За Иван Милчев и изложбата IN MEMORIAM, дом „Витгенщайн”, Виена
Ей така ни върви животът някакъв, ден след ден, че не, не че забравяш важните неща, ама все си викаш утре, утре, а то това утре е едно такова никакво утре, че пак си викаш утре… и така… Все до утре. И понеже е за близки, ама много близки хора, си знаеш, че където и да са, те ще ти простят. Ей сега те чувам, Ивче, как казваш: „Абе, Дороте, абе не бе, то просто сега ти е дошло.” Ха, дошло ми било сега. То ми идваше през всичкото това време всеки ден. Но, всъщност да, прав си, приятелю, да, сега наистина ми дойде. Точно сега разбрах, че времето не лекува. Сега разбрах, че теб наистина те няма. Само физически, но те няма. Знам ли, може да съм те чакала да изникнеш отнякъде – все едно откъде, от стара София, от някоя малка кръчмичка, от Академията, от цяла България и да кажеш: „Хайде, къде отиваме. Давай да тръгваме!” Ама ти така и не изникна. Та затова седнах да ти пиша. И да ти разкажа какво стана във Виена. Защото твоите творби, приятелю, пристигнаха във Виена, в дом „Витгенщайн”. И още как! Чакай само малко, да си сипя една ракия…
Та след като нашата приятелка Таня Пекова се обърна наопаки, за да организира изложбата навреме, и вече всичко беше почти наред, ти взе, че изненадващо се тръшна. И то на рождения ми ден. Което, разбира се, си е напълно в наш дух. Ако ще е, барем да е както си му е редът. То, впрочем, така ти мина и изложбата. Както си му е редът и отгоре даже! Невероятно! Изключително! Прекрасно, вълшебно изживяване, Ивче, приятелю! Хора, аплауси, твоите творби – ти, твоето присъствие и твоята липса… Дом „Витгенщайн” доказаха нивото си – като организация, и като човещина. Там дължим особена благодарност. И тепърва ще пишем за тях – пак със закъснение, но какво от това? Важни са уважението и благодарността.
Ами това е. 30-ти декември наближава, изниза се цяла една година. Ще пийнем да те споменем, не че не го правим всеки ден, ще пийнем и за мое здраве, защото ти мой рожден ден не си пропускал, не го пропусна и за последно, и така… Слушай сега откриването. Обичаме те, приятелю. Много.
Дороти Игнатова
