Живот в любов и трудолюбие
Скъпи читатели на списание “Черно и бяло”,
По повод Деня на християнското семейство – 21 ноември, ще ви срещнем с две семейства. Вярваме, тези срещи ще ви насърчат и укрепят в това усилно време. През каквито и трудности да преминавате, винаги ще се намери изходен път с Божията помощ… Защото има и личности като тях, които са готови да подадат ръка на хиляди хора, с които работят – в България и други страни.
В това се уверихме и след срещата ни със Стефан и Диляна Боюклиеви от Казанлък.Те имат вече 32 години семеен живот и са силен пример на любов и подкрепа, както между тях, така и към много други.
- Здравейте, Стефан и Диляна! За нас е радост, че ни гостувате по повод на празника. Стефан, ти си невероятен насърчител с твоите професии и служения – музикант, мисионер, пастор, преводач, бизнесмен. Би ли разказал как съчетаваш всичко това?
Благодаря сърдечно за поканата да гостуваме на вашето списание на този специален празник! Благодаря ти, Лъчи, и за хубавите думи! Бих искал да насърча читателите на “Черно и бяло”, но някак ми е трудно да говоря за себе си. Всичко в живота си дотук съм постигнал с Божията помощ и желание от моя страна да служа на другите. Това, че успявам да съчетая толкова много различни ангажименти, всъщност не е толкова лесно, но съм благодарен за възможността да служа, доколкото позволяват силите ми.
Най-голямото предизвикателство е управлението на времето и организираността, които се старая да подобрявам, да имам ясни приоритети и да не забравям, че всичко това трябва да бъде съобразено с време за лична молитва, отдих и време със семейството.
Благодаря, че попита, как успявам да съчетавам нещата! Както виждаш, тези различни ангажименти всъщност се допълват и укрепват един друг, а не съществуват като отделни “паралелни светове”.
Искам да подчертая, че музиката е много важна част от живота ми и начин за изразяване на християнскат ми вяра. Често я използвам не само за лично поклонение към Госпд Иисус Христос, но и като средство за връзка с хората в различни контексти. Понякога това е в църквата, понякога в по-малък, личен кръг, а понякога е свързана с мисионерската ми работа. Всеки път, когато свиря или пея, се опитвам да нося послание на надежда и любов. Опитах се да преброя в колко музикални албума участвам като солов и вокален изпълнител – станаха над 10 CD-та , както и много концерти и фестивали. Това ми помага да израствам, да давам, да се смирявам и да приемам корекция и да правя по- добре нещата, които върша.
– Диляна, ти помагаш на много хора чрез твоята професия. А освен домашния уют, който създаваш в Казанлък и твоя роден Вършец, се грижиш и за голямото ви стопанство. Къде се намира то, с какво се занимавате? Разбира се, винаги на преден план са децата – вие имате двама синове, Данаил и Кристиан.
Диляна: И аз благодаря за възможността да ви гостуваме и да разкажем повече за нашето семейство. Бог наистина ни е подарил прекрасни деца. Да се грижа за дома и семейството, да помагам в нашата църква и професионалните ангажименти е изключително динамично, но в същото време – обогатяващо. Съчетавам ежедневните си задължения с внимателно планиране и организиране на времето, като така успявам да се посветя както на дома, така и на работата в църквата и в зеленчуковото ни стопанство. Отговорността да създавам уют и топлина у дома е не само в пространството, но и във всичко, с което Бог ни е поверил и благословил. В църквата намирам великото призвание да посрещам с усмивка всички и да помагам на скъпоценните ни братя и сестри и заедно да служим за прослава на Господ Иисус Христос. Бог ни свърза с много приятели от други църкви, мисии и организации от България и чужбина и се радвам, че това е още един начин да служим на Тялото Христово.
Нашата градина, която Бог помогна да закупим по време на ковида, се намира в район, който е съчетание от красиви природни пейзажи в Розовата долина. Там обработваме едно малко парче земя, което наричаме нашата „Райска градина“.
Това е мястото ни за освежаване, възстановяване и физическа активност и почивка. Обичаме да ходим там със Стефко и да се радваме на труда на ръцете си. Идват ни много гости, това е място, където се молим и се срещаме с много хора.
Обичаме да ходим и на Вършец, там се радваме на огромно гостоприемство и си почиваме сред моите братя, снахи и племенници. Благословение е да сме посрещани всеки път и от нашата майка Ванче, която с трепет и вълнение винаги се страе да ни предложи нещо топло и любимо за хапване. Всеки, който е посетил Вършец и нашата църква, вярвам, ще се съгласи с мен, че там Бог работи по невероятен начин.
– Въпрос и към двамата. Как се запознахте? Какви свидетелства от вашия дълъг семеен живот бихте споделили за окуражение на нашите читатели?
Стефан: Не спирам да се вълнувам всеки път, когато се наложи да разказваме това. Срещата ни беше неочаквана, а резултатът от нея трае до днес :). Току-що се бях завърнал от поредното мисионерско пътуване в Европа и бях поканен на младежкото събрание в град Казанлък да споделя за работата ми в тази мисия.
Този ден пристигнах в църквата много преди началото на събранието – прекарах около 2 часа в молитва. Бях в пастирската стая и чаках да мине хвалението -време, в което пеем песни на Бога, и тогава да вляза. Това бе нещо нетипично за мен – никога не пропусках хваление, но този път – молитвата беше по-важна. Дойде моментът и ме поканиха да проповядвам по Божето Слово. Отправих се към амвона, без да се оглеждам, водих молитвата и след като вдигнах очи, за да поема дъх – видях нея…
Господ ми каза в сърцето: ЕТО Я! Тя стоеше на не повече от 2 метра пред мен, на първия ред. Ето защо е била молитвата в този ден! Господ ме срещна с любовта на живота ми и ми проговори много ясно, коя ще е моята вярна спътница в живота. Бях 100 % сигурен, че това е тя, Дилянка от Вършец, която бе на гости за първи път на младежкото събрание в Казанлък – чудо на чудесата… Не помня какво съм проповядвал… Но като свърши всичко, отидох при нея и я поздравих, взех дамската й чанта и я поканих на гости при приятели.
Диляна: И аз да кажа за “този ден” … Бях на гости при моята леля в едно село близо до Казанлък. В събота сутринта с моя приятелка решихме да посетим младежкото събиран в Баптиската църква, където се събираха много младежи. Бях слушала за активните младежи и брат Стефко, който беше любимец на млади и стари, на момичета и момчета. Отидохме почти един час преди началото, църквата беше отворена и ние с приятелката ми седнахме на първия ред. Усещах невероятен мир, посрещнаха ни много сърдечно и хвалението започна. Сестра Роза представи говорителя и неусетно преминахме в молитва. Когато си отворих очите, той беше точно пред мен и започна да говори за подражанието, помня и до днес тази проповед.
След богослужението той дойде при нас и ни поздрави. Аз не можах да се позная, понеже бях срамежлива и се притеснявах, но не и когато той ме заговори. Все едно, че се познавахме отдавна… Невероятен трепет, но и съвършен мир. Тръгнахме заедно да излизаме и усещах погледа на останалите младежи и въпроса, изписан на лицата им: “тези пък откъде се познават”… Излязохме и той ме заведе на гости в един дом и отново изненада – седнахме един до друг.
Повече не го видях! Но след около месец ни се обадиха от Казанлък, че една огромна група младежи ни идват на гости. Това преобрази целия ни дом и църквата ни. Започна трескава подготовка. Освежихме дома ни и подготвихме храна и най-добрите десерти. Майка ми е най-добрата готвачка и сладкарка. Донесоха ни семеен подарък – сервиз за хранене, пълен комплект за цялото семейство. Стоплиха сърцата ни. Благодарихме за времето, което имахме,а богослужението беше толкова голямо благословение за всички. Младежите пяха и свидетелстваха. Стефко изпя “Бог и само Бог!”.
И след това… той замина за САЩ да учи в Библейско училище. Аз усещах, че Бог му е говорил за мен, някой ми каза, че дори е споделил с майка си за мен. Но чаках и се молих за Божията воля в живота ми. Докато един ден през януари 1991 г. ми позвъниха по телефона. Неговата братовчедка от София ми съобщи, че имам писмо от Америка. Тръгнах за София с един от мойте братя веднага и не знам как съм стигнала. Пазя това писмо, както и всиките ми писма от него. Още в първото си писмо след кратък увод и поздрави, той отправи предложението: “Ще се омъжиш ли за мен”. Това преобърна целия ми живот. “Благодаря ти, Господи, че имаш грижата и за мен!” Какво отговорих ли? – Облян лист от благодарни сълзи – отговорена молитва, струваше си чакането!!! – Написах с вълнение: “ДА!” останалото се разчу много бързо…
Искам да кажа на онези, които все още чакат своите половинки – нека с търпение очакват “Този ден!” Бог да ги благослови и да знаят, че Той настанява самотните в семейство!
– Вълнуваща истори!Какво най-често съветвате синовете си, а те какво ви съветват? Миналата година Дани имаше романтична сватба със Свилена…
Децата ни израстнаха в църквата, не са пропускали богослужение. Винаги сме изказвали възхищението си от тях. Имало е време, в което сме обсъждали решения, постъпки и всичко, което ги вълнува. Отделяли сме време да ги изслушваме, дори да сме били крайно уморени. В повечето случаи Дилянка прекарваше време с тях понеже дълго време се налагаше да работя извън България. Тя е техният съветник и “капелан”. Израстнаха честни и отговорни, трудолюбиви и отзивчиви.
Миналата година Бог ни подари нашата дъщеря – Свилена. Всички я наричаме Сиси, съпругата на Дани! Сватбата беше истинско тържество на тяхната любов. В началото на следващата година очакваме да се роди първия ни внук… Родителите на Сиси – Нели и Коста, са не само нашите сватове, но и истински приятели и е удоволствие да бъдем заедно.
Другият ни син Кристиан също е надарен от Бога с много таланти: пианист, барабанист, китарист и корепетитор на хора в църквата. Тази година се дипломира в Софийския Университет – бакалавър по химия и започна работа като химик в “Софарма”- Казанлък.
– И двамата сте от стари християнски родове. Бихте ли споделили за тях?
Диляна: Да, ние и двамата идваме от стари християнски родове, които са оставили дълбока следа върху нашето разбиране за вяра и семейни ценности. Това не е само част от нашето минало, а и голяма част от настоящето ни, което постоянно ни напомня да продължаваме да предаваме на следващите поколения тези ценности. Да изработваме благословение за поколенията, както и ние наследихме благословение от нашите родители.
Стефан: Аз съм трето поколение християнин. Родителите на баща ми и майка ми са едни от основателите на протестантска църква с близо 100-годишна история. Българска Евангелска Църква Казанлък – помня как посрещаха гости, които оставаха при насд поне по една седмица. Тогава се събирахме всяка вечер и слушахме разказите и свидетелствата, как всеки е приел вярата в Христос и как е устоявал на предизвикателствата и гоненията от страна на атеистичния строй, в който живяхме дълго.
Диляна: Моят дядо Марин, като 15-годишен младеж веднъж над ливадите на Вършец видял самолет, от който падат листчета. Взел няколко и започнал жадно да чете. Това са били християнски брошури и тогава прочита думите от Библията, в Евангелието от Матй 24:35: “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!” Веднага потърсил някой в селото, който чете Библията. Намерил един дом, в който започнал да ходи всеки ден да четат и да се молят с един младеж на неговата възраст. Дядо е имал 3 братя и 2 сестри, но никой от тях не е приел благовестието в началото. Майка му се оказала най-големия враг. Отказала да се грижи за него. На масата за всички слагала бял хляб, а на него изпичала хляб от трици. Когато разделяли наследството, на него му дали най-каменистия дял земя, далече от пътя и точно до реката. Показвали презрение и омраза към него заради това, че той е християнин, който чете Библията и се моли. Може да разказвам много за него, но дошло най-голямото благословение. Бог му подарил най-прекрасната съпруга Деля (аз съм кръстена на нея), с която създали прекрасен дом. Родили им се 3 деца и много, много внуци. Най-големият му внук, също Марин, сега е пастор на нашата църква във Вършец. Другият ми брат Вътко беше в основата на благословението на град Вършец и общината, обичан и уважаван от християни и невярващи заради щедрото и любящото му сърце. Истински пример за подражание – създаде успешен бизнес, осигуряващ работа на толкова много хора. Заедно със съпругата му Мария построиха един от най-големите хотели в града, превърнал се в център за конференции, семинари и обучения. Само преди месец се разделихме с моя скъпоценен брат Вътко,но имаме утехата в Бога и си повтаряме, че това е само временна раздяла. Благодаря на Бога, че имам такъв благословен род и съм част от великото поръчение на Христос – да споделяме благовестието.
Стефан: С признателност съм към моите родтели. Въпреки че те не бяха проповедници и служители, от нас Бог издигна брат ми Генчо и съпругата му Нели за главни пастори на Българска Евангелска Църква в нашата страна. Те са пример и вдъхновение за много други пастори и служения. Бог ни е призовал за време като това – да извършим Неговата воля.
– Пътували сте в много страни. Тази година организирахте заедно с група от вашата църква пътуване по стъпките на апостол Павел в Гърция…
Това пътуване беше истинско бижу. Всъщност църквата от Вършец бяха организатори на екскурзията – пастор Марин Горанов и съпругата му Даниела ни поканиха и настояха да сме част от това запомнящо се събитие. Често говорим за важността да свързваме духовния ни живот с реални исторически места и събития, които са формирали християнството такова, каквото го познаваме днес. Стъпките на апостол Павел в Гърция са не само историческо наследство, но и духовна пътека, която ни помага да разберем по-дълбоко посланията и мисията на ап. Павел. Бяхме цял автобус и беше много весело да общуваме помежду си, да се храним заедно и да пеем. Нощувахме в приятен хотел край Солун на брега на морето. Свързахме се с една църква в Берия, която се намира само на 2 минути от стара синагога, която се смята за историческо наследство /в основите й има останки от синагогата по времето на апостол Павел/. В църквата бяхме посрещнати от пастора, който ни разказа за дейността и мисията на тяхното общество. Изпяхме химна “Велики Боже, гледам световете” и се помолихме. Отидохме на паметника на апостол Павел и си направихме снимки за спомен. Дойде ред да отидем и в местната синагога – та нали беше Шабат и то Йом Кипур – деня на изкуплението. Разрешиха ни да пеем и да се молим. Пяхме на иврит и имах честта да говоря за Празника “Йом Кипур”. Всички еврейки празници сочат към Месията – Иисус Христос и ние Му отдадохме слава на това място. После се молихме за уредничката на синагогата Ева, която поиска да им изпеем още веднъж “Хава Нагила” . На другия ден имахме неделна служба в евангелска църква в Солун. Благословението беше осезаемо и по време на хвалението, и по време на проповедта. Ние също прославихме Бога на български и пастор Марин приветства събранието.
- Стефан, ти си диригент на хора във вашата църква в Казанлък, която седмично има три богослужения и в неделя се събирате около 160 души. Обичаш да пееш от старите християнски химни, които се пеят по целия свят. Кои са любими песни за вашия хор – сега, вече в навечерието на Рождество Христово?
Благодаря на Бога за нашия хор в църквата. За верността, посвещението и любовта, с която служат на Бога. Имаме хористи, с които пеем от години, но слава Богу, че се прибавят нови и млади ентусиасти, които са свежо попълнение и надежда за бъдещето на хора.
Нашият хор в Казанлък, макар и малък по численост, има голямо сърце и много страст към изпълнението на химни и песни, които не само че носят християнска истина, но и създават духовна атмосфера на поклонение към Бога. През този сезон на подготовка за Рождество Христово има някои песни и химни, които са любими на хора ни и които са специално послание в този период – “Тиха нощ”, “Звън на камбани”, “Глория” ,“Слава на Бог в’висините” и т.н. Тази година подготвяме и изненади с нови песни, които ще запазя в тайна.
Искам да изкажа специална благодарност на едно семейство от ЕПЦ “Света Троица” -Пловдив, Блага и Румен Пейчеви. Преди 3 години направиха огромен жест, като ни подариха целия нотен архив – репертоара на техния църковен хор, който тепърва ще усвояваме. Подариха ни също и техните роби – така хорът ни придоби изцяло нова визия. Чувстваме отговорност да оправдаем доверието, което ни оказаха, както в Библията Елисей получи кожуха на Илия – и оправда доверието на повереното служение.
– Вашата църква вече 32 години се ръководи от твоя по-голям брат пастор Генчо Боюклиев, както съм се уверила години наред с Христова любов и посвещение за Божието дело. От близо 17 години редовно на седмичните ви богослужения се молите за мисионерски и лични нужди от Международната молитвена верига “Приятели от битката”, в която има представители от 60 страни от всички континенти. Бихте ли споделили вашите впечатления?
Благодаря за привилегията да сме включени в такова уникално служение. Едно от най-силните впечатления, които имаме от участието си в Молитвената верига, е това, колко свързани можем да бъдем с вярващите в България и по света чрез нея. Благодаря ти, Лъчи, че си стартирла тази Молитвена верига преди 29 години и изпращаш много нужди за молитва. Въпреки че много от тези хора са на хиляди километри от нас и никога не сме ги виждали, усещаме, че сърцата ни са свързани и че Бог работи и в нашия и техния живот. Молитвата не познава граници и когато се молим заедно, Бог укрепва вярата и ни дава сила да посрещнем всяко предизвикателство.
Благодаря за милите думи за брат ми, пастор Генчо Боюклиев. Той е не само мой брат, но и духовен водач и пример. Всеки път ни предлага уникална духовна трапеза. Освен това той е благословение за нашата църква и извън нея и цялата обшност – уважаван и почитан от млади и стари. 32 години ръководство на църквата в Казанлък са не само време, изпълнено с много предизвикателства и изпитания, но и с Божии благословения. Неговата способност да води хората в дух на любов, разбиране и единство е била основополагаща за развитието на църквата през тези трудни времена. Много пъти съм казвал, че той не живее само за днес, а носи визията на общността ни за бъдещи проекти и служения.
– Какво ще пожелаете на нашите читатели?
На всички, които четат тези думи, бихме искали да пожелаем няколко неща от сърце:
Дълбоко познание и любов към Бога – На първо място да ценим малките неща в живота. Да се радваме на скъпите моменти на общуване в семейството, църквата и с приятели. Нека всеки ден бъде възможност да се приближавате към Него, да растете в любовта към Христос и да познаете Неговата воля за живота ви. Молитвата и Словото Божие са тези, които ще ви направят силни и устояващи във вярата.
Мир в сърцата ви – Ние живеем в свят, който е изпълнен с напрежение, проблеми и неяснота. Но в Христос имаме мир, който “надминава всяко знание (разбиране)” (Филипяни 4:7). Нека този мир да ви изпълва, независимо от обстоятелствата, и да бъде вашето вътрешно основание за сила и радост.
Божията благодат във всяко начинание – Пожелаваме ви да усещате Божията благодат в живота си, във всяко ваше начинание, във всяка трудност, с която се сблъсквате. Поздравяваме ви с празника на Християнското семейство и имайте Светло Рождество Христово!
Разговора води: Лъчезара Йосифова
