Спектакълът обединява четири от най-популярните опери създавани някога – „Норма“, „Тоска“, „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“. Това, което ги свързва, е изборът и съдбата на главните героини и превръщането на тези героини в символ на женска отдаденост.
В най-красивите арии на композиторите Белини, Пучини и Верди, в тяхното музикално съвършенство се преплитат драматичните съдби на героините Норма, Травиата, Мадам Бътерфлай и Тоска и обединяващото ги общо препускане към пропастта на обречената любов.
Четири жени по пътя им към избавлението на смъртта, измислени от мъж – техният създател, в името на мъж – техният любим.
Музика – Белини, Верди, Пучини
Музикална среда – Петко Манчев
Идея и хореография – Мариана Крънчева
Драматург – Анна Петрова
Сценограф – Никола Налбантов
Костюми – Елена Иванова, М. Крънчева
Репетитор – Теодора Стефанова
С участието на Веса Тонова (Чо Чо Сан), Виктория Петрова (Норма) Даниела Иванова (Тоска) Петя Колева-Вучов (Виолета), Васил Дипчиков (Жорж Жермон и Каварадоси) и Стефан Вучов (Барон Скарпиа, Алфред Жермон и Пинкертон)
Всяка от героините прави огромна жертва в името на мъжа, когото обича – предава вяра и род, извършва престъпление, или доброволно се отказва от щастието си.
Вървейки по различни пътища – този на отмъстителна ревност, на невинна преданост, на агресия или предаване в ръцете на болестта – всяка избира като изход смъртта.
В този техен път има кукловод, който, за да задоволи егото си, поставя жените в рамка на измислена или редактирана реалност. „Рамкираните“, според техните представи, жени винаги са по-аплодирани и по-вълнуващи.
Тези жени са в един измислен свят – сътворени от създателя си за да бъдат жертвани в името на драма и аплодисменти. В същия контекст е интересна склонността на мъжа да се впечатлява и възторгва от измислени, недосегаеми женски създания, докато в същото време пренебрегва истинската, реална жена
Но има и един реален свят, където жени, които се жертват в името на мъж е имало и ще има. Дали за тях съществува аплауз? До колко жената, като сянка на мъжа, се отказва от себе си, в името на неговото израстване2 Къде свършва героинята и започва Дивата, която дава плътност на измисления образ? Къде свършва Дивата, поставена на пиедестал и започва жената, обикновена и незабелязвана? Какво е жертвата и има ли смисъл от нея?
Спектакълът съдържа и втора сюжетна линия, чийто звуков фон е текст на Анна Петрова, коментиращ теми като страхове, творчество, слава, отношение към жената.
На сцената на Музикален театър на 20 юни 2021 г. от 17:00 ч.
Спектакълът „Опера Diva“ се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата и със съдействието на продуцентска къща „Оренда Арт“.
