Обичаме семейните събирания

Скъпи читатели на списание “Черно и бяло”,

В последния месец на годината – декември, правим равносметки, искаме да зарадваме с малки изненади близки, приятели и непознати. Бързаме да купуваме подаръци, украсяваме градовете си, домовете си, работните си места… Това е прекрасно и придава празнично настроение. Най-важното е, че наближава Рождество Христово и отново ще празнуваме раждането на Спасителя Господ Иисус Христос. Предизвикани сме от думите на Библията, че Той много скоро ще се върне – този път не като Агнец Божий, а като Праведният Съдия и Небесният Младоженец! Тук ви срещаме с две семейства, чиито житейски истории вярвам, ще допринесат празникът ви да бъде истински благословен.

Сега срещата ни е с Юли и Светла Желязкови от Варна – едно семейство с три деца и седем внуци, което е насърчение за много хора в България и други страни.

Разговора води: Лъчезара Йосифова

• Светла, познавам ви вече близо 30 години и мога да потвърдя – вие сте семейство, което носи светлина на много хора, с които общувате. Читателите  ни ще видят и ваши семейни снимки тук. Тази година празнувахте 45 години от вашата сватба с Юли… Би ли разказала повече за вашата семейна история?

 – Бях на 17 години и в един горещ ден през август чаках съученичка в Морската градина на Варна, за да отидем на плаж. Тя така и не дойде и реших да се изкъпя в морето и да се прибирам. Там, на плажа, срещнах Юли. Беше любов от пръв поглед и същия ден знаех, че не искам нито един ден да живея без него. Една година по- късно се оженихме и ни се родиха три прекрасни деца. Така е и до днес. Юли е моят съпруг и най-добър приятел! С годините любовта ни става все по-красива, точно както есента блести в златни багри. Децата отдавна пораснаха и имат свои семейства и ни подариха седем прекрасни внуци.

– Бих желала да поздравя читателите ни с едно твое прекрасно стихотворение –

“Значима ли съм аз за Теб”:

Мислех писмо да Ти напиша

да попитам,

коя съм аз за Теб,

когато ме създаде  – какво си мислеше за мен.

Изпя ли нежна песен, стих написа ли с рефрен…

Коя съм аз за Теб?

В Твоето сърце къде стоя –

По-близко ли съм или съм далеч,

как виждаш моята душа?

Къде би искал да отида и какво да сторя за света?

Писмо си мислех да напиша, а ето Книгата до мен

разгръщам и откривам –

Ти винаги си ме обичал всеки миг и всеки ден.

• Как се казва твоята стихосбирка?

 – Мои скромни стихове са издадени в малка книжка:

“Значима ли съм аз за Теб”. Писани са в отклик на сърцето ми и посветени на съпруга ми, семейството и общността, в която живеем. Понякога на летище, някоя гара и далеко от дома.

• Юли, като баща на такава многобройна и задружна фамилия какво би споделил за твоето общуване със съпругата ти, децата и внуците? Кои са вашите големи приоритети и малки тайни?

 – Грижата за семейството е много важна. Когато има мир, единство, простителност, любов  – тогава можеш да се погрижиш и за всички нуждаещи се. Обичаме семейните срещи и защото сме голямо семейство, не оставяме това на случайността или само по празниците. Плануваме заедно пътувания  – да правим неща заедно и да си помагаме. А най- много обичаме вечерите заедно на двора, разговорите до късно. В тези вечери разказваме историите на нашите родители, баби и дядовци. Така и нашите внуци придобиват своята идентичност и осъзната принадлежност. Това е важно за бъдещето на семейството и рода ни.

• Светла, преди колко години основа „Форум за жени” – един полезен форум с практически плодове и в ежедневието, който има интересна страница във фейсбук?

  -„Форум за жени“ бе създаден преди 15 години, а първото събитие беше на 8 март 2010 година. Целта и до днес е да достигаме жени, деца и семейства в криза. За да достигнем тази цел, вървим в две посоки. Изграждаме други служители и помагаме за възстановяването на жени, претърпели насилие.

– На 7 декември т.г. ти и Форумът организирахте вълнуващо събитие с твоята дъщеря Диди Радева, която живее в Лондон:

” Един неповторим ден от едно значимо пътуване и първият ни урок за френски бисквитки като дантела “Tuiles” отлетя c много изненади, радост, усмивки и сълзи. Някои скъпи дами бяха пропътували стотици километри, дори хиляди километри и споделиха радостта в първия ни опит на сладкари, което си е направо висша математика. С учител като Диди мисията беше възможна.” Как протече това събитие и други значими събития, които организирате?

 – В последните събития на Форума интересът е много голям. Жени от различни професии и общности от цяла България се присъединяват. Така беше и с Молитвения поход, който се проведе за два дни през септември в Балчик.

Очаквахме група от 12 жени, а се оказа, че дойде група от 46 жени и се наложи да търсим по-голямо място за молитва.

• Юли, ти и Светла работите към ” Кампус Крусейд”. Моля те, разкажи повече за вашата професия и мисионерско призвание. Вие често пътувате до Англия, Франция, Гърция, неотдавна Светла бе в Испания на международна конференция…

 – Пътуванията ни обикновено се свързани с нашата работа, но в това ние не пропускаме да споделяме благата си.Така след няколко години се създаде група от нови хора в Париж. През май месец тази година четири човека взеха водно кръщение. В Лондон децата ни служат в общността чрез Църквата там.

През 2006 г. бяхме на едно мисионерско пътуване в Урал – Евразия или по-точно в Нижен Тагил и там видяхме огромната нужда да се споделя Благата вест. Това стана за нас като семейство начин на живот.

• Юли, повече от 19 години вие работите към организацията “Агапе България”, която се занимава с разпространението на най-гледания филм в света –  „Иисус” по Евангелието на Лука /допреди няколко години имаше данни, че е гледан от над 1,5 милиарда души/. Органзацията също така разпространява филмите “Иисус за деца” и “Магдалена – освободена от срама”. Какво би споделил за тази ваша толкова интересна дейност?

 – Според инфрмция от 2023 г., филмът „Иисус“ е дублиран на 4000 езика и близо 490 милиона души, които са го гледали, са повярвали в Господ Иисус Христос. Обичаме да споделяме Евангелието по този начин, който не остарява и се приема от хората естествено. Създава се среда за разговори, хората имат въпроси  – някои спорят или ни нападат, но така или иначе Благата вест стига до хората.

• Светла, вашите синове Георги и Иван какви са по професия? Къде работи Диди? Седемте ви внуци с какво обичат да се занимават, колко са големи? Пиша този въпрос с особено вълнение, тъй като познавам децата ви от тийнейджъри. А сега двама от внуците ви са високи почти колкото Юли…

 – Големият ни син Георги допреди няколко месеца работеше в Хитачи в Лондон като супервайзър на скоростните влакове. Това беше много отговорна и тежка работа с дълги нощни дежурства. За Рождествените празници тази година бяхме в Лондон и бяхме изключително благословени и благодарни да присъстваме на концерта и да се насладим на таланта на нашия син. Георги участва активно в хвалението /музикален екип, който пее песни за Бога/ и молитвено служение в църквата в Лондон.

Диди е второто ни дете и тя е в женско служение. Грижи се през зимата бездомните хора да имат топла храна и чисти чаршафи, като дава доброволни дежурства. Освен това е завършила университета Le Cordon Blue London и е един от най- успешните сладкари там за 2023 г. Работи в същия институт и съвсем скоро проведохме мастър клас онлайн с жени в България. Съпругът на Диди се казва Богдан и той служи като ръководител на тийн група в църквата.

Иван е третото ни дете и от няколко години служи в мотообщността, като споделя Евангелието на мотористи. Преди пет години създаде Мото служението “Faith on Wheels” и също е служил към мисионерска организация „Агапе България“ – Варна.

Внуците ни Тимотей, Захари, Габриела, Естир, Марк, Кристиян и Елизабет ни носят радост, по- голяма от всичко. В тях виждаме верността на Божията любов и обещание към семейството ни. Внуците наистина са незаслужен дар и ни изпреварват във вяра и посвещение.

– Какво ще пожелаете на читателите ни за Рождество Христово и Новата 2025 година?

 – На всички прекрасни хора – да бъдат най-вече здрави в дух, душа и тяло и да благоуспяват във всичко. Честито Рождество Христово и благословена Нова Година!