Скъпи читатели на списание “Черно и бяло”,
В последния месец на годината – декември, правим равносметки, искаме да зарадваме с малки изненади близки, приятели и непознати. Бързаме да купуваме подаръци, украсяваме градовете си, домовете си, работните си места… Това е прекрасно и придава празнично настроение. Най-важното е, че наближава Рождество Христово и отново ще празнуваме раждането на Спасителя Господ Иисус Христос. Предизвикани сме от думите на Библията, че Той много скоро ще се върне – този път не като Агнец Божий, а като Праведният Съдия и Небесният Младоженец! Тук ви срещаме с две семейства, чиито житейски истории вярвам, ще допринесат празникът ви да бъде истински благословен.
Сега срещата ни е с Димитър и Ваня Димитрови от Стара Загора – едно семейство, което насърчава много хора в България и други страни.
Разговора води: Лъчезара Йосифова
- Пастор Димитър, по професия си ветеринарен лекар, но си основател и пастор на Християнска църква „Сион” във вашия град вече 34 години. А заедно с това си водач на цялата деноминация „Сион“, която наброява 50 църкви в страната. Как започна всичко и как се разви през годините?
– С настъпването на демокрацията сред младите хора се породи вълна от духовно пробуждане и интерес към вярата в Бога. Една малка група младежи започнаха да се събират спонтанно в един клуб, където споделяха за Бога, молеха се и Божият Святи Дух ги доксваше. Покайваха се и приемаха Иисус за свой Господ и Спасител. Групата започна бързо да нараства, а нямаше кой да ги води, учи и наставлява. Съпругата ми бе присъствала на техни събирания и след няколко покани, веднъж реших да отида. Като видях жаждата за Бога в очите им и искреното им приемане на вярата, това докосна сърцето ми. Усетих, че не напразно Бог ми е дал желание да чета и изучавам Словото. Всичко, което бях натрупал като знание и личен опит, се почувствах длъжен да го предам на тях. След време се наложи да напусна професията си, тъй като вече оформящата се църква достигна стотици хора. А на втората година след създаването на църквата, организирахме масови богослужения на окрито в центъра на града, на които бяха събрани около 30 хиляди души. Много хора приеха Господ Иисус Христос в живота си и се изцериха от неизцерими болести чрез вяра в Бога.
После в сърцето ми се породи желание да започна локално библейско училище. След 5 години се дипломираха около 60 души. За да бъдат включени в служение и да могат да практикуват наученото, започнахме да пътуваме до съседни селища, където създавахме и изграждахме църкви. Така е и до днес. И от една местна църква в Стара Загора, се разраснахме до национално движение с 50 църкви.
- Ваня, вие имате дългогодишен и успешен брак с пастор Димитър. Преди време, като гледах във фейсбук ваша снимка в лодка във Венеция и много други ваши романтични снимки от България и различни краища на света, си помислих, че любовта ви е пример за много хора. Как се запознахте? Как поддържате вашата връзка, за да има и нови изненади, и стари плодове от добрите ви взаимоотношения? Вие имате син и дъщеря и четирима внуци…
– Преди дни попълвахме документи и служителят възкликна, че в наши дни дългогодишният ни брак изглежда като научна фантастика. А ние знаем, че на първо място това се дължи на основата, върху която го градим – вярата ни в Бога. Но само това не е достатъчно. Нашият Творец ни дава креативност и мотивация как да поддържаме тръпката и вълнението, как да продължава огъня и страстта във връзката ни. Защото без тях романтиката угасва и животът би се превърнал в сива рутина. Така че ние продължаваме да се изненадваме, преоткриваме, развиваме и предприемаме нови неща.
- Във вашата църква, в която има много хора с различни професии, чествате няколко години празник на талантите. Бихте ли разказали повече за това?
– Винаги сме виждали, че в църквата всеки има някакъв талант. Но когато специално обявим празник на талантите, сме изненадани от разнообразието и уникалността на всеки талант. Това помага и на самите хора да разпознаят своята дарба и да бъдат полезни в нашата общност, всеки да намери своето място, да бъде за благословение, от което и сам той да е благословен. В резултат на това хората разгръщат дарбите си, проявяват инициативност, а ние като пастори ги подкрепяме с радост.
- А как ще посрещнете Рождество Христово – като семейство и като църква? Предвиждате ли също инициативи, свързани с вашия град?
– Имаме традиции както в семейството, така и в духовното ни семейство – църквата. Синът ни ще си дойде със съпругата и детето си от Чехия и всички ще се съберем, за да бъдем заедно и да отбележим този чудесен празник – раждането на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. В църквата ще имаме тържество на Бъдни вечер, после младежите ще посещават домове на вярващите, където се молят за домакините и пеят чудесни рождествени песни.
А в града сме изпратили писма с желание да проведем Рождествен празник, насочен предимно към децата, за да разкажем какво се е случило на първото Рождество. Освен историята за раждането на Спасителя, ще има игри и творчество, с което децата ще могат да изразят какво са научили и как го разбират. Разбира се, ще има подаръци, музика, награди и изненади.
- Какво означава името на християнската деноминация “Форскуер”, към която принадлежите? В колко страни по света има такива църкви? Основателката на “Форскуер” Ейми Симпъл Макферсън е била интересна личност – навремето в нейната църква в Лос Анжелис е имало много хора на изкуството, сред които Чарли Чаплин и Антъни Куин… Бихте ли разказали повече за това?
– Международната църква на Форскуеър Евангелието има клонове в около 150 страни по света. Основана в началото на 20 век, първоначално се е помещавала в емблематичната сграда Анджелис Темпъл, намираща се в сърцето на Холивуд. Основателката е била харизматична личност. Голяма част от събранието са били хора от шоу бизнеса и кино индустрията. Ейми Макферсън е имала и библейския дар изцерение, от болниците са карали линейки с тежко болни и те са били изцерявани.
Емблемата на Форскуеър (буквално значение 4 квадрата) е от 4 символа, които означават четирите основни атрибути на нашия Господ Иисус Христос, които проповядваме. А те са: Иисус като Спасител, Кръстител в Святия Дух, Изцерител и Идещ Цар.
Ние се присъединихме през 1995 г., регистрирани сме в Дирекция вероизповедания, затова всички наши клонове са част от тази деноминация.
– Вашият син Иво Димитров, който има благословен брак, е на водеща позиция в Международна компания, има награди и от спорта. Моля, споделете повече за него и семейството му. А дъщеря ви Николина е омъжена за американец, но живеят в България. Има три деца и също се радва на благословен брак със зет ви Джеймс Скот. Личи си, че той обича България…
– Въпреки че сме щастливи с успешното служение, с което ни е благословил Бог, най-голямото постижение за нас са децата ни. Няма по-голяма радост от това да виждаме, че те са израснали и като добри граждани на страната ни, и като посветени на вярата си в Бога, че са с успешни бракове. Надяваме се да са видели добър пример и това да им е вдъхнало вяра, че трайната и растяща любов е възможна.
Синът и снаха ни са на високи позиции в Международна компания, от която сега са изпратени в Чехия. Техният син учи там в училище, където изповядват християнски ценности. А Иво има европейски титли в спорта бразилско джиу джицу. Сред другите спортисти той е заявявал, че успехите му се дължат не само на многото труд и постоянство, но и на помощта на Бога.
Дъщеря ми и зет ми имат домашна църква в Пловдив и са посветени на прекрасните млади хора в църквата им. Радваме се, че както трите им деца, така и хората в събранието, израстват духовно под техните грижи и всеотдайност. И могат да бъдат свидетели за Господа – всеки, където е поставен. Действително всички са изненадани, че нашият зет е оставил Щатите и се е установил в България. Но той истински обича страната ни и на този етап казва, че желанието му е да живеят тук.
- Ваня, а на кой празник бе избрана за “Мисис баба”?
– От няколко години на 21 януари – Деня на родилната помощ, се провежда Национален конкурс за красота „Мисис баба“. През 2016 г. реших да участвам, за да покажа, че във всеки етап от живота има красота. От нас зависи не просто да се грижим за своята красота, но преди всичко за красотата във взаимоотношенията и християнската вяра като тяхна основа. Там спечелих титлата „Мисис Елеганс“.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Пожелаваме им да са здрави в дух, душа и тяло! Ако не са намерили смисъла на живота, да го намерят, както сме го намерили ние. Във всичко и във всеки да откриват доброто. И да се радват на живота, защото той ни е дар от Бога!
