Интервю с Антон и Диана Радославови
Скъпи читатели
на списание “Черно и бяло”,
По повод Деня на християнското семейство ще ви срещнем с две семейства. Вярваме, това ще ви насърчи в усилното време, в което живеем. През каквито и трудности да преминавате, винаги ще се намери изходен път с Божията помощ…
Защото има личности като тях, които са готови да помогнат на хиляди хора, с които работят – в България и други страни.
В това се уверихме и след срещата ни с Антон и Диана Радославови от София ( Диана е пловдивчанка, но живеят в София). За много от вас, скъпи читатели, те са познати от вълнуващия мюзикъл “Йоан – синът на гърма”, на който Антон е сценарист, режисьор и автор на музиката.
– Благодарим ви за незабравимото преживяване, което е този мюзикъл. Тони ( както всички те наричат), твоята съпруга Диана, макар че е юристка по професия, те подкрепи и чудесно се справи като една от танцьорките. Какво най-често си казвате на закуска сутрин, преди спектакъл, преди важно дело, на молитва заедно?
Обикновено благодарим за възможностите, които са пред нас. Молим се да оползотворим часовете, дните и годините, които са на подарени.
– Защо за вас е важен Денят на християнското семейство? Вие имате три деца – Сара ( която също чудесно се справя с танците в мюзикъла), Дани и Давид. Бихте ли споделили интересни случки от вашето задружно семейство?
В добре функциониращото семейство, човек се чувства приет, обичан и цялостен. Пътували сме заедно до различни точки на света. Губили сме и намирали някое от децата в много различни градове и държави. Доскоро бяхме доста задружни. Откакто децата са около тийнейджърска възраст, имаме доста разногласия. Всички вкъщи са артистични, емоционални и съответно склонни да драматизират. Често вечерите приличат на трагедия от Шекспир. Слава Богу, успяваме винаги да намерим нещо смешно и забавно и да обърнем жанра в комедия.
– Тони, хиляди хора от България и чужбина се запалиха по мюзикъла “Йоан – синът на гърма”. Като зрител и журналист, който е писал по темата, и аз съм един от тях. Гледала съм и спектакъла от предишното му издание – сезон 2013-2014 в театър София, и сегашното му издание, което се игра активно от 21 януари до 4 юни в кино Люмиер. Продължението бе този месец, ще има и през декември. Моля, разкажи повече за това и издай поне няколко тайни “зад кулисите”…
Част от успеха на “ЙОАН – СИНЪТ НА ГЪРМА” мисля, се дължи и на неговата мащабност. Въвлечени са много хора – актьори, танцьори, музиканти, хореографи, творчески и технически екип. Музикалните изпълнения са на живо. Участва и София Госпъл хор. Това е огромен потенциал, който се задвижва от щедростта и всеотдайността на всички тези участници. Една любопитна подробност около създаването на спектакъла е метафората за жълтата линия. Тя е свързващата точка на видимо и невидимо, минало и съвремие, и придава на разказа една постмодерна стилистика, която, забелязваме, че се възприема много добре от публиката. Тази метафора беше измислена и усъвършенствана в хода на самите репетиции и не беше част от първоначалния замисъл.
– Незабравими остават и други твои мюзикъли, концерти и сценки – “Танцувал ли си с ангели”, “Златен шанс” (2001-2002), “Бъдни вечер” (2003), “Защо дойде Спасителят” (25 декември 2004), “Невяста” (2005), “Времето тече” (23 декември 2007) и други. Дали ще се играят отново?
Едва ли. Това бяха важни стъпки в развитието на нашата трупа и “ЙОАН – СИНЪТ НА ГЪРМА” е красиво обобщение на всички предишни спектакли. Сега замисляме нещо ново, стъпващо на досегашния ни опит, но и търсещо нови изразни средства. Засега не мога да кажа повече. 🙂
– Завършил си кино режисура в Натфиз, в класа на професор Христо Христов. Един от твоите документални филми, “Теория на грешките”, печели наградата на БНТ на фестивал Златен Ритон. Режисирал си няколко телевизионни игрални новели с актьори като Ицко Финци, Ириней Константинов, Китодар Тодоров. Как се разви твоята кариера във филмовата режисура?
Никак :). След някои първоначални успехи не можех да намеря идеи и сценарии, в които да се чувствам достатъчно удобно – като морал, ценности, дълбочина. Може би съм прекалено претенциозен или пък твърде предпазлив. Работех предимно в телевизионни проекти – предавания, детски сериали, а в последните години съм учител в Частна професионална гимназия по сценични изкуства АКАТАМУС. Все още пиша сценарии и развивам идеи и се надявам да реализирам филмов проект, който да си струва усилията, безсънните нощи и търпението, което всеки голям творчески акт изисква.
– Диана, за 14 години брак вие имате прекрасни мигове заедно, през всички сезони. В твоя и на Тони Фейсбук качвате прекрасни видеа, на които напоследък режисьор е 13-годишната ви дъщеря Сара. Би ли споделила как се запознахте, какво най-често съветвате вашите деца и те на какво ви учат?
Запознахме се в контекста на попрището, на което всеки от нас тичаше и някак божествено се пресякоха пътищата ни. Започна с редица мои участия в предавания на Студио 865, където Тони работеше, по актуални теми свързани с бежанци и далечни държави. И продължи с вълнуващи години и поредица от деца. Ние ги учим да обичат, те ни учат основно на търпение и смирение.
– Диана, с голяма благодарност съм към теб за “Малка книжка за приятелството”, която ми бе подарила преди години. Там има интересни мисли, които са ме окуражавали в трудни моменти. Какво е за теб приятелството – с приятели, близки, колеги?
Приятелството е споделеност на живот в цялата му пъстрота, носене на радости и скърби заедно, вълнуващи мигове на преживявания, спомени, мечти и планове. Жертви и безкрайни дарове.
– Много насърчаващи са вашите родители Тина и Николай Даскалови. Какво е тяхното послание към вас и вашето към тях послучай този юбилей?
Да, изключително сме благодарни за нашите родители – моите и бащата на Тони, които неизменно са до нас и непрестанно ни подкрепят, гледат ни като деца и ни обичат. Това, което аз лично съм научила от моите родители, е живот на даване и раздаване, това се опитвам да правя и аз. Опитваме се максимално да им показваме нашата благодарност и да бъдем все повече ние до тях, когато те се нуждаят.
– Тони, би ли разказал за вълнуващото време близо три години, когато бяхте в Африка. Какво преподаваше там, кои са най-ярките ви спомени?
Отидохме първо в Танзания, като доброволци в организация, която продуцираше образователни филми. За 2 години, заедно с екипа там, създадохме два детски сериала на суахили – “WEWE NAMI” – “Aз и ти” и “NJIA NJEMA” – “Добрият път”. Единодушни сме, че това беше най-хубавото и стойностно време, което сме имали, откакто сме семейство. Научихме много за Африка, за живота, за себе си. Мечтаем да се върнем.
По-късно пътувахме често до Мароко, където правихме двуседмични семинари по ШЕКСПИРОВ ТЕАТЪР със студенти по английска литература и публична реч. Тези срещи бяха своеобразен между-културален и между-религиозен диалог. Интересно, че в този разделен и фрагментиран свят, там намерихме много хора, с които имаме общи ценности и светоглед. Наложи се да спрем тези пътувания, поради ковид ограниченията в страната.
– Диана, какво значи за теб участието ти в дейността на Института за принципи на правото, който тази година празнува 30 години? Неговият председател адвокат Лъчезар Попов е и председател на “Адвокати Европа” от 2001 г. Доста време ти се занимаваше с бюлетина на християнската организация “Международни адвокати”, която има клонове на петте континента…
ИПП е уникално гнездо, от което поеха своя път много християни-юристи в България. Моето време с Института беше ключово в практичното формиране на моите професионални ценности и израза на вярата ми в професионалния свят. Голяма част от това, с което се занимавам в момента (правна помощ за бежанци и мигранти) е формирано именно в контекста на посланията и опита, който съм натрупала през годините с Института. В свят, в който има все по-голям глад за лидерство и ценности, ролята на Института придобива още по-голяма значимост.
– Какво ще пожелаете на читателите на списание ” Черно и бяло”?
Да намерят нюансите в този пъстър свят.
“Къде си Ти, безброй звезди разпръснал в нощното небе?
Разпръснал спомена за себе си в милиарди, ярки цветове…”
Цитат от “ЙОАН-СИНЪТ НА ГЪРМА”
Разговора води: Лъчезара Йосифова
