Етимологията е може би най-интересната наука в лингвистиката. Тя обяснява произхода на думи и термини, които ние употребяваме в ежедневието без да се замисляме защо звучат или се пишат по един или друг начин. Особено интересни са чуждиците, защото много често те са заменяни с изрази похвати на съответния език, чието тълкуване е било доста примитивно – да не кажа смешно, но все пак интересно за любознателния човек.
Едно от най-благодатните наименования от гледна точка на етимологията е картофът, защото конквистадорите за го пренесли от Латинска Америка в Испания чак в 16-ти век, което улеснява проследяването на наименованието му в различните страни. Пристига значи в Европа този и до днес най-важен хранителен корен и в различните народи започват да наричат непознатия екзотичен зеленчук по различен начин според асоциациите и разбиранията на хората, които първи са имали допир с него. Как са го наричали индианците (те всъщност не са индианци, но за това по-късно) не е известно. Испанците наричат картофите „пататас“ или „бататас“, което преминава в английското „потейтос“. Гърците също приемат испанското име, докато картофите влизат в другите европейски страни от перефразирания превод от италиански, който означава приблизително „грудки, но не трюфели“. Германецът, от край време като заклет почитател на точните обяснения, ги нарича до днес „земни ябълки“, а преди години и „земни круши“. Последното наименование на картофите е пренесено на Балканите, като „компири“ или „кромпири“, което е изкривеното произнасяне на немското „грундбирне“ (земна круша). По-абстрактно наименование от това на чехите на дали може да се намери, защото първите картофи пристигат там от Бранденбург. До ден днешен на чешки те са „брамбожи“ (бранденбургци), та дори и картофената супа се нарича в тази страна „брамборова поливка“. Афинитетът на чеха към географските термини проличава и от факта, че само на този език Австрия и австрийците са наричани „Ракоуско“ и „ракошани“ поради граничещата река Ракс – значи нещо като „отвъд Ракс“.
Коренното население на двете Америки също не е индианци, защото Колумб не е открил Индия, която е търсил. Въпреки това и до ден днешен мексиканският кактус се казва на италиански „фиги ди Индиа“ (индийски смокини). Тук е мястото да споменем, че в някои райони на Северна България викат на картофите внесени от Румъния „влашки боб“.
С Христофор Колумб е свързано най-голямото недоразумение, което е плод на преводаческа грешка. Става въпрос за думата „канибализъм“, която е приета в тази транскрипция във всички индоевропейски езици, докато Колумб е имал предвид с измисления от него неологизъм, нещо съвсем друго. В своя рапорт от второто пътуване до Америка към испанската корона, мореплавателят от Генуа пише следното: „преди бреговете на Америка се намира остров наречен Кариб (става въпрос за някой от Карибските острови, б.а.), на който живее диво население с жестоки и ужасни нрави. То отвлича хора от съседните острови и яде части от телата им“. Колумб нарича това „карибализъм“. Този неологизъм в неговия рапорт на латински се превежда от монаси на испански за да се предостави на монарха. Преводачите мислят, че Колумб и имал предвид „кане“ (куче) и написват вместо „карибализъм“ „канибализъм“, което е прието във всички езици, а е в същност преводаческа грешка.
В транскрипцията на много фамилни имена, особенно в немски говорящите страни, съществуват писмени грешки. В Средновековието фамилните имена са означавали професията на главата на семейството. Най-често срещаната разновидност се наблюдава в най-популярната професия на ковача, защото конете са били единственото транспортно средство чак до средата на 20-ти век. В днешна Полша всяко второ име е Ковалски, в Унгария Ковач, у нас има също много Ковачеви, а в Западна Европа „Шмид“, „Смит“ и т.н. В Германия и Австрия това име се пише по много различни начини – веднъж с „т“, друг път с „д“, много често и с двете букви накрая, или пък с дълго „и“. Причината за тези разновидности са просто правописните грешки при вписването на имената в книжата на съответната гилдия. По онова време всички са били неграмотни включително и владетелят на графството. Писарят е бил някой монах, който също е бил полуграмотен, но той е бил компетент, защото никой не е можел да му контролира правописа. Така в различните графства са направени различни правописни грешки, които обясняват различно написаните наименования на една и съща професия.
Особен интерес представлява интерпретирането на чуждици в различните езици и съответния превод. От „индианските“ романи знаем, че влакът е бил „железен кон“, а уискито „огнена вода“, но няма нужда да отиваме толкова далеч от нашия континет. В някои села по поречието на река Вардар прахосмукачката още се казва „електрична метла“. В Полша и Чехия този електроуред е приел името на фирмата-вносител. На чешки прахосмукачката е „електролукс“, има дори глагол за чистене с прахосмукачка – „луксоват“. Първите велосипеди са внесени в Полша от английската фирма „Роувър“. Затова колело на полски е „ровер“, а малкото на три колела носи деминотива „роверек“. Много от важните атрибути на нашето ежедневие остават непреводими. Такива са „компютър“, „интернет“, „софтуер“, „хартуер“ и други. Може би и така е по-правилно от други преводи, които със своите примитивни представи звучат доста смешно. Например в модерният унгарски език дългата и трудна за произнасяне дума за фотоапарат означава в превод „машина която произвежда светлина“, а полиция – „този, който се грижи за реда“.
Неуспешният опит за цивилизация на руснаците по времето на цар Петър първи, също свидетелства за непреводими чуждици на фирми-вносители на стоки, подобно на полския „ровевек“ и чешкия „луксоват“. Но докато в последните две страни става въпрос за сложни електроуреди, във „великата руска страна“ личи от всичко, че до влизането на холандците и германците, там не са съществували никакви вещи свидетелствуваши за каквато и да е цивилизация. Всеки от нас знае какво е „карандаш“ на модерен руски. Но докато в България моливът (от гръцки) е съществувал – вече с графит вместо с оловна тел – както и в Полша („олувек“), или в Германия като „блайщифт“, то руснаците са кръстили невижданото чудо с името на швейцарската фирма. Женевската фирма „Карон д* Аш“ произвежда и днес различни средства за писане. Много други новости за диваците от „московската рус“ са приети като непреводими, въпреки че не се отличават с каква и да е сложност. Такива са немската дума „бутерброт“ за хляб с масло, холанската „зонтик“ за слънчобран, персийската „чемодан“ за куфар, немската „галстук“ (всъщност „халстух“) за вратна кърпа и много други.
Но нека се върнем от човешките недоразумения на езиковите. Когато преди повече от 200 години първите бури пристигнали в Австралия, запитали коренните жители как се казва това смешно и подскачащо животно, получили отговора : „кенгуру“. При повторен въпрос пак получили същия отговор. Така и останало името на торбестия австралийски бозайник, докато аборигените имат друго име за животното. „Кенгуру“ на техния език означава „не разбирам“.
Опитах се да илюстрирам само една малка част от етимологичните проучвания, които са ме впечатлили. Човечеството се развива, но терминологията на различните езици остава на първоначалното ниво на доста елементарна интерпретация. Може би тази лингвистична закостенялост е показателна и за цялото човечество. Не прозира ли под неговия рационален начин на съвременен живот и изкуствено подбраните изразни средства, дивакът открит от Колумб на остров Кариб?
Константин Брадваров
