Здравейте, скъпи приятели,
Години наред изказвам моята благодарност и възхищение от директора на София Филм Фест и Арт Фест Стефан Китанов – Кита и неговия непоколебим и талантлив екип.
Тези дни отново изпитвам творческо удовлетворение от поредното смело начинание; толкова е хубаво да разпространявате грузински филм в тия смутни бездуховни времена… Успях да гледам тази елегантна комедия, както я наричате, в Дискусионен киноклуб „СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ ЗА УЧАЩИ”. Даровитата творба разсмива и просълзява – възхитително е! Още по-възхитително е да избереш филма и за младите хора – ученици и студенти. Преди време участвах в подобна програма „Кино и училище” и моята теза беше: ако малкият Иванчо не привикне да гледа стойностни и добри филми, големият Иван ще ходи само на екшъни, трилъри, хоръри и пр.
Нека не ви се стори сантиментално и носталгично, ала един от първите черно-бели филми, които запомних завинаги, беше (тогава съветски, с допълнение „ГРУЗИЯ ФИЛМ” – „ЧУЖДИ ДЕЦА”). Седнала на дървения стол в малкото селско киносалонче (гостувах на баба и тя винаги ме придружаваше), следях съдбата на изоставените дечица, които намериха своята „чужда” майка. По-късно си обясних защо харесвам Отар Коберидзе и не само него… Ами Лия Трънчето от „Лудетината” и незабравимата Лейла Абашидзе !Всички мои връстници пеехме веселата песничка от жизнерадостната комедия. Каква красавица пък беше Ариадна Шенгелая- тогава би затъмнила много американски звезди! Увлякох се в спомени, та искам да ви кажа – от дете обичам и ценя, може би подсъзнателно- грузинското кино! Как мога да забравя финала на “Покаяние” на Тенгиз Абуладзе – „Какъв е този път, ако не води до Храма?!” Ами любимият ми „Мимино” – май го знам наизуст; особено ми е скъпа сцената, когато Мимино иска да се свърже с родното Телави, а попада на земляк от Тел Авив и двамата запяват грузинска песен. Да ти настръхне душата, поне на мен ми се появят и сълзи в очите. Да, достолепният Вахтанг Кикабидзе e винаги истински драматичен и непосредствен. Артистичната Софико Чиаурели стоеше като икона в интелектуалните ленти („Цвят на нар”, „Легенда за Сурамската крепост”), а и в развлекателните… Навярно ще пропусна някои от големите, знаменити представители на хуманното и обагрено с народопсихологията му грузинско кино То се отличава и с обичта на създателите към техните герои, съответно и към зрителите.
Разбира се, връзката с очарователните филми не беше прекъсната, благодарение на София Филм Фест и „Любовта е лудост” – гостуваха ни прочутите режисьори Отар Йоселиани (няколко пъти) и Нана Джорджадзе – председател на Международното жури в тазгодишния фестивал „Любовта е лудост”- Варна. Успявахме да видим и шедьоврите на Тенгиз Абуладзе и Георги Данелия, ала преди години.
Дойде време и за „Срещи на сляпо”. Отрадно е, че тази година се появи на екрана и във Варна със заглавието „Сватба на сляпо”. Според киноспециалистите тази eлегантна комедия, в която умело са преплетени равни части тъга и отчаяние, е истинско съкровище. Любопитно е, че и дебютът на Леван Когуашвили „Street Days” от 2010 година, е приет добре от критика и публика, но със „Срещи на сляпо” режисьорът постига още по-голям успех, като представя пред света една по-широка и богата картина на обществото в Грузия, сякаш независимо или въпреки икономическите трудности и бежанския проблем.
Кратък анонс на сюжета: 40-сет годишният Сандро е ерген и все още живее с родителите си, които вечно се карат и държат сина си под постоянен надзор. В свободното си време двамата с приятеля си Ива си уреждат срещи с жени по Интернет. Срещите им обикновено приключват безрезултатно и се превръщат в лишен от емоции абсурд. Докато не решават да прекарат уикенда на дъждовното крайбрежие, където случайно се запознават с фризьорката Манана и нашият герой се влюбва.Любовта процъфтява, но не продължава дълго. Съпругът на Манана, Тенго, излиза от затвора и скоро Сандро се оказва забъркан в схема, която ще го принуди да избира между любовта и честта.
Действието сякаш се развива бавно и на екрана не се случва нищо особено, драматизмът идва от персонажите – техните постъпки и поведение. Основен момент в този нежен и топъл филм е и трактовката за избора ни в живота. Бих го нарекла филм-блян, отвсякъде струи мек хумор, пречистена тъга и много любов. Възприемете я, както ви се хареса! И великолепният фон- музиката, която е едно от действащите лица, според мен, напомня на старинен грузински напев…
Наградите и номинациите на „СРЕЩИ НА СЛЯПО” са множество и все престижни. Най-вече: София Филм Фест 2014 – Голямата награда, Наградата за режисура, Наградата на ФИПРЕССИ, както и Токио, 13-а Номинация за Голямата награда.
От 15, 16 и 17 декември филмът е прожектиран в Плевен, Стара Загора и Пловдив, а на 18-ти- предстои в Дома на киното, София в присъствието на гостите от Грузия, Андро Сахварелидзе и Мариам Антадзе, както и директорът на СФФ Стефан Китанов.
Арт Фест има удоволствието да представи „Срещи на сляпо” пред българската публика с подкрепата на фонд EURIMAGES на Съвета на Европа. След прожекциите през годината на София Филм Фест, на пътуващото издание на СФФ – „Операция Кино” и в рамките на програмата на Дома на киното „София Филм Фест за учащи”, филмът тръгва в разпространение от 19 декември в Дома на киното, Евро синема, Културен център G8 и кино „Одеон” в София, както и във Фестивалния и конгресен център Варна.
Всички, които обичате грузинското кино и искате да си спомните за неговите непресъхващи традиции , гледайте „Срещи на сляпо”!
Мариана Енева
