Високо в планината сме. Движим се по добре обработен път, от двете страни, на който снегорините са оформили истински бобслей стени. Толкова много е навалелият сняг! Зад нас остана поляната, с развятият флаг на България, а в непосредствена близост е Националната обсерватория на Рожен. Намираме се на 1750 метра надморска височина.Тишина и спокойствие, белота и отрупани със сняг високи борове е всичко, което може да се види наоколо. Да,това са Родопи планина и да си в последния ден на календарната година по върховете на ПЛАНИНАТА С ДУША те отвежда в измеренията на една доста по-изчистена представа за същността и смисъла на ежедневието. Белотата на планината,свежестта на въздуха, прозиращите през клоните на величавите борове слънчеви отблясъци е картината, пред която притихваш от възторг и благодарност за срещата с тази магия. И разбираш, тук си най-близо до онази сила, на която можеш да се поклониш и да усетиш, че душата ти е пречистена. Близо до роженския връх съществува едно място,към което тръгваме спонтанно. Слизаме от автомобилите и продължаваме бавно по снежна пътека, в началото на която четем надпис “Санта Клаус – ферма за елени и други животни”. Навалелият над метър сняг, хрупащ под краката ни, както и белотата наоколо са опияняващи, но неочакваната среща с елените е преживяването, за което едва ли има човек, който да не мечтае, особено в дните по Коледа и Нова година. И ето го моментът да извикаш с пълна сила детето в себе си и да признаеш, че сънищата по някога се сбъдват. Да, попаднахме в чудният свят на една малка зоо градина и нейният стопанин.

Драгни Георгиев не е роден в планината. От Добрич е. Тук идва преди време на зимен спорт, после създава семейство, след което дава шанс на мечтите си и ги превръща в реалност. На площ от 13 декара може да се видят детски площадки, места за пикник и възможност за вкусно похапване, както и домашно приготвяне на свежи храни и напитки.

От Шотландия, Драгни е докарал впечатляващи говеда, които можем да припознаем за тибетски як или даже бизон.Но това са хайлендските крави, които, оказва се, са с много висок рейтинг на скъпо животно предимно заради ниското ниво на холестерол в месото, както и високата степен на мраморираност.Млякото им е с голям процент на масленост-10%. Разбира се, в зоокътът на Санта Клаус, където имат 35 декара площ за разходка, животните са атракция, но оставането ти заради тях във фермата за по-дълго време е абсолютно гарантирано. Дълговлакнести и с дълги рога, те са приспособими към ниски температури и не се нуждаят от покрив. Около ствола на едно дърво, виждаме три екземпляра, които излъчват забележително спокойствие дори и в ден като този на минусови температури.

Това им качество е завидно и се дължи на факта, че през зимния сезон се сдобиват с още един пласт по-къси косми, които ги топлят допълнително, а външното дълго окосмяване се омазнява и по този начин ги предпазва от влагата и ветровете.Добре е да отбележим, че този вид говеда е записан първи в световния регистър и предвид качествата си тръгва да обикаля по света далеч преди останалите говеда. В България, статистически, хайлендската крава се среща много рядко.

Отново сме изненадани! В малко дворче и дървена постройка откриваме овчици с черни нослета, черни уши, колене и копита. Очарованието им е забележително!

Регионът Вале, в Швейцария е родното място на породата, наречена “черноноса овца”. Съществува като вид от 1400 г. Характерното при тях е, че и двата пола са с рога. Отглеждат се както заради месото, така и заради вълната им, от която се произвеждат висококачествени одеала, скъпи килими и дрехи за леката индустрия. Тези мили същества са също толкова издръжливи на екстремни условия, както шотландските крави от Хайленд. Имаме късмета да наблюдаваме как големите обгрижват родените преди месец две малки сладки бебета – Зора и Катя.

За 2024 година, при направена таксация е посочен ръст седем на сто увеличение популацията на благородния елен в ловно стопанските райони на България. В момента има над 41000 от този вид. Запасът от елен лопатар е с 5% в повече от предходната година и в момента от този вид има около 12800 – над допустимия за страната. Информацията може да се открие свободно в търсачката на гугл, но по-важен е поводът, създал този интерес. Във фермата на “Санта Клаус” откриваме елени лопатари и разбираме, че това е всичко от което сме се нуждаели. Само мъжкият екземпляр има рога и е важно да се отбележи, че ги сменя всяка година около месец септември,след размножителният период. Изключение правят женските северни елени, които имат рога. Наричат се лопатар, защото в края си, те /рогата/получават ошарение, което много прилича на лопата.Всъщност, за мъжкото животно рогата се явяват и вторичен полов белег. Само някои екваториални видове елени не ги хвърлят през есента. Елегантни, с окраски по гърбовете, излъчващи спокойствие и благородство, еленът Дидо и кошутата Ели са като магнит за дошлите туристи. Научаваме, че са първите братовчеди на еленът Рудолф, с който, за съжаление малкото стопанство се е разделило преди пет години.

От следващата година, по същото време, приказката ще е още по-вълнуваща, защото идващите тук деца лично ще имат възможност да пускат писмата си с желания за подаръци в кутията на дядо Коледа. Ние ще направим същото. За празниците по Нова година ще си подарим отново време за среща с обитателите на това чудно място. До тогава! ЗА “Черно и Бяло” – Даниела Владимирова Христова






В случай, че решите да се свържете предварително със стопанина на фермата, предоставяме тел.номер на Драгни Георгиев: 0876493827