Близначките Блага и Христина покоряват света над 20 години

Христина: „Важно е да вярваш в себе си. Дисциплината и мотивацията са в основата на балетното изкуство“

Представяме ви Блага Стойчева и Христина Стойчева, две близначки, балетни артисти и педагози. И нищо не е случайно, защото те следват професионалния път на майка си Славея Стойчева, която има дълга преподавателска дейност, а днес води Танцово студио „Класик“ в НЧ „Димчо Дебелянов-1960“. Двете сестри споделят, че първият им учител и приятел в живота е майка им. За всичко била насреща. За училище, за работа, за трудните  житейски решения, за щастието и отношенията между хората.

Още от деца Блага и Хриси се докосват до магията на танца, благодарение на майка си и  балетния педагог Фани Чернева, с която и до днес поддържат връзка и търсят нейните съвети. Изпращат ѝ видеозаписи от  техни  представления и искат професионалното ѝ мнение. През 1999г.,след десети клас са приети да продължат образованието си в Цюрих със стипендия. Докато се обучават Христина и Блага имат различни турнета и гастроли във Франция, Китай, Германия, Италия, Япония, дори в африкански държави. Двете талантливи момичета продължават кариерата си в Дюселдорф, Германия, а от 2006 г. до момента живеят в Словения и работят в Словенската опера и балет в гр. Марибор. Паралелно с това преподават в балетната академия „Антон Богов“.  Подържат контакти с приятели от цял свят, възприемат новостите в изкуството, но и почитат утъпканата пътека на  традициите в областта на танцовото изкуство.

Христина е от хората, които изпипват нещата си докрай. Замисля се за много неща, иска да продължава да развива възможностите си на преподавател, да танцува, да се квалифицира и като физиотерапевт в помощ на балетните артисти. Казва, че именно след репетиция или спектакъл те имат страхотна необходимост да се възстановят с помощта на специалист.

Хриси и Блага показват на чужденците колко значима е българската балетна школа, чрез многобройните си спектакли. Работят непрестанно и са ценени от колегите си.

Двете сестри не живеят в България повече от 20 години, но нито за миг не са престанали да мислят  за родината си. Биха искали да вземат участие в спектакли на Софийската опера или на сцената на Бургаската опера. До момента са получавали обещания, но не и реални покани. Въпреки своята известност на световни сцени.

Директното интервю е с Христина и с участието на Блага от чужбина.

Нека поговорим за изкуство, за млади изпълнители, за призванието да бъдеш артист и да се отдаваш на публиката.

Христина: Когато работя с деца, се стремя да ги стимулирам, да им бъда полезна. И не само в танца, но и в човешките неща. За мен подкрепата е много важна, защото само тогава младите хора имат опора зад гърба си и вяра в себе си. За да направят нещо по-добро. За един балетен артист е нужна дисциплина, мотивация, здрава психика и не на последно място талант. Някои са заложници на строги диети и лишения, но аз не съм привърженик на това мислене. Все пак е важен и сексапила.  Обожавам шоколад и това не ми е попречило да бъда в добра форма. Предпочитам плодове, пия вода и чай, и работя часове наред. Имаме една закачка с колегите, че ние си почиваме на работа, на сцената. За да съчетаеш работата, пътуванията и гастролите и отглеждането на  дете, е важно да си организиран и  да степенуваш отговорностите. Има и друго. Любовта към балета и сцената не ти позволяват да униваш. Аз например танцувах до петия месец на бременността си, а четири месеца след раждането  се върнах на работа. Обичам да чета и да тренирам по системата LesMillsBody Combat.

В лицето на синът ми Нико виждам близък приятел. Той посещава спектаклите ми, заедно играем тенис, разхождаме се. Да ви призная най-верните ми фенове са моето семейство и ми доставя удоволствие да танцувам и за тях. Нико, Блага, мама и татко, двете деца на сестра ми. В момента тя е по майчинство, но има идея да преподава след време.

Всички ние живяхме в изолация заради световната пандемия. Преодоляхте ли липсата на сцена и публика?

Христина: По време на пандемията си стояхме вкъщи, но аз не престанах да танцувам. Обособих си място, имаме и малка градинка пред къщата и там се отдавах на изпълнението. Все пак преодоляхме този кошмар, но ни беше нужна дисциплина и спазване на правилата за дистанция. Вдъхновяваше ме  българската музика и ми повдигаше духа. Слушах непрекъснато Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Тони Димитрова, летни хитове и известни песни.

Какво е за вас „Дървото на доброто“ като проект и идея за социално включване на децата в сферата на изкуството? Ще може ли дигиталната платформа „Стая на доброто“ да предостави повече възможности на младежите за изява на творчество?

Христина: Приветствам дигиталната платформа „Стая на доброто“ за възможността деца и младежи да показват изкуство, да излагат творбите си и да имат своята публика. По този начин всички общуват и създават приятелства.

Кои са добрите и лошите неща? И как ги представяте на вашите възпитаници?

Христина: Доброто можеш да намериш във всяко нещо. Важно е да си искрен, точен, честен. Хубаво е сутрин като станеш и някой да те поздрави искрено, като те погледне в очите.  Хората трябва да се радват на всяка своя стъпка и да са щастливи от живота. Някак се отделихме от чисто човешките неща. Да помогнеш на възрастен човек или на човек в беда е вече малко странно и екзотично за някои хора.

Като говорим за взаимоотношения, да ви призная, че често се събираме с приятели, говорим за различни неща. Не само за изкуство и балет. За настроение пийваме и българска ракийка.

Пожелайте нещо на нашите почитатели или пък поздравете някого.

Христина: Въпреки всичко, с каквато и дейност да започнем да се занимаваме, не трябва да губим надежда, а да действаме. Било с танц, било със спорт, било с наука. Смелостта е да покажеш себе си пред другите. Благодаря на сестра ми Блага, че е мой точен и искрен критик, а на майка ми и баща ми, че стоят зад гърба ми. Благодаря на семейството си за тяхната обич и всеотдайност, благодаря за здравето, което имам.

Интервюто води Миглена Иванова
Снимки: личен архив и Мирияна Шрот