На 16.03.2016г. галерия „София Прес” на ул. „Славянска” №29 открива изложба на Зафер Галибов от 18:00 часа.
[dropcap style=”flat”]Р[/dropcap]аботата по изложбата на Зафер Галибов е напрегната и до последната минута преди откриването ще бъде така. Това се дължи на динамичния характер на автора – енергията му непрекъснато мени руслото си, с една единствена цел – да напипа, открие, селектира най-най-най-добрия, абсолютно съвършения кадър и да го съпостави с останалите такива в експозицията. Тя ще се открие на 15 март, специално е композирана за пространството на галерия-книжарница „София Прес”. Ще включва предимно черно-бели портрети (с малки цветни изключения – за акцент) на приятели и непознати, поети, писатели, миньори, клошари, художници, музиканти, заснети от края на 60-те години на ХХ век, чак до наши дни.„Лицата на душата”, „Моментно фото”, „Паметта на лицата”…това са някои от заглавията, които авторът предлага, претегля и захвърля и е разбираемо. Как с две думи да ограничиш цялата вселена от образи, които си докоснал и документирал.
Паметта на лицата –заглавието, което предпочитам – е страшно нещо, понякога до болка красиво, понякога – непоносимо безнадеждно, но така е в изкуството!
Зафер Галибов (02.03.1946г.) е роден в София. Завършва ВМЕИ – София (1975г.), културология във Философски факултет на СУ (2007г.), защитава дисертация в областта на фотографията към Института за изследване на изкуствата – БАН през 2014г. Професионалните му интереси са в областта на история на българската фотография, журналистиката, сцeнични и изобразителни изкуства.
Фоторедактор в списанията „Лада” и „Наша родина” (1978–1992), завеждащ фотоателие „Главпроект” (1980–1981), „Малък градски театър зад канала” (1996–1998).
Работи в „Националната галерия за чуждестрaнно изкуство” (2001–2007), а от 2007 до 2010 – в Института по математика и информатика към БАН, секция по дигитализация на научното и културно-историческо наследство, по проекта „Паметта на лицата” – фотографията като част от културно историческото наследство.
Участва в научни експедиции в Непал (1987г.) и в Антарктида (2000г.); фотографии показващи българското присъствие. Автор е на фотографски изложби в България, Литва, Израел, Финландия, Украйна, Русия, Дания, Полша, Словения, Италия. Специални албуми: „Владимир Висоцки” (1994г.), Амстердам, „Движение”(2001г.), София.
Получава наградата „Златно перо” за принос в областта на културата по случай 24 май (2007г.), сертификат на френската аукционна къща „Тажан” за оценител на произведения на изкуството, Почетния плакет на кмета на Мюи, Франция, Бронзовия медал и сертификат на ЮНЕСКО, Медала на Литовското фотографско дружество и други, стипендиант е на френското правителство за фотографиране на Трансмузикалния фестивал в Рен, Франция (2001г.).[/box]
Олимпия Николова-Даниел
