Пандемията ни учи на търпение, на вяра и на сила
Здравейте, Марио! Днес всички сме изправени пред предизвикателството на века – пандемията. Това промени обичайния ритъм на живот. Стоим си вкъщи, пазим лична хигиена, учим, работим от домовете си. Споделете вашия опит за обучението онлайн?
Дистанционното обучение е добър вариант, но в никакъв случай не замества нормалните часове в училище. При обучението онлайн материалът се усвоява по-трудно, а освен това не всеки разполага с качествена техника и добър интернет, затова се получават и много проблеми в комуникацията. Много учители дават двойно повече домашни, мислейки си, че учениците нямат работа, защото са си вкъщи. Изпитванията не показват обективно знанията на ученика, тъй като всеки разполага с материалите пред себе си. Би било добре изпитване да няма, домашните работи да са минимални (така или иначе самите часове са „домашни работи“), а уроците да са предварително подготвени на презентации или в планове, от които ученикът да може да учи.
Зная, че представяте ваши музикални клипове в социалните мрежи, а това вероятно е естествената връзка с любителите на изкуството?
Изкуството си е изкуство, дори от разстояние. То се усеща – на живо, онлайн, всякак, и е наше спасение в извънредното положение. Всички прибегнахме към поне един от многото аспекти на изкуството – книги, поезия, филми, сериали, пеене, слушане на музика, рисуване… Аз пея, за да доставям радост както на хората, които обичам, така и на себе си.
Променят ли се човешките взаимоотношения, без прекия контакт?
Връзката, която човек вече е установил със своите близки, не може просто да бъде разрушена от един вирус. Любов, щастие, приятелство, съчувствие… Все неща, които не могат да бъдат отнети от разстоянието. Разбира се, заради физическата дистанция започваме да усещаме липсата на приятелите и роднините. За щастие, имаме аудио- и видеовръзка с любимите хора.
Учебната година ще се проточи, ще се отложат вероятно и планираните ви творчески ангажименти. Какво мислите да правите?
Наистина пандемията в личен план ми отне едно очаквано пътуване до Италия – то бе моята награда от Международния конкурс EUROTALENTS 2019, където взех Grand Prix. Бях единственият българин сред участниците от 24 страни. Тук е мястото да благодаря на моя вокален педагог Роси Йорданова, с която сме заедно вече 14 години. Хубавото е, че поне успях да участвам в Stars of the Albion, Лондон, където взех първо място в категория мюзикъл. Няма как да знаем със сигурност какво и кога ще се случи. Каквото и да стане – трябва да действаме гъвкаво спрямо ситуацията. Дарвин е казал: „Не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се адаптира към промените“. Нека вярваме, че най-доброто ще се случи, и да реагираме бързо и адекватно.
На какво учи пандемията всички нас?
Пандемията е един изключително важен урок за всички хора по света. Отнема от нас всички паркове, музеи, кина, театри и молове, за да разберем, че щастието се намира в малките неща. Щастието от новия парфюм, който сме си взели, нее по-голямо от щастието, което днес откриваме в чашата чай, в любимата книга, в птичката, кацнала на прозореца, в онлайн съобщенията от близките хора, които просто искат да знаят как е минал денят ни… Пандемията ни учи на търпение, на вяра и на сила!
Какво ще кажете да завършим оптимистично за читателите на сп. „Черно и Бяло“?
В живота „черното“ и „бялото“ са неразделни. И често „черното“ ни отваря очите за „бялото“. Вярвам, че когато всичко приключи, всеки човек ще е една идея по-добър от преди.
интервюто води: Миглена Китанова