Среща за Великден със Стефан Неделчев, специалист по компютърни мрежи
Стефан Неделчев е един от най- страхотните колеги, които познавам. Преди време сме работили заедно за едно списание – аз бях редактор, той се занимаваше с компютърния дизайн. Винаги с оргинални идеи, усмихнат, с неизменното чувство за хумор…
- Сега си специалист по компютърни мрежи в голяма международна компания. Работиш с хора от различни страни. Би ли разказал повече за това?
Да работя с хора от различни националности е богатство. В непринуден разговор човек може да научи доста интересни факти. Понякога има недоразумения, заради неправилно формулиране на изрази, но това по-скоро създава смешни ситуации. После с колегите се шегуваме за това. Работата ми е свързана с мрежови системи, които дават възможност на компанията да осъществява връзка на клиентите с продукта, който прави. Създаваме музикално приложение (за караоке). Имаме офис в Сан Франциско и в София. Мога да кажа, че екипът в българския офис е доста креативен и развиваме компанията усилено. Инженер екипите са позиционирани в България, като част от тях са българи. Нашето мнение, предложения и идеи имат добра чуваемост.
- На една от снимките държиш картина с китара, която ти си нарисувал. Това е била интересна инициатива, в която сте насърчили много млади хора да творят…
Да, наистина изкуството за мен има голямо влияние, заради въздействието, което оказва върху хората. Специално тази картина я нарисувах като част от вътрешна инициатива на компанията. Впечатляваща е грижата за екипа, от страна на хората, които ръководят компанията. Преди време не беше възможно да се съберем заради ковида, но през онлайн програма се събрахме повече от 80 души и рисувахме заедно. Когато има желание, намират се и начини. За мен картината изобразява музиката като един бряг, по който човек може да размишлява, да търси целите си и да очаква Божията намеса в живота си, стига да има такова желание.
- От години се занимаваш професионално с фотография. Какви твои снимки от различни жанрове ще подариш на нашите читатели?
Много обичам да снимам хора, те са ми интересни. Дълги години работех с модели и снимах както за списания, така и портретна фотография, фотосесии на деца и семейства. С времето, обаче, постепенно преминах към репортажната фотография, по-специално сватбената фотография – работата с младоженците по време на техния най-важен и мечтан ден е уникална. Обичам да снимам различно, да намеря моментите, които ще запомнят случващото се преди и след мига на самата снимка. Да снимаш сватби, означава да си част от процеса, в който семейството твори своята идентичност. Приемам го като първото им семейно пътешествие и трябва да уловя всеки важен миг, поглед, усмивка, сълза… Пред теб се разкрива палитра от емоции, както на самите младоженци, така и на техните родители, близки, приятели. Моята задача е да им помогна – след време, когато разглеждат снимките си, да преживеят отново автентично тези моменти. Обикновено тези събития не се повтарят и аз самият се чувствам част от празника на хората, съпреживявам деня им.
– Съпругата ти Екатерина по професия е администратор. Имате две деца тийнейджъри. От снимките във фейсбук се вижда колко задружно и позитивно семейство сте. На какви ценности възпитавате децата си?
Първото и най-важно за нас е да им предадем вярата в Бога. Ценностите в Библията са основа на нашия живот. И тези ценности се изграждат от най-ранна възраст, ежедневно, с постоянство и любов. Децата е необходимо да бъдат възпитани в спокойна обстановка с правилни, добри ценности, да са устойчиви в живота си. Това изисква да имаме последователно поведение във възпитанието ни, но също така да се развиваме и самите ние. За да можем да ги разбираме и да градим у тях различни качества – усърдие, критично мислене, да опитват различни неща, независимо, че може да сгрешат. Искаме да им покажем, че понякога, за да решат някой проблем, може да подходят различно – не е задължително да има само един единствен начин за разрешаването му. Добре е да бъдат креативни. Друга ценност е да развиват усещане за предприемчивост, като често пъти говорим за реализацията им. Даваме им възможност да се сблъскат с възможността да спечелят определени финансови средства, да им създадем модели на поведение, които са устойчиви и базирани на вяра и здраво мислене. Обичаме да говорим с тях, като с големи хора.
- Ти си дякон в протестантска църква “Свети Йоан”. Вие сте уникален християнски род, който е служил на хиляди хора в българия и по света. Би ли споделил свидетелството на бабата на твоята съпруга, на която тя е кръстена…
Да, нейната история е много интересна и трудно може да се разкаже накратко, но ще опитам да споделя основните детайли. Бабата на моята съпруга (Катя Арнаудова) беше изключително вярваща жена. Но нейната непоколебима вяра в Бога е следствие на силно преживяване. Родена е в началото на 20 век, в семейство на селски кръчмар. Има труден живот, защото се ражда глуха и всички в семейството й се отнасят ужасно с нея. Подложена на ежедневен тормоз, болки в главата и отхвърляне. От ушите й постоянно се е стичала гной, затова и винаги са подстригвали косата й изцяло. До навършване на 10-годишна възраст прави 3 опита за самоубийство, но Господ по невероятен начин се е намесвал всеки път. При последния опит, била е тук в София, на гости при нейна леля, се е опитала да се хвърли под движещия се трамвай 5. Тогава в последния момент успяват да я хванат за дрехата. Познати на нейната леля предлагат да се молят за нея и Господ я изцерява за миг. В началото никой от семейството й не е искал дори да повярва, когато им казва че вече чува. Продължавали са да я обиждат, бият и тормозят. Когато разбират, че вярва в Бога, нещата са се влошили още повече, но тя не се е предала. Научила се е да чете и събирала двамата си братя в плевнята и им четяла от Новия Завет. Така с молитва и устояване, постепенно цялото й семейство станали вярващи христяни и променили ценностите си. През целия си живот, тази жена служи на Господ Иисус Христос и на много хора. Пътувала е от село на село (най-често пеша), за да разказва за чудото в живота си. До последните си дни посещаваше старческия дом в Ямбол, за да говори на хората за Божията любов и грижа.
- Пасторът на вашата църква Трайчо Стефанов, който има и образование от консерваторията, е един от основателите на уникалното младежко движение ” нова вълна”. За това движение добри думи сподели и колегата ники кънчев. Би ли разказал повече?
Помня „Нова вълна“ още от стартирането й. В началото имаше продължителни нощни молитви, хваление, една добра общност от млади хора, които споделят християнската вяра и Библията. Оказа силно влияние върху различни поколения млади хора, защото движението съществува от десетки години. Силен акцент винаги е имало върху младия човек, неговите търсения, служение и развитие. Мисля, че в България е необходимо да има такова движение. Заради създаването на смислени, здрави връзки между младите хора, както и дълбоко изучаване на християнските ценности. Така по-късно могат да развиват обществото в България – като създават добри семейства, възпитават качествено децата си и са предприемчиви да променят средата си към по-добро.
- Като човек на изкуството и компютрите имаш ли девиз, любима мисъл, с която да насърчиш читателите в днешното трудно време?
Като християнин и като човек, занимаващ се с компютри, виждам една силна взаимовръзка. Както компютърните мрежи създават връзки между хората, бизнесите, развиват отношенията в човечеството, така в християнството има много силен акцент върху взаимоотношението. По подобие на Христос, Който жертва Себе Си за спасението на хората, така и ние да показваме любов, да градим взаимоотношения. Защото Господ Иисус Христос скоро ще дойде отново на земята – този път не като Агнец Божий, а като Съдия и Небесният Младоженец! Много здраве, радости и успехи на вашите читатели!
Лъчезара Йосифова
