Един необикновен учебен живот по време на епидемия

Паола Колева: „Вярвам, че чудото на живота ще изведе успешно хората от това изпитание, че ще излезем не само по-мъдри, но и по-човечни, по-внимателно търсещи щастие“

Уважаема г-жо Колева, хората днес са изправени пред новото предизвикателство на века. Да си стоят в домовете, да бъдат дисциплинирани по отношение на личната си хигиена, да спазват правилата на безопасност от зараза от вирусна инфекция. Възрастните имат едни проблеми, подрастващите други. Помага ли ви дългогодишния опит като учител да започнете едно ново начало с вашите възпитаници. Уроци онлайн от къщи за неопределено време? Какво споделят колегите ви?

Пореден ден от нашия необикновен учебен живот… у дома!  Имаме на разположение цялото спокойствие и домашен уют, за да им се насладим, но и предизвикателството, което обстоятелствата ни поднасят,  да преподаваме по начин непознат до сега. На всички ни е за пръв път, но знам, че ще се справим!  Не зная друга професия, която  успя да направи такъв скок и да преживее такава промяна само за дни. В рамките на седмица, когато рухнаха и не издържаха повечето платформи за онлайн обучение, учителите намираха начин да са във връзка със своите ученици, намериха път към тях и преподаваха. . В първите дни дори нямаше национална образователна платформа, но всеки от нас  бе отворил свой комуникационен канал през социални мрежи и чат приложения.  Скочихме в дълбокото и доказахме, че сме много по-дигитални, отколкото очакват децата и обществото. Ситуацията е тежка и напрегната, колегите работят повече от 10 часа на ден, защото сутрин преподават, а след обяд получават и проверяват домашните, подготвят уроците за следващия ден, осъществяват телефонни разговори с родители.

Когато хората не са в близък контакт, какво се променя в човешките взаимоотношения и как това влияе на работата ви с децата?

Нашата професия е специфична и доста деликатна, тя работи с една невидима материя, каквато е детската душа. В тези отношения от изключително важно значение е общуването с детето, радостта от това общуване, усмивката, жестовете, енергията, която „тече“ двупосочно. Децата имат нужда да са заедно, да споделят. Знанието е другия важен продукт, който трябва да предадем, но емоцията и живия контакт са от съществено значение. Ценното всъщност е невидимо и остава встрани от материята.

Г-жо Колева, моля да споделите как  минава  работния ви ден пред компютъра в  домашни условия?

Ситуацията, която в момента ни налага толкова много ограничения, аз възприемам и като пълна с възможности перспектива. В този смисъл денят започва с вълнение за това дали днес ще имаме добри възможности за връзка и провеждане на уроците чисто технически. И ако платформата не ни предаде и не се срине, както се случваше първите дни, провеждаме часовете си по график, с тази разлика, че сега още повече търсим начини да направим урока интересен, атрактивен, различен и привлекателен. В следобедните часове започват да пристигат домашните на децата, телефонните разговори, следва планиране на уроците за утрешния ден. И така почти до вечерните часове. В най-трудните дни на сблъсък с новата среда  се състояха уебинари за обучение от сутрин до късно през нощта. Учителите показаха изумителна работоспособност и готовност да поемат огромно натоварване. Едва ли има учител, чийто работен ден през последните седмици да е по-малко от 10-12 часа. В моето училище 31 СУЧЕМ ,,Иван Вазов“, дигиталното обучение се осъществява от 100% от учителите.

Вярно ли е, че освен всичко останало, подготвяте игри, забавления, образователни и иновативни игри на учениците онлайн?

Това е задължително. Играта трябва да присъства в урока на малкия ученик постоянно, защото тя е водеща дейност за него. Децата очакват от учителя винаги в урока да има закачка, щипка екзотична подправка, намигване, поднесени с мярка и на място. Методите трябва да са разнообразни, похватите –също. Още повече това се отнася за обучението в тази ситуация, когато стресът съпътства живота и на големия и на малкия човек.

Усеща ли се родителското присъствие в часовете? Те помагат или пречат?

Помощта на родителите е безценна. Те трябва да съчетават работата си с помощ към ученика у дома и да преодоляват технически проблеми с платформите. Без тях нещата нямаше да се случат в този успешен вид. Аз имам късмета да се срещам с изключителни родители- успели, грижовни, подпомагащи и обгрижващи децата си. Гласовете на родителите трябва да бъдат чути много добре, защото се оказват доста обективни в преценките си.

Ще успеете ли да връчите свидетелствата на 24-ти май?

Вярвам, че това ще се случи, защото, погледнете какво постигна образованието само за месец и помислете дали е по силите на друга социална система!

Както обичам да казвам, аз съм реалист и вярвам в чудеса. Вярвам, че чудото на живота ще изведе успешно хората от това изпитание. Вярвам, че ще излезем не само по-мъдри, но и по-човечни, по- внимателно търсещи щастие, по- светли от вътре, по- смирени и здраво стъпили и то боси върху Земята, върху пръстта… За да усетим нейната вибрация, пулс и послание, нейното предупреждение и напомняне колко малки прашинки сме всъщност върху ревера на Твореца! Зная, че ще празнуваме не само 24 май- най-милият и истински български празник, а още много празници. По-осъзнати и по –добри от всякога!

Споделете кои от предишните и сегашни проблеми на образователната система са препъникамъкът за преподавателите, учениците, пък и за родителите?

Проблемите са много, но и възможностите не са малко. Ако човек иска да се справи, той намира начин. Само за месец бяха създадени, отворени или натрупани огромен брой електронни ресурси, които да улеснят и обезпечат дистанционното обучение. Издателствата освободиха електронните си учебници, а някои от тях дори бяха интегрирани в  образователните платформи.

Някои от приложенията за онлайн преподаване са много вреемки и трудоемки, освен това не всички семейства разполагат с необходимата техника, защото имат повече от един ученик. Вярно е и че всяка криза ражда възможности за развитие в търсенето на нови възможности. Така е и сега. Българският учител доказа, че може да направи революция за часове, да се адаптира и да реагира адекватно на ситуацията.

На какво учи пандемията всички нас?

От всяка житейска ситуация човек учи по нещо, но от  криза като тази, която те хвърля във война с един невидим враг и променя за часове живота ти, човек разбира колко важни са простите неща… Да замълчим, да простим, да оценим, да прегърнем свободата си, децата си, живота…  Дано разберем и научим завинаги поуката от това изпитание. Понякога имаме нужда  да спрем като бедуините в пустинята, за да ни настигне душата ни.

Какво ще кажете да завършим оптимистично за читателите на сп. „Черно и Бяло“  с…

С приказка… В моята приказка този Вирус (който дори не е с благороднически произход) няма никакво въображение и най-нахално и без капка романтика сваля принцесата! Ама така я сваля, че тя остава на легло дъъълго време. А Короната е едно нищо и никакво парче метал, даже не благороден. Е, някаква принцеса може и да се добере до тази корона, но бързо ще я поставят под карантина. После ще се появи принцът (може и без кон, а с куче, защото го е извел междувременно на разходка в парка), таааа, този принц (който между другото винаги съм подозирала в демагогия) няма дори да погледне принцесата, камо ли да я целуне, нали, защото генералът е забранил, ще намести внимателно златотъканата си маска и ще отмине безцеремонно красивата девойка, за да изчака кротко в покоите си този проклет Вируслав нам си кой, да си отиде. И никога, ама никога повече да не се върне от дън горите Тилилейски!

интервюто води Миглена Китанова