Д-р Стоянович: „ Задачата на държавата и общините по отношение на културата е обща”
Целта ни е да можем да продадем културния си продукт на света
Народно читалище “Светлина Кремиковци – 1906” кв. Кремиковци отвори врати за среща с министъра на културата д-р Петър Стоянович и представители на 10 читалища от района. „Рядко се случва министър да дойде при нас и да е готов да поеме тежестта на част от проблемите на културата”, коментираха от читалищните ръководства. Вероятно имаха право защото в една от залите на читалището пред д-р Стоянович бяха поставени актуални, но и стари нерешени въпроси. „Най-тежък е проблемът с увеличаването на субсидията, която в сегашния си размер е неимоверно ниска”, споделиха секретарите на местните читалища. Казаха още че, ако няма допълваща субсидия, финансовите несгоди на читалищата ще се задълбочат. Понякога се налагало щатните служители да плащат от собствения си джоб от мизерните си възнаграждения за всякакви неотложни ремонтни дейности, течове на сградите, режийни разходи, средства за поддръжка на реквизити –носии и облекла на съставите, разходи за концерти или празници. За добрия вид на сградите читалищните настоятелства се обръщали към столичната община, но се оказало почти безрезултатно. „Читалищата се водят към Министерството на културата и топката се прехвърля от една институция на друга”, споделят горчивия си опит настоятелствата.
„Допълващата субсидия трябва да се включи към републиканската. При обявяването на сесиите за проекти за допълваща субсидия се допуска известна степен субективизъм и тази допълваща субсидия се получава само от някои читалища, а други не успяват изобщо да получат, въпреки че проектите им са издържани”, алармираха присъстващите. И добавиха, че поставяните условия за някои проекти затруднявали тяхното изпълнение.
С особена важност бе поставен и проблемът със собствеността на сградите, както и с прилежащата им земя.
„Сградите на всички читалища в района са публична общинска собственост, но при изваждане на удостоверение за актуално състояние от службата по вписвания, в графа собственост излиза 100 % частна собственост”, твърдят от местните настоятелства.
Питане към министъра имаше относно библиотечните фондове и липсата на възможности за осигуряване на литература за учащите. С особена загриженост игуменката от Кремиковския манастир „Св. Георги Победоносец” Теодора поднесе тревожна информация за рушащите се стенописи в храма, който е първа категория. Не по-добро било състоянието и на Сесловски манастир ”Св.Николай”, който понастоящем е недействащ. По време на срещата с министър Стоянович стана ясно, че музейните колекции в някои читалища се нуждаят от консервация и съхраняване при специални условия. Това се оказало малко скъпо занятие и единственият начин за финансиране е кандидатстването по европейските програми, посъветва Стоянович. Той поясни обаче, че парите не идват директно от Министерството на културата, а от Министерството на регионалното развитие.
Д-р Стоянович обеща да направи възможното за читалищата, да се срещне с представители на общините в страната и столицата и да върне информация до чакащите отговор на проблемите от години. Той се спря на възможността за получаване на средства от Норвежката програма за растеж и устойчиво развитие на България, която има приоритенти области, като намаляване на емисиите от парникови газове, енергийна ефективност и възобновяема енергия.
„Това са средства от държави извън ЕС, които отделят от приходите си от природен газ от Северно море. Очакваните средства са 16,5 млн евро, предназначени и за културно наследство и социализация на исторически и културни забележителности”, каза министър Стоянович. Той поясни, че все още не можем пълноценно да усвояваме средствата от ЕС, забавяме се. За по-добри резултати препоръча повече осведоменост и точност при изготвянето на проектите.
Присъстващите научиха, че предстои да се отпуснат до 5-6 млн. лв за глобалните библиотеки.
ЧиБ: Д-р Стоянович, усеща се Вашата ангажираност и заинтересованост по отношение на читалищата и запазване на традициите чрез дейностите в тези средища на културата?
ПС: Читалищата са уникална мрежа, която има само у нас. Читалищата трябва да бъдат запазени, защото са център на просвета и българщина, а в по-малките села са единствен социален център. Разбира се те не трябва да се поставят под един знаменател, защото има различия между тези в по-големите градове и столицата, и другите в по-малките населени места. Всяка община има специфични дадености и среща различни трудности, затова е важен начинът, по който читалищата обсъждат различните въпроси с общинските власти. Мое е задължението да проведа разговор с Националното сдружение на общините в Р. България, за да видим как те могат да помогнат и какво могат да си позволят. И след това, в ролята си на държава, да направим възможното да помогнем в създаването на успешни проекти и дейности. От друга страна, отношенията между общините и държавата трябва да са открити и ясни, колкото сме по-искрени един към друг, толкова по- добре. Задачата ни е обща.
Явно, ще се наложи Министерството на културата да влезе и в ролята на посредник между читалищната мрежа и Министерството на регионалното развитие и да намерим начин Оперативните програми, които колегите управляват, да стигат по-лесно до тези уникални за Европа културни средища. Ще се вслушаме и във вашите съвети – ако смятате, че обща работна среща или група между Министерствата на културата, на регионалното развитие и на читалищната мрежа ще бъде полезна, аз се ангажирам с организацията.
ЧиБ: Кои са новостите, които ще покажат читалищата през този век?
ПС: Българските читалища са доказали, че са изключително адаптивни структури, убеден съм, че ще се впишат в изискванията на 21-ви век. Още повече, че в рамките на ЕС постоянно се говори за опазване на специфичната национална култура на всяка страна членка. Чудесно е да се събираме и срещаме, да имаме празници и юбилеи, но ще трябва да покажем на Европа и света тази уникална българска културна институция и да създаваме културен продукт, адекватен на нуждите на съвременните поколения и интересен за света извън нас. Ние не сме центъра на вселената, но трябва да можем да се представим добре и запомнящо.
Министерството на културата може да бъде посредник, но не и да произвежда култура. И в случая ние може само да подпомагаме дейността на читалищата в процеса на съхранение на неговите традиции. За това и вратите на нашето министерство са отворени за диалог и съвместни решения в полза на културата. Надявам се, че през 2014 г. бюджетът за култура да се увеличи и ще се разпредели между сценичните изкуства, археологията, читалищата и фестивалната дейност.
Част от реформите в Министерството на културата са свързани именно с по-ефективното използване на европейското финансиране, както и правилното разпределение на бюджета. Един от приоритетите ни е да има истински диалог с неправителствените организации.
Миглена Иванова
