга, а също и вътре в страните от Юга и Севера. Едни са обаче последствията от социалната поляризация в богатата Северна и Западна Европа и други в Африка и Близкия Изток. Бедният гражданин в Германия, Дания или Швеция живее далеч по-добре от бедните и дори от хората със средни доходи в Африка. А обедняващият беден африканец или пакистанец оскотява и се превръща в скелет от кожа и кости. Такива само в Африка има десетки и дори стотици милиони. Много е писано по причините за тази бедност и за нарастващото световно неравенство.

От електронните медии, от социалните мрежи, а също и от разкази на познати, бедните в Африка и другите региони на света научават как живеят хората в Европа. Там се разказват легенди за щастливия живот в богатата Европа. Ние българите познаваме това чувство и от собствен опит до преди 26 години, наблюдавайки лъскавите витрини на Западна Европа по телевизията, списанията и разказите на очевидци. Ние обаче не можехме тогава да видим и разберем, че зад това благоденствие се крие упоритият труд на стотици милиони хора и предприемчивостта на много поколения в продължение на столетия. Това не го виждат сега и бедните хора от Африка и Азия. Тук, разбира се, важен „принос” за африканската и азиатската бедност има и поведението на политиците и на богатия бизнес от Европа и Америка към тези страни

На бедните хора от тези континенти им се иска да споделят част от щастливия живот и мечтаят да се преселят в Европа. И в това не могат да бъдат упреквани. То се превръща в лелеяна мечта за стотици милиони оскотяващо бедни. Този процес е постоянен и умерената миграция не е спирала. И никога няма да престане.

Този блян се натрупва с годините и те чакат подходящ момент, когато събират оскъдния си багаж в една торбичка и подмамени от изобретателни трафиканти, тръгват към мечтаната Европа. Нищо не може да спре тази стихия от отчаяни изстрадали милиони хора, мечтаещи поне за малко щастие за себе си и още повече за децата си. Дори моретата с големите рискове за живота им не ги спират.

Чашата прелива, когато се появи втората причина – разрушаването на крехките държавни институции в техните страни чрез брутални военни интервенции по суша и по въздуха или подклаждани от вън граждански войни, разширяване на хаоса и липсата на елементарни условия за живот и оцеляване. Това се изрази през последните десетилетия в организираната от правителствата на САЩ и някои западноевропейски страни прословута „Арабска пролет” в Тунис, Либия, Египет, Судан, Сирия, Иемен, а също и в събитията преди това в Сомалия, Еритрея, в Южен Судан. Оправдаваше се с „износа на демокрация” от американски и европейски тип, със „защита на гражданските права” по западен модел и много други фалшиви и лицемерни клишета.

Част от тези събития бяха предшествани от голямата лъжа на президента Буш и на премиера Блеър пред целия свят за „оръжията за масово поразяване”, като претекст за нахлуване в Ирак. За „обуздаването на талибаните”, като оправдание за нахлуването в Афганистан. За „големите диктатори и убийци на собствените си народи” Муамар Кадафи и Башар Асад за оправдаване на нападенията над Либия и Сирия и т.н.

Никакъв укор обаче нямаше към „великите демокрации” в Саудитска Арабия (където режат глави на осъдени и други опоненти, режат ръце за кражби, жените нямат право да гласуват и трябва да се обличат по строго определен начин и т.н.) и в държавите от Залива. Защото според Запада има „добри и лоши диктатори”. Техните послушни приятели и марионетките са добри диктатори. А непослушните и независимите политици са лоши диктатори.

Истинските причини бяха други, но те грижливо се прикриват. Познават ги предимно специалистите и по-любознателните. Например главната причина Башар Асад да се превърне от близък приятел на Ердоган и арабски диктатори и на западни политици, в отявлен враг и „масов убиец на 250 хиляди сънародници” е отказът му през 2011г. да допусне изграждането на газопровод през Сирийска територия от Катар до брега на Средиземно море.

Активна роля на място играеха и продължават да играят като помагачи на Ислямска държава, на Ал-Нустра и други  бандитски движения, правителствата на Саудитска Арабия, Турция, Катар и част от държавиците в Залива.

Докато съществуваше двуполюсен свят Съветският съюз защитаваше пряко някои от тези приятелски му страни и упражняваше задържащо въздействие върху поведението на американските и западноевропейските власти спрямо други „непослушни” държави. С разпадането на Съветския съюз тези задръжки изчезнаха и най-консервативните западни кръгове получиха пълна свобода за действия. Те определяха кое е „добро” и кое е „лошо” и го натрапваха на света. Тези, които го приемаха безропотно бяха „добри”, а онези, които имаха собствено мнение – „лоши”. Към „непослушните” прилагаха други средства за „убеждение”, чрез своите самолети, ракети и танкове, които струваха живота на стотици хиляди хора и принудителната миграция на други десетки милиони и масови разрушения от военните действия. Сирия е една от тях. Но за това сега обвиняват Башар Асад и подобни нему непослушни арабски политици. Макар че главните виновници са другаде.

В мощните миграционни потоци към Европа участваха две групи хора. Първата, по-малката (до 30-35%) са бягащите от военните действия, разрушенията, хаоса, несигурността за живота им. Между тях има жени и деца, които се показват на преден план в медиите, за да пораждат състрадание. Те са истинските жертви на режисирания гигантски политически театър-трагедия за милиони хора. Няма обаче възрастни хора, което е доста подозрително.

Втората по-голяма група (65-70%) са предимно млади здрави хора на възраст между 20 и 50 години. Част от тях са напуснали дребния си бизнес или скромни професии в родината и търсят по-успешна реализация в Европа. Други са изстрадали бедни хора, търсещи по-нормален живот за себе си и за децата си под влияние на видяното или чутото за благоденствието в Европа.

Специалните служби на САЩ в редица случаи са били преки подбудители и организатори на мигрантските процеси и в насочването им към Европа. В други случаи са го правели чрез подставени и платени лица, които са насочвали потоците към Европа. Защото Европа е техният най-мощен икономически конкурент с по-голям БВП, като обем, от този на САЩ. Дълбоко в себе си американският бизнес и техните политици никога не са желаели, не желаят и сега силна и независима Европа. Още по-малко Европа (или важни европейски държави) като потенциални партньори и не дай боже – съюзници на Русия, на основата на взаимната им икономическа допълнимост и по други причини.

2. Последствията

Мощните миграционни потоци са ефикасен инструмент за дестабилизация, отслабване и дори обезкръвяване на Европа за десетилетия напред. Мощно средство за неутрализиране на християнската религия. За „разводняване” на националната идентичност, която е много силна в Европа от столетия. Ние го виждаме сега с очите си. Това не може да не е известно на средно интелигентните европейци. Още повече на най-интелигентните европейски граждани – във и извън политиката, на които не е безразлична съдбата на техните държави и народи.

Миграционните потоци завариха неподготвени ръководителите на ЕС и на страните членки. Федералният канцлер на Германия дори ги покани да идват и ги посрещаха като скъпи гости. Тези думи на г-жа Меркел отекнаха широко всред стотици милиони хора в Африка и Азия и ще бъдат помнени с години. Състраданието в началото преобладаваше в повечето европейски страни, включително и у нас. Европейските политици и обикновените граждани не познаваха в началото мащабите на преселението, структурата на участниците в него, опасните икономически, социални, религиозни, ценностни, духовни, битови и други последствия от пристигането на стотици хиляди непознати хора от други светове, други репигии, с други ценностни системи.

Не личеше, че европейските политици си дават сметка за истинските причини за преселението. Ако се съди по публичното им поведение те и сега не личи да са наясно за истинските първопричини. Или само си дават вид, че е така. Те насочиха вниманието си върху посрещането, временното настаняване, разпределението по страни по така наречения „квотен принцип”, без да се съобразяват с волята на правителствата и народите на тези страни. Само няколко европейски правителства участваха пряко или косвено през последните 10-15 години във вземането на решенията, дестабилизирали много арабски и други страни и предизвикали масовата миграция, а сега започнаха да изискват от всички членки на ЕС да плащат цената. Това не можеше да не предизвика недоволство всред народите и достойните политици в Европа.

С увеличаването на броя на мигрантите, които превишиха един милион души през 2015г., започнаха да се проявяват негативните последствия от масовото пристигане на толкова много и толкова различни хора от други светове. Тези повече от милион човешки същества сега очакват достъп до работни места на европейските пазари на труда, където и до сега има голяма безработица. Това неизбежно ще потиска заплатите на търсещите работа европейски граждани. Имигрантите ще искат и достъп до социалните програми на европейските страни, създавани в продължение на много десетилетия, за които новите гости нямат никакъв принос. Това неизбежно ще наложи преразпределение на ограничените средства в тези програми и ще намали помощите, получавани от отделните бедни хора. При такива огромни мащаби това не можеше да не породи конфликти. С пристигането на още мигранти през тази и следващите години, напрежението в социалния сектор ще расте и конфликтите ще се изострят.

Очакваните скандали от толкова много и така различни пришелци започнаха да се случват. Настроенията към мигрантите вече охладняват. Опожаряват сгради в които те са настанени. Нарастват споровете между правителствата на страните членки: по прилагането на „квотния принцип”, по започналото изграждане на вътрешни и по необходимостта от укрепване на външните граници, по прилагането на недомислените решения от Дъблин – 3, по липсата на помощ за Гърция, изоставена сама срещу имигрантските вълни, по затварянето на балканкия коридор за мигрантите, по изпращането на военни патрулни кораби на морската граница между Гърция и Турция, по странната роля на Турция в регулирането на мигрантския поток и толерантното й третиране от ръководителите на Европа и т.н.

Говореше се за всичко, освен за най-важното – причините за масовото преселение. Това продължава и до ден днешен. А не се ли насочи вниманието към причините миграционният проблем не може да бъде решен. Насаме със своята съвест европейските ръководители може би съзнаваха, че главната отговорност пада върху правителствата на САЩ и няколко техни най-близки европейски съюзници – главно Франция, Великобритания и Германия. Никой обаче нямаше куража да каже на глас, че настоящите миграционни процеси са породени главно от властите на Америка. Всички го знаят, но всички мълчат! Какъв позор! И това са хора от чиито действия зависи животът на 500 милиона граждани в страните от ЕС!

Посочените по-горе, а и много други още по-дискредитиращи правителствата на САЩ и на някои западноевропейски страни факти, са известни на настоящите ръководители на ЕС и на страните членки, но те мълчат. Знаят ги, но мълчат. Част от тях са лично замесени и съотговорни за истинските причини за преселението. Други мълчат поради съюзническа солидарност с виновниците за преселението. Трети са хора без елементарен човешки и политически морал, които не се колебаят да обвиняват Русия, като причинител на миграцията от Сирия с въздушната помощ за легитимното сирийско правителство. Въпреки че Русия е там едва от няколко месеца, а преселението започна преди няколко години. И въпреки това обвиняват Русия! За щастие, знаят ги и милиони други хора в Европа и извън нея и наверно си правят съответните изводи за морала на политиците, които управляват Америка и Европа.

Това странно поведение на европейските политици продължава и сега. Известно е, че главен източник на мигранти са Либия, Ирак, Афганистан, Сирия, Йемен, т.е. там, където американската пряка намеса от години беше най-брутална и последствията най-тежки. Това обаче се премълчава. Активни помощници на САЩ в Близкия Изток са Саудитска Арабия, Турция, Катар и някои страни от Залива. Те, заедно с Америка участваха в създаването на така наречената Ислямска държава, снабдяват я с оръжие, набират, обучават и лекуват наемници, изкупуват крадения от нея петрол, изкупуват и препродават крадени уникални произведения на античното изкуство от окупираните райони на Ирак и Сирия, осигуряват стотици милиони долари на ИЗИЛ. Това също е добре известно, но и за него се мълчи. В най-добрия случай се шепти.

То продължава дори и сега, след подписването на споразумението между Русия и САЩ от средата на февруари 2016г. за примирие в Сирия. Турция нарушава ежедневно това споразумение с обстрелване на сирийска територия, доставка на оръжие, прехвърляне на наемници през границата, но и за това се мълчи или се говори шепнешком. Нещо повече, Турция формално участва в ръководената от САЩ коалиция за борба с ИЗИЛ, т.е. хем ѝ помага, хем „воюва” срещу нея. А на моменти е на крачка от сблъсък с Русия. И за това има почти повсеместно мълчание на Запад – от политиците, от медиите, от политическите анализатори.

Трудно ми е да кажа до къде ще се стигне ако странното двулико поведение на Америка и Европа продължава. Ефикасната намеса на Русия в помощ на законното правителство на Сирия изненада Запада и принуди някои от тях да смекчат позицията си. Дори Америка стана по-сговорчива в отношенията си с Русия. Без успешната руска въздушна намеса сега нямаше да има споразумение между САЩ и Русия за примирие в Сирия. Успешната руска намеса в Сирия доведе довчерашните ожесточено враждуващи страни на масата са преговори. Това също е известно на всички. Но и за него официалният Запад мълчи!

Обстановката около Сирия се усложнява допълнително поради провокативната роля на Турция, която поражда опасни рискове от пряк сблъсък с Русия с непредвидими последствия за региона и за света. Европейските ръководители си затварят очите не само спрямо поведението на САЩ. Те правят същото и спрямо провокативната политика на Турция, както по конфликта в Сирия, така и спрямо Европа с регулираното пропускане на големи групи мигранти и заплахите за пускане на още повече. Непонятно защо ръководителите на Европа мълчат, въпреки странното поведение на Турция в региона. Турция е главният дестабилизатор в Близкия Изток сега, а това създава условия за още по-мащабни мигрантски потоци към Европа през близките месеци и години. Главният потърпевш от това ще бъде Европа.

Турция може да играе сега ключова роля за ограничаване на мигрантските потоци. Тя обаче прави обратното – помага на наемниците в Сирия да продължават войната и обстрелва сирийските кюрди, които воюват ефикасно срещу ИЗИЛ, с което подклажда миграцията към Европа. Тя не взема и по-ефикасни мерки на своя територия за тяхното ограничаване по пътя към Европа. Странно е, че европейските ръководители обвиняват за това повече Гърция, която е жертва на двуликата политика, за това, че приемала мигранти на островите си, а не Турция – авторът на тази политика, която мълчаливо ги изпраща от бреговете си в Мала Азия. Дори й обещаха три милиарда евро за по-конструктивна роля, каквато тя до сега не изпълнява. На срещата на високо равнище в Брюксел на 7 и 8 март 2016 г. сумата беше увеличена на 6 милиарда евро, заедно с редица други отстъпки на ЕС.

И още нещо далеч по-опасно. Турция иска не само пари за евентуално по-конструктивно поведение в миграционния процес, но и други придобивки: въвеждане на безвизов режим за турски граждани в ЕС от средата на 2016г., ускоряване на преговорите за присъединяване към ЕС, независимо от спазването на критериите от Копенхаген и т.н. Обвързването на миграционните процеси с интеграцията на Турция в ЕС (два съвсем различни по характер процеса) означава изнудване на ЕС от страна на Турция. Да вземем само евентуалните последствия от безвизов режим. Доколкото ми е известно Турция има либерален визов режим с източните си съседи, който граничи с безвизовия. Можете ли да си представите какво ще се случи с миграционните процеси при силно либерализиран или безвизов режим от Европа през Турция до Близкия изток? Прибързаното присъединяване на сегашна Турция към Европейския съюз би имало още по-широкообхватни, по-сложни и по-опасни последствия!

Европейските ръководители трябва да променят методите си за търсене на решение на мигрантската криза. Това означава – да се обърнат към причините, а не да се занимават безплодно с последствията от мигрантските потоци. Прилагането на квоти за разпределение на мигрантите, възстановяването на вътрешните граници, дори определянето на външни граници или изпращането на войската да охранява сухопътните граници и на военни кораби в Егейско море, не осигуряват решение на кризата, докато не бъдат преустановени или поне драстично ограничени мигрантските потоци от техните първоизточници. Това е толкова просто и толкова очевидно! Недоумявам защо европейските политици продължават да си затварят очите пред очевидните факти!

3. Решението

 Необходими са две фундаментални решения на кризата: краткосрочно и дългосрочно

Първо, краткосрочно – чрез най-скорошно прекратяване на въоръжените конфликти в Сирия, Ирак, Либия и Йемен и създаване на относително спокойна обстановка за завръщане на мигрантите в родните им страни през близките години. Най-сериозно е положението в Сирия и Йемен, където и сега се води война. Убеден съм, че емигрантите ще се завърнат, макар че в страни като Сирия не е останал здрав камък върху камък. Това е напълно съсипана държава, в резултат на акушираната от американските власти „Арабска пролет” и участието на десетки хиляди наемници от 50 и повече държави във войната срещу легитимното сирийско правителство.

Докато трае този омиротворителен процес трябва да се създадат подборни центрове на границите на размирните страни, т.е. в Турция, Ливан, Йордания, Египет, Тунис, Алжир, където кандидатите за емиграция да се разделят на икономически и на прокудени от военните действия. Първите да се връщат безапелационно още там, а вторите да се допускат за временна имиграция в Европа до възстановяване на мира в техните страни, когато и те или повечето от тях ще трябва да се върнат обратно в своите страни.

Другата част на краткосрочното решение се отнася до икономическите имигранти, вече пристигнали в различни европейски страни. Ако Германия и още няколко страни предпочитат, могат да ги задържат. Особено Германия, която е в сложна демографска ситуация поради ниска раждаемост и недостиг на младо население. Плодовитостта на жените в Германия през 2013г. е била 1,39, при 1,48 в България и 1,55 средно за ЕС. Най-младото поколение – от 0 до 14 години са едва 13,1% във възрастовата структура на нейното население, при 13,7% в България и 15,6% средно за ЕС. Германският показател е най-ниският в ЕС.

Повечето европейски страни наверно ще ги изпратят в родните им страни. Това ще бъдат може би десятки и дори стотици хиляди хора, които ще се съпротивляват на такива мерки. То ще струва и много скъпо. Ако подборът беше направен още в началото, преди да навлезат в ЕС, щеше да е по-лесно, по-малко болезнено и по-евтино. Поради липса на прозорливост и тоталната обърканост на европейските ръководители беше допуснато хаотично навлизане на стотици хиляди икономически мигранти, чието изпращане сега обратно ще бъде много трудно и скъпо. Дори само този факт е достатъчен, за да се разбере какви хора управляват сега Европа!

По преценка на различни световни агенции поне 50-60 млн. бедни хора от Африка и Азия са готови още тази и следващите няколко години да се запътят за Европа. А през близките 15-20 години – около 150-200 млн. души. Тяхното приемане обаче би означавало политическа, социална, икономическа, религиозна и духовна катастрофа за Европа и за света. Европа не може да приюти всички бедстващи хора от Африка и Азия. Тя не е и единственият виновник за тяхната трагедия. Това е абсурдно дори да се помисли!

Тези нереалистични до абсурдност очаквания бяха създадени или подсилени от поведението на европейските ръководители през 2015г. Начинанието е било добре замислено и отлично изпълнено в някои секретни задокеански служби. Жалко, че това не се разбира (или е по-вероятно да се знае и разбира, но не се огласява) от сегашните европейски ръководители, които не смеят дори да назоват публично името на държавата, чиито служби им скроиха този гигантски миграционен скандал, който може да трае много години!

Тази държава се нарича United States of America. Никоя друга държава не притежава капацитета да замисли, изработи и осъществи такова гигантско начинание с разбунването на по-голямата част от арабския свят от Атлантика до Индийския океан, променило съдбата на стотици милиони хора. Тази нерационална политика на европейските лидери продължава и сега в началото на 2016 г. с големи отстъпки на Турция.

Второ, дългосрочно – чрез изготвяне и незабавно пристъпване към изпълнение на мащабни програми за подпомагане на ускореното икономическо и социално развитие на бедните страни в Африка и Азия през следващите 30-40 години. Това ще осигури работа, доходи, здравеопазване и образование на стотици милиони хора в тези страни и те няма да търсят спасение от бедността в емиграция към Европа, Америка и други богати региони на света.

Само подобряването на условията на живот в тези страни може да задържи там стотици милиони млади хора. Ако това не стане дори най-охраняваните железобетонни външни и вътрешни заграждения в Европа не могат да я опазят от нарастващите вълни от гладни, отчаяни, омерзени и озверяли хора, които ще напират да влязат в този райски за тях кът и да вкусят от европейското благоденствие през следващите десетилетия.

Рано или късно сегашните въоръжени конфликти в Северна Африка и Близкия изток ще затихнат и едната причина за масовото преселение към Европа постепенно ще затихне до символичен минимум. Оскотяващата бедност обаче ще остане и дори ще се изостря, ако не се вземат радикални мерки за помощ от богатите страни. А бедността е по-важната, по-дълбоката и по-трайната причина за масовото преселение. Представете си какво би означавало това за Европа през следващите десетилетия, ако не се започне веднага с мащабни дългосрочни оздравителни мерки в този беден регион.

На тази тема е говорено и писано премного по света през последните 50-60 години, но е направено твърде малко. Вместо да се ограничава, социално-икономическата пропаст между Севера и Юга се разширява и задълбочава. Тази огромна тема не може да бъде предмет на скромна статия, като настоящата.

Ускореното икономическо и социално развитие на бедните страни в Африка и Азия може да се постигне главно с техните национални усилия. Те обаче се нуждаят от далеч по-голяма помощ на богатите страни от Европа, Америка и Япония. Помощ ще бъде и ограничаването на настоящото  открито и по-рафинирано ограбване на африканските и азиатските държави от богатите страни чрез неравностойната търговия, манипулираните цени, преките чуждестранни инвестиции и други съвременни методи. По начините за оказване на такава помощ също е писано много. Нужна е обаче действителна политическа воля от богатите страни, за която също много е говорено, обещавано, но твърде малко е направено.

Достатъчно е да напомня за шокиращото заключение на последния Световен икономически форум в Давос, Швейцария през януари 2016г., че само 1% от хората в сегашния свят притежават толкова, колкото останалите 99%. Това заключение не се нуждае от коментар! Никакви стени не могат да опазят богатата Европа от предстоящото (рано или късно) разгромно нашествие на тези 99%. Европа и Америка трябва да се вразумят докато не е станало късно и за самите тях!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН