Музикална школа „Развигор” насочва младите към изискан вкус и респект към българското
[pullquote align=”right”]Мими Иванова и Развигор Попов: „Нека не пренебрегваме таланта, по-възрастните и по-можещите”[/pullquote][dropcap style=”flat”]П[/dropcap]реди дни зала 1 на НДК бе препълнена от влюбените в песните на Мими Иванова, Маргарита Хранова, Орлин Горанов и Кристина Димитрова, Данчо Караджов и Роси Кирилова. Публиката пееше от сърце и аплодираше тези прекрасни творци, хората отново се потопиха в истинското изкуство и преживяха полета на щастието. Това споделено усещане от моя близка буквално ме изстреля към популярното и любимо на поколения българи музикално семейство Мими Иванова и Развигор Попов.
Кое е най-характерното за тях сега ли? Отговорът е прост. Вдъхновени в творчеството, духовити, сърцати и безкрайно заети в настоящите си задачи и проекти.
За това и бързам с въпросите.
ЧиБ: Богата биография, невероятно творчество и огромна любов насочена към хората. Какво още бихте добавили или пожелали да постигнете?
МИ: Спокойствие, хармония и мир между всички. Е, и още любов…
ЧиБ: Зная, че откровението и истината са важни черти от вашия характер. Така ли ще продължавате и в бъдеще?
РП: Старая се, доколкото мога. Все пак дано Мими не разбере, че пуша, въпреки обещанието си да не го правя!
ЧиБ: Г-жо Иванова, вашите песни вдъхновяват поколения българи. Вие сте любима българска певица, а днес продължавате да творите чрез вашите възпитаници в музикалната школа „Развигор” в столицата. Кое е най-важното нещо, на което ги учите?
МИ: Да владеят гласа си и да усвояват различни вокални техники. Да проявяват изискан вкус при подбора на репертоара, да влагат емоция в пеенето, да обръщат внимание на текста. Да потърсят подходящи български песни, които да пеят с желание, както пеят английските.
ЧиБ: Марио Кръстев е ваш ученик, който е в седми клас, но вече има своя музикална кариера. Впечатляват ли ви такива млади таланти?
РП: Марио е едно приятно изключение. Много талантлив, любознателен, упорито гони целите, които си поставя и не се предава пред трудностите. Има вроден музикален талант,но и като актьор се справя чудесно! Естествено, че силно ни впечатли още при първото ни запознанство,той не може да остане незабелязан! Щастливи сме, че имаме възможност да работим с него, голямо удоволствие е! Дай Боже повече ученици като Марио!
ЧиБ: Какво мислите за детските музикални конкурси и фестивали? В последно време някак станаха модерни тези изяви. А и предпочитанията са към англоезичните текстове.
МИ: Радваме се, че ги има, че и ние понякога журираме и оценяваме тези млади талантливи деца. Наградите от тези форуми ги стимулират за още по-упорит труд. Там те сравняват себе си с останалите, правят своите стъпки, трупат опит. Добре е, че в тези конкурси участниците трябва да пеят по една българска песен. Забелязвам, че понякога тя звучи така, сякаш я пее чужденец, който има акцент. Сега всички учат, говорят, контактуват на английски и все по-малко им харесват и езикът, и песните ни… Лошо е, ако забравяме и пренебрегваме българското, нашето наследство, в което присъстват изключителни образци, с които се гордеем.
ЧиБ: С Вашият съпруг и неповторим български музикант и композитор Развигор Попов имате завидна кариера. Въпреки това, мислили ли сте да заминете и да живеете в друга държава?
МИ: Да, понякога, но винаги е надделявала обичта към България.
ЧиБ: Тревожи ли ви състоянието на днешната ни култура и на различните ѝ превъплъщения през годините?
РП: И да, и не. Логично е в някои периоди да настъпи спад, но след това обикновено настъпва подем. Просто не бива да си затваряме очите и ушите за пошлостта. Тревожни неща в нашето изкуство, а и в целия живот има много… Задача и отговорност на всички ни е да ги посочваме, да се борим с тях и да ги преодоляваме.
ЧиБ: Имате ли отношение към съвременната политика и новите ценности в родната демокрация?
РП: Имаме – като всички, които милеят за страната си и за хората в нея. Все пак осъзнаваме, че много неща не зависят съвсем от нас и се решават от личности, които ние избираме и разчитаме умно, отговорно и адекватно да водят държавния кораб през бурното море на живота.
ЧиБ: Кои са вашите най-близки и сърдечни приятели и колеги?
РП: Много са. Не обичаме конфликти и се стараем да се разбираме с всички.
ЧиБ: Като че ли избягвате скандалите във вашата гилдия за разлика от ваши колеги. Ето, пресен пример е отношението към известната певица Кичка Бодурова?
МИ: С Кичка освен колеги сме и семейни приятели. Това, което видяхме в телевизионен формат не се случва само с нея. Видяхме и други личности, определяни като VIP, само след няколко дни да си сринат така наречения „обществен имидж” в предаването. Явно това е тежко изпитание за егото, за голямото „АЗ”, което съществува у всички и ни прави слаби. Ако спечелим битката със себе си, ще има по-малко скандали.
ЧиБ: Дали е нашенска черта да не уважаваме талантите си и да ги унижаваме понякога…
МИ: Така казват… Не само таланта! Уважават ли се по-възрастните? По-можещите? За щастие имам хубавото чувство,че нашата публика не ни е забравила и продължава да демонстрира уважение и обич към всички изпълнители от поколението ни.
ЧиБ: Бихте ли разказали за работата ви с музиканти, композитори, певци…
РП: За това е разказано в моята автобиографична книга. Който се интересува, нека разгърне страниците и и там ще намери много весели,тъжни или абсурдни случки от живота ни по сцените. Заглавието е „Ау-у, от глад умирам”.
ЧиБ: Двамата с Развигор Попов сътворихте най-сърцатите песни. Те нямат чет и всички са хитове. Гордеете ли се с това?
МИ: Разбира се! Толкова много албуми, продавани в огромни тиражи… Толкова концерти, награди… Толкова песни, толкова срещи, толкова обич! Не е гордост, а удовлетворение ,че имаме спомени, които ни помагат да живеем.
ЧиБ: Вие стартирате кариерата си със състава „Мелоди” на Емил Димитров. Какво Ви завеща този любимец на поколения българи?
РП: Трудно е да се формулира, но преди всичко любов и уважение към всеки човек от публиката и вътрешна необходимост да изпееш всичко онова, което ти е в душата и сърцето. Емо беше обаятелен и чаровен. Печелеше сърцата на всички. Добре съзнаваше това, но си остана докрай земен и много добър човек!
ЧиБ: Защо се насочихте към композирането на детски песни? Вероятно откривате нещо по-величаво и весело в тях…
РП: Пиша песни и за деца, и за тийнеиджъри, и за майки и татковци, баби и дядовци. Децата са точна, взискателна и безкомпромисна публика и това е мерило за качеството на продукцията ни. Преди години, на концертите с групата, от сцената наблюдавахме публиката и реакциите и след всяка песен. Вече имахме песни за майките, за войниците, за влюбените и за още други най-различни категории. Забелязахме, че децата, които обикновено сядат на пода най-отпред и реагират спонтанно и емоционално, сякаш очакват песен, посветена на тях. Това ни накара да потърсим сюжет от някоя популярна детска приказка и така се роди първата ни песен за деца –„Вълкът и 7-те козлета”. След неочаквания успех на песента продължихме традицията – още повече, че и дъщеря ни имаше нужда от песни като за нея. Така стигнахме до цял албум само с детски песни.
ЧиБ: Споделете с читателите кой готви във вашата къща и кои са сполучливите ви кулинарни предизвикателства?
РП: Аз, но и Мими понякога. Бих дал и някои мои рецепти, ако желаете. Ето една много лесна и бърза, подходяща за зимата: В тенджера под налягане нарязваме изцедено кисело зеле. Чер пипер и бахар на зърна, дафинов лист, едно цяло пиле, малко пушен бекон за вкус, вода. Покриваме пилето до горе с кисело зеле. Час и половина ври под налягане и е готово. Повярвайте, много е вкусно. Пробвайте и няма да съжалявате!
ЧиБ: Предвиждате ли съвместно изпълнение с вашата дъщеря, която със сигурност ви липсва сега..
МИ: Ина живее в Берлин и все по-рядко сме заедно. Да,събираме се на празниците, но не е достатъчно… Тя пееше, но когато навърши 11-12 години, сама се отказа. Сега пее често, хубаво, но под душа.
ЧиБ: Госпожо Иванова, Вашият съпруг твърди в едно интервю, че Ви „откраднал” от полски приятел? Днес съжалява ли за това?
МИ: Едва ли… Нямаше да сме толкова години заедно, нали?
ЧиБ: Вашето любимо занимание, хоби или навик….
МИ: Обичам разходки, срещи с приятели и още много все по-невъзможни дребни радости, поради липса на време.
Миглена Китанова
[note note_color=”#eaeadb” radius=”1″]
Мими Иванова е „нов глас” в българската забавна музика още през 70-те години. Постепенно изгражда самобитен маниер на пеене и изпълнителски стил, който я превръща в открояваща се индивидуалност. Заедно със съпруга си, музикант и композитор Развигор Попов, създават рокгрупа „Старт”. В края на 70-те Мими Иванова и „Старт” са „модерното явление”, а Мими е фаворизираната диско-рок звезда и най-любимата българска певица в анкетите на Българското национално радио за 1979, 1980 и 1981г. През 80-те Мими и „Старт” продължават да бъдат „фабрика за хитове”. И днес тя пее любимите на три поколения хитове, създава и много нови песни, оставайки вярна на своя стил.[/note]
[note note_color=”#eaeadb” radius=”1″]
Развигор Попов е български музикант и композитор. Музикалната му кариера стартира в състава „Мелоди” на Емил Димитров. По-късно преминава в „Стакато”, а след това и в група „Старт”, с която има осем албума. През 1979г. започва да композира детски песни, като най-известната от тях е „Вълкът и седемте козлета” изпята заедно с Мими Иванова. Измежду най-известните му песни са хитовете „15 лалета”, „Вече свърши хубавото време”, „Вълкът и седемте козлета”. С покойния Георги Минчев имаха дует „Полезни изкопаеми”. В момента заедно с Мими Иванова развиват музикална школа за деца „Развигор” в НЧ „Цанко Церковски” в София и Театър на песента към театрален колеж „Любен Гройс”.[/note]
