На гости сме на „Punto Art Bazaar” и докато чакаме нашия домакин Петър Арбов да поправи пръстена на една клиентка, разгледахме малката му галерия на ул. „Юрий Венелин” 2. В нея човек може да си купи бижута, декоративна керамика, книги, живопис, малки пластики от дърво и бронз и предмети в стил „Steam punk”. Причината поради която сме тук е именно това, че г-н Арбов пръв направи в България изложба на това странно и различно, почти непознато течение „Steam punk”. Ето какво ни сподели той:
„Галерията я имам от години, на същата улица, но по-малка, в друго помещение. В един момент това място, което беше книжарница, се освободи и аз реших да рискувам. Много се чудехме за името, но накрая решихме да я наречен „bazaar”, за да не се стряскат хората, свободно да влизат, без притеснението че това е галерия и е строго специализирана. При нас можеш да си купиш нещо за лев, но също така и за 2000 лв., според предпочитанията и бюджета си. „Punto art” не е точно галерия, а място за изкуство и още нещо; място в което всеки може да влезе и да си хареса нещо, било то просто декорация, бижу или картина. Стремим се да представяме различи артисти с разнородни стилове.
Със „Steam punk” се захванах съвсем случайно. Имах в ателието си стари чарколяци от часовници и платки от компютри и реших вместо да ги изхвърля да направя нещо. После проучих въпроса, разбрах че по света течението е много известно, хареса ми големия му обхват и започнах да правя продукция. Един ден в ателието ни дойде един мъж от Плевен и ни показа неговите футуристични пластики. Роди се идеята за изложба, а докато съберем нужното количество предмети се оказа че сме се събрали вече 5 автора. Аз си мислех, че никой в България не знае за Steam punk-а, но се оказа че много хора творят в тази насока, просто са скрити в ателиетата си и нищо не показват, а търсене има и то голямо.
Меката на Steam punk-a е Лондон. В Англия и САЩ има огромно търсене, хората са запленени от това течение, вълнуват се и купуват. За тези които не са запознати мога да кажа, че то е попило от идеите на футуризма и Жул Верн. Всичко което се движи, има механизъм и е старо, може да се преправи и според усета на човек да стане част от това изкуство. Нашият приятел от Плевен например прави пластики напомнящи машините на Да Винчи. Аз правя бижута, различни движещи се механизми. Основното е че всичко се движи или напомня че се е движело – от дребните обици до големите рамки на картини и пластични форми.”
Замислих се че всъщност всеки, дори и в къщи може да твори в стил Steam punk.
„Разбира се нужно е малко въображение и някой стар часовник или фотоапарат, платка от компютър. Темата е всеобширна.”
Връщаме се на темата за пазара и търсенето, за това как стоят нещата в чужбина и в България.
„Както в Англия и САЩ, така и тук търсенето е голямо. Особено при нас, още не сме натрупали продукция и има модели, които след направата им директно се продават, изобщо не могат да се задържат в магазина. Продаваме дори по интернет. Това течение е много ново в страната ни за публиката, затова интереса е голям, не можем да смогнем да задоволим покупателната способност на хората. Нашият стил е по-различен от този във Великобритания и затова от там също има интерес към нас. Там хората правят фестове за Steam punk и може би скоро когато натрупаме повече експонати, можем да отидем. Хубавото е че в Лондон когато те поканят, единственото което трябва да направиш е да си кажеш цените, цялата организация и продажба зависи и се движи от домакините на събитието и на теб ти остава само да се чувстваш артист.
А към галерията също има интерес, точно заради богатия ни асортимент, ако излагахме само картини и пластики незнам как щяхме да се оправим. Но хората имат потребност, не само като обикновени потребители, но и като ценители на изкуството.”
Време е да попитам г-н Арбов как точно е станал бижутер, понеже това е първото му прозвище или както той сам се съгласи – бижутерството е работа, а изкуството хоби.
„Баща ми е завършил металопластика в Грузия. Там и до ден днешен е най-добрата школа по тази специалност. Когато се връща в България след следването си, естествено е млад и ентусиазиран, но скоро разбира че няма работа, а и в СБХ не го приемат за член поради липса на партийна книжка. Но негов познат му предлага да работи за тогава единственото предприятие за златна и сребърна бижутерия в България и той почва там. А аз покрай него след училище отивах да помагам и да се уча и независимо, че всъщност нямам образование по това, аз съм черпел информация от първа ръка, от кухнята на бижутерията. Това бе най-добрата школа, която някой може да получи.”
Идва момент да попитам нашия домакин и за нещо не толкова приятно – темата е култура. Как я определя той, има ли я изобщо в България или е забулена в черни краски.
„На Запад хората дават луди пари за култура, подпомагат я и я ценят, грижат се за нея. Тук нещата обаче не са такива. Отгледаха се поколения пропити от пошла чалга и от хора като Слави Трифонов. Нищо лошо към тази музика не тая, нито към човека, но за да продават много хора занижиха стандартите. Голотата и простащината могат да са много доходоносни, но след време ние и децата ни ще плащаме цената за културния вакуум, който се получи.”
И за да не завършване тази среща с негативни мисли дойде ред да попитам „Какво ново?”
Имам идея да правим камерни концерти тук в нашата галерия, освен изкуството, музиката е следващото нещо, което много ме вълнува. Има го мястото, има ги хората, само ни трябват средства и проекта ще бъде осъществен. Друго което ми се иска да направя е да пренеса част от ателието си тук, в галерията. На тази тераса да бъде моето работно място, където хората ще могат да виждат как нещата се правят. Един открит „workshop”, за да е още по-гостоприемен нашия базар и хората да не гледат само през витрината, а да влизат вътре.”
Ние от „Черно и Бяло” останахме очаровани от атмосферата в този малък базар за изкуство в сърцето на София и единственото, което можем да пожелаем на неговите собственици е много успех, за да завършат започнатото. Независимо, че зимните празници не са любимия сезон на г-н Арбов, понеже всичко е много забързано, а хората се олисват в суматохата, надяваме се тези месеци да напълнят с шумна хорска глъчка светлото пространство на „Punto art” и да попият от магията на този малък футуристичен свят, както стана и с нас.
Текст Андриана Коцева
Снимки Симеон Пеков