Чудото на мурсалския чай край Искъра. Кой днес слиза от влака?
Българското чудо, мурсалският чай има и второ име – алиботуш. В света на подмяната, където често черното е бяло и бялото-черно, нашият свят на мега-граждани, тази билка е истинско злато. Преди време водещи европейски агенции съобщиха, че българският мурсалски чай е почитан и употребяван от самата кралица Елизабет II и руския президент Владимир Путин. Величията не допускали да останат без несравнимото биле. Но това не е основното основание за разходката ни с ласка до три разсадника високо по дефилето, в община Мездра. Изнамерихме я отнякъде тази джипка и хайде към Високото.
И ако всяка стъпка в билкарска България е ходене по пари, то стъпването по мурсалски чай по Искърския пролом, е като газене по диаманти. Свойствата на тази уникална българска билка наистина „се разхождат“ на границата с невъзможното. На невидимото видимо. Но най-невъзможното и невероятното, на пръв поглед, понякога се оказва най-реално. Дали затова Дядо Йоцо е виждал повече, по Пролома, като предупреждение към зрящите си наследници. Често – слепци с очи. И към пластмасовото ни битие. Застигат ни разкази и свидетелства, че същинското природно чудо, мурсалският чай, дарява младост и здраве, раздяла с главобола, ставните проблеми, високото кръвно, респираторни проблеми, болките в бъбреците, смущенията в ендокринната система. Инжекция за цялата имунна система. И че някак несправедливо се свърва само с Родопите. Второто по височина село в Искърския пролом, с. Игнатица, се оказва цяла лечебница, с трите разсадника на мурсалски чай, в съседство със стопанство с 50 току що заблеяли малки агънца. В периода между Рождество и Великден. Стигаме тук с ласка като от класически разказ, от средата на миналия век. Дори не помня как я намерихме тази боядисана в зелено джипка.
Това за стъпката върху пари и злато е единствената метафора, която събеседникът ми, Любомир Мишев, билкар от с.Игнатица допусна, когато го срещнах преди време. Пестелив на думи, и на преносни значения българин от Пролома. В планината хората говорят „чисто“, нямат задни планове. И все пак, Любомир е царят на билките в района. Синът му се е запалил тъкмо от мълчаливата упоритост на баща си по мурсалския чай и е направил три разсадника, по-късно. Бил е като ударен от прозрение: цели 22 микроелемента от Менделеевата таблица: калий, магнезий, калций, цинк, желязо, кобалт, мед, селен, натрий, събрани в едно листенце. Други народи биха изградили замъци върху тази реклама, усмихва се днес баща му. Спомням си, че преди време бях създала една телевизионна рубрика, която като че е чакала тези герои. Казваше се: „Кой слиза от влака в ….“ ?. Многоточието можеше да го запълни всяко едно забравено вече и от албумите, не само от наследниците, местенце в красива България. Бяхме избрали точно този край за снимките. Скитах с микрофон по по безлюдната гара и питах в „анонса“: “Кой слиза днес от влака в Мездра.Кой?“
Ето кой: „Преди време за сина ни, Любомир, влакът спря тук, на спирка „Здраве“, с. Игнатица“, спомня си Венета Мишева. „Толкова живописно са описани прелестите на Искърското дефиле от самият Вазов, че го приехме като дар“, допълва със самочувствието от своето избрано кътче на България. А високите коти на Пролома вдигат прозренията ни направо до Библейското, потвърдено от съдбата и на народи, и на отделни човешки животи: Даровете не трябва да се пазят, да не се похабяват. Родовете на Венета и на Любомир се оказва имат принос да се открие и съхрани златото на мурсалския чай в този край. И баба му, и дядо му са го ценели и събирали. Имало е изкупвателен пункт, от който са се изнасяли огромни количество билки, гъби, липа по десет тона – главно на изток. Любомир прекъсва разговора за миналото със знаци за настоящето- кани ни да направим още „стъпки по златото“. Да го следваме. И ето ни, отново нагазили в разсадника му: „ Това тук е глухарче, това- теснолист живовляк, лапад, пак глухарче , слез…“. Увлича. Не се учудвам, че след няколко такива разказа и видяното, синът му преди време, решава да се включи в трупането на хазната- в царството на билките. През 2005-та Любомир за пръв път засажда билката мурсалски чай. А с парите от мярка за млад фермер по ПРСР синът успява да разработи трите разсадника. Оставя София – слиза от влака на 1 600 м надмордска височина. В Игнатица. По-точно- качва се , НАВИСОКОТО
Ваня Манолова
