Да пишеш за Алмодовар е истинско изпитание. Разгръщам книгата за него на „Колибри”и си припомням филмите: героини- жени, обичани актриси… Любимият жанр на виртуозния майстор е мелодрамата. Чести мотиви са слабостите и силата на жените, обикновено съчетани в един или няколко централни женски образа и различните прояви на сексуалност. Алмодовар смело смесва в едно трагедията и фарса, но филмите му си остават ярко оригинални и индивидуални, както по стил, така и по дълбочина на внушенията. Характерно за неговия метод е представянето на тежки социални и лични проблеми със смесица от трагедия, лек жизнеутвърждаващ хумор и оптимизъм. Кара ни да се чувстваме безпомощни пред крехкостта на човешките емоции, откровеност и неизчерпаемо въображение.
„Паралелни майки” е безкрайна нежност към жените и майчинството… Забележителен шедьовър. Новият момент е директното политическо послание. Без цялата истина за миналото (убитите без съд са близо 200 000 испанци през Гражданската война), не съществува бъдеще. Във филма няма злодеи, освен политическите. Алмодовар се интересува от екстремната драма с присъщите за нея радост и емоционални сътресения, но той също така оставя място за прошка…
Джанис е талантлива модна фотографка на около 40-сет и е във връзка с женен мъж, Артуро. Събрала ги е работата- тя отдавна иска да отвори местния гроб, където са костите на прадядо й, разстрелян през 1936 г. Мъжът е съдебен антрополог от фондация, която се занимава с това. Интимното и политическото са преплетени естествено. Джанис търси истината за народа си, но готова ли е да понесе истината за самата себе си.
В тази вълнуваща съвременна мелодрама две жени от различни поколения се оказват неразривно свързани след съвместното си пребиваване в родилното отделение. Те раждат в мадридска болница при различни обстоятелства- при едната е случайност, при другата- травма. Героинята на Пенелопе Крус (Венеция- Купа „Волпи” за най-добра актриса), е сложна личност- наранена, но пленителна, която се озовава в морално и емоционално подвеждаща ситуация. Тя е разкрита в противоположност на Ана- блестящата дебютантка Милана Смит, която привнася осезаема невинност, болка и копнеж към този неразгадаемо изтъкан портрет на женствеността и майчинството. Впоследствие Сесилия- бебето на Джанис, умира. Тази енергична и непоколебима жена, честна и достойна, намира сили да каже истината- оцелялото бебе е на Ана!
„Говоря с гласа на Пенелопе. Тя говори истината за Испания”- отбелязва именитият режисьор. Вълнуващият филм привлича зрителя и към особеното, все още недоизказано отношение на държавата Испания към франкисткия режим и хилядите хвърлени под земята, безмълвни там и до днес. Помага и личният опит на Алмодовар да разкаже тази тема табу за испанското общество чрез въпросите за майчинството с надеждата да излекува някои рани. „В испанското семейство никой не говореше за войната”- споделя режисьорът . Упоритата Джанис и Артуро успяват да отворят местния гроб…
А Джанис уверено гледа напред. Отново е бременна и с оптимизъм очаква бъдещето! Иска ми се да завърша с откровението на Педро Алмодовар: „Моята траектория е: прави това, което искаш да правиш, доверявай се на себе си, бъди търпелив, не се продавай и ще получиш най-доброто.”
Марияна Енева
