За много хора подобно преживяване е като ежедневната им разходка.
Но да си там, където брегът е в опасна близост до морето, да стоиш и да не помръдваш /от възторг/, с огряно от пламъци лице, а след това да танцуваш нестинарско хоро, ето това не се случва често. Ако се добави и шумът, идващ от вълните, както и вкусът на плътно червено вино, описанието е почти завършено. Мокра трева, звук на саксофон, небето, където звездите са толкова близо, спокойни лица… Да, сигурно така изглежда идилията.
Разказът ми описва картина от празненството на зелениката в с. Резово, което тази година събра 1500 гости. Традицията е от 11 години и този път се проведе на 2 и 3 май в покрайнините на село Резово. Посетителите видяха странджанската зеленика, която вече е започнала да цъфти. Програмата на фестивала включи кулинарни конкурси, базар с традиционни странджански продукти, както и игрите “Приключение за духа и находчивостта” и “Търсачи на странджанското съкровище”.
Даниела Владимирова Христова
