Трябва да си малко хулиган, за да пренебрегнеш правила, условности, граници, авторитети, обществено мнение… Трябва да си много смел и отговорен, за да ги преодолееш.
Откъде, всъщност, започва всичко? От родното Сараево, което Емир Кустурица губи по време на югославските войни през 1992–1995 г., от космополитния му живот, разкъсан с граници, или от онзи снимачен ден през 2003 година, когато гледа хълма Мечавник в Сърбия…
Тогава там се появява неговото село Кустендорф (на немски от dorf – село, и началото на фамилията му), първо в мечтите, а после и наяве. След това идва ред на Андричград, възстановена е Шарганската осмица, част от теснолинейката между Ужице, Вишеград и Сараево.
Нали знаете как във филмите на Емир Кустурица необузданото му въображение ни мята от земята до небето, от фантазията до реалността, от комичното до трагичното… Ето така, снимайки филма ,,Животът е чудо“, големият творец населява живописните местности от двете страни на границата между Сърбия и Босна и Херцеговина с неповторимите си герои, създавайки своя измислен свят на земята.
Хиляди туристи сега се возят с влака „Носталгия“ в автентични вагони през тунели и мостове, край водопади и гари в този железопътен музей на открито. Тук е и гара Голубичи (от сръбски – гълъбчета, преносно младоженци), построена специално за филма „Животът е чудо“.
В Дървен град са докарани вековни дървени къщи от различни краища на Сърбия. Но тук присъства целият свят с улици, площади, сгради, кръстени на Федерико Фелини, Лукино Висконти, Стенли Кубрик, Никита Михалков, Никола Тесла… Разбира се, не може без киносалон, където посетителите гледат късометражни филми на Кустурица. Вече е известен международният филмов и музикален фестивал „Кустендорф“. Има клуб на писателя с изрисувания образ на Достоевски. И затвор за ,,лошите“, чиито имена са свързани с бомбардировките на НАТО над Белград.
Емир Кустурица обича да говори, че неговият кумир е Нобеловият лауреат Иво Андрич, също родом от Босна и Херцеговина. При Вишеград, където Андрич е прекарал детството си, се намира Мостът на Дрина, увековечен от писателя в едноименния му роман. Сега там е Каменният град, с който Кустурица отдава почит на своя духовен учител. Това е образователен и културен център с различни архитектурни стилове и артистични прояви, с научен институт „Иво Андрич“, висше училище за драматично изкуство, библиотека, книжарница, галерия, речно пристанище, разбира се, и киносалон… Всички наименования напомнят за произведения, факти и обекти от живота на Андрич.
Трябва да си наистина смел, за да се противопоставиш на омразата и националистичните настроения в бивша Югославия, които отричат своите родни титани. Трябва да си наистина талантлив, за да превърнеш фантазията си в реалност и обратно, да покажеш, че – въпреки всичко – животът е чудо.
текст и снимки: Петя Пейчева
