Днес ще ви представя два филма с главните изпълнители- несравними икони/ не я харесвам тази дума, те просто я заслужават/, които приковават вниманието и ви оставят без дъх…
“Филомена”- Великобритания, идва с наградата за сценарий от Венеция и Официалната селекция- Торонто и Лондон. Известният режисьор Стивън Фриърс създава талантливата си екранизация по книгата “Изгубеното дете на Филомена Лий” от Мартин Сиксмит.
Филомена – сърцето на майката
Главната героиня попада в ордена “Сестри на светото сърце” в абатство Роскрий- Ирландия, където ражда своето момченце- сладка грешка на младостта. През 50-те години католическите власти принуждават хиляди млади жени, заченали без брак, да дават децата си за осиновяване без никаква надежда, че ще могат да ги видят отново. Филомена е една от тях и Стивън Фриърс разказва нейната покъртителна история.
След 50 години напразно дирене на сина си, тя се обръща за помощ към журналиста Мартин Сиксмит, който тъкмо е останал без работа. В началото двамата отиват при “благородните” сестри, ала монахините неохотно обсъждат темата, не дават никакви сведения, някога документите са изгорели… Тъкмо когато са на път да се откажат Сиксмит с проницателния си нюх научава от местни кръчмар, че манастирът е продавал бебетата на американски католически семейства.
И започва едно вълнуващо разследване на упорития журналист и измъчената майка с крехката надежда, че ще намери своя Антъни! Скоро разбират, че момчето се казва Майкъл и е станал известна личност- съветник на администрацията на Рейгън и Буш, но е бил гей. Филомена и Мартин все пак успяват да се срещнат с неговия приятел Питър, който им прожектира филмчето от детството, освен това те разбират, че е носил на ревера си ирландска арфа. Идвал е в родината да търси майка си, но и него за го излъгали. Последното желание на Майкъл, да бъде погребан на родна земя, в двора на манастира, е изпълнено…
Демонстрирайки най-добродушната страна на таланта си, лейди Джуди Денч прави една от най-изумителните си роли, в перфектното партньорство на разкриващия все по-разностранния си талант Стийв Кугън. Химията помежду им е прелестно-съвършена, а ироничният им хумор разведрява сериозните моменти във филма.
Нощен влак за Лисабон
Джереми Айрънс като професор в университет, с туидено сако, кадифени панталони и очила с рогови рамки. Възхитителен, магнетичен, завладяващ- салонът в Дома на киното “пращеше по шевовете”- следяхме всяко негово действие, жест и дълбоките му умни очи….
Всъщност, авторът на романа „Нощен влак за Лисабон“ Паскал Мерсие е професор по философия и това личи в екранизацията далеч не само по главния герой. Историята се върти около една книга, откъси от която Джереми Айрънс чете през цялото време и всички те са прекрасни и много философски.
И така, в един дъждовен ден в Берн, професор Раймунд Грегориус спасява едно момиче, което се кани да се хвърли от моста. Скоро момичето си тръгва и му оставя едно червено палто и една книга. „Ако приемем, че изживяваме само една малка част от живота, който е вътре в нас, какво става с останалото от него…“ пише на първата страница от книгата. А когато от нея изпада билет за Лисабон, приключението започва.
Неизживения си живот тръгва да търси професорът. И попада по дирите на една стара история, в която са забъркани политика, предателство, доблест, смелост, любов и едно голямо приятелство. Младият Амадеу де Прадо, автор на книгата, е успял за съвсем малко години да изживее целия живот, който му е бил даден, оставяйки следи в душите на всички, които са го познавали.След като го блъсва велосипедист и му счупва очилата, професорът се озовава при лекарката Мариана/Мартина Гедек/, чийто чичо е бил приятел на поета и лекаря, После търси сестрата Адриана /несравнимата Шарлот Ремплинг/, намира и аптекаря//забележителния Бруно Ганц/, влюбен също в красивата Стефания / в зряла възраст виждаме омайната Лена Олин/…
Раймунд Грегориус ги обикаля един по един. Всяко следваща среща ни доближава до някоя тайна и любовта на Амадеу със Стефания. Тези неспирни обиколки из Лисабон разкриват противоречивия портрет на умен, смел и при все това конфликтен човек, изживял творческия си апогей при режима на Саласар.
Докато подрежда пъзела на съдбата на поета в минало и настояще, професор Грегориус преоткрива и самия себе си. Накрая той трябва да избере къде се случва онази част от живота, която оставяме неизживяна. Финалът е мъдър и необикновено хубав. А филмът с обаятелният Джеръми Айрънс/ с почитателки от 20 до 80-сет/ е истинско кино удоволствие!
Мариана Енева
