Мой беден български народе!
Тъжни колеги, журналисти!
Българийо!
Със загриженост и притеснение удрям камбаните на своята професионална съвест и морал и се обръщам към всички вас.
България е изправена пред едно от най-тежките си изпитания.
Политически мотивирани нечисти ръце посегнаха на Хляба, Светлината, Топлината, Водата, Вятъра, Образованието и Здравето на българите.
Безочието и Лъжата станаха пример за политическо поведение.
Мизерията се превърна в национална икономика.
Гладът завзема все по-големи територии.
Майките плачат, защото все по-често не могат да нахранят децата си.
Бащите горят като факли в нощта на днешното национално безвремие.
Храната ни се превърна в менте!
Ментето се превърна в национална политика.
Лекарствата се превърнаха в средство за рекет и грабеж.
Българките и българите се превърнаха в сълзи, които капят върху обезлюдените български земи.
Младежите и девойките се превърнаха в птици, които отлитат във всички посоки на света, изплашени, обезкуражени и обидени.
Пенсионерите безпомощно кършат ръце, защото не могат да си обяснят как така без да забележат са изяли фискалния резерв на страната.
Всеки втори материал в печатните и електронните медии е за кражби на народни средства, за политически сделки, свързани с източване на пари, за купени и продадени гласове по време на избори, за криминални обществени поръчки, досиета и за продадени на безценица народни богатства.
Монополите, защитавани от политици, фондации, подкупени консултанти и добре платени наши и чужди специалисти изсмукват и последните средства на българите…
Увеличават се не само дупките по пътищата, но и дупките по житейските пътища на всеки един от нас.
Тъжни български журналисти, къде е свободното ви слово!
Къде са свободните ни медии, призвани да бранят Истината, Съвестта, Справедливостта и Морала.
Къде отидоха ония хиляди български журналистки и журналисти, затаили дъх, наострили обществен слух, бранещи своя народ. Пишещи за смеха му. За радостите му! За хубостта на тая Земя Българска.
Бедни български журналисти! Гонени и уволнявани. Преследвани и унижавани. Заплашвани с бомби, киселина и безработица.
Изправете глави!
Наточете пера!
Издигнете глас!
И кажете стига!
Посочете с пръст крадците, загнездили се във всички кътчета на нашия живот!
Затворете в клетките на своята журналистика тези, които превърнаха живота ни в ад. Тези, които, скрити зад милиони откраднати левове, превърнаха миналото ни в руини, настоящето – в гладуваща безпомощност, бъдещето ни в заплаха, националната ни гордост и достойнство в повод за срам и нещастие.
Кажете на тези, които ни подслушват, че Гласът на честната българска журналистика ще остане и тогава, когато тях отдавна няма да ги има…
Кажете им, че лъвовете от герба ще слязат и така ще зареват, че тогава няма да има нужда да ги подслушват.
Българийо!!!
Любомир Пеевски
Съюзът на българските журналисти се солидализира със силната авторска позиция на своя колега, изтъкнатия български писател, драматург и журналист Любомир Пеевски. В тази връзка и по повод на предстоящето честване на 120-годишнината на СБЖ обявяваме създаването на Парламент на духа, с участници, избрани от избирателните райони. В него, за разлика от политическия Парламент, ще дискутираме наболелите проблеми на обществото и професията, ще се опитаме да събудим позакърнелите си инстинкти и да си припомним за мисията журналист.
Призоваваме всички, които страдат за изгубените духовни територии, да се присъединят към идеята!
Съюз на българските журналисти
