Сега е лесно и приятно да се пътува в Босна и Херцеговина. Страната е живописна със зелените си планини и зелените води на буйните реки, които се вият в каньоните. Пътищата са по-добри от нашите, следите от снарядите и разрушенията от последната война през 1992-1995 година вече не се виждат. Дори ,,сараевските рози“ – дупките от бомбите по улиците, оцветени в червено да напомнят за пролятата кръв, изчезват с подновения паваж и асфалт. Най-добрият пътеводител си остават книгите на босненския писател Иво Андрич. Нобеловият лауреат е видял, прозрял и описал всичко не само в родния си край, а и на Балканите. Сигурно, защото сме забъркани съдбовно в обща история.
,,…в този град, разпилян като шепа зърна по стръмните склонове и равнината около реката…“
…сутрин се будиш от камбаните на християнските църкви и гласа от минарето. В Сараево е така до днес. Зареян сред шаренията на малките дюкяни, замаян от мириса на ориенталски подправки, сладкиши и кафе, неусетно, от ниските миндери на Баш чаршия се озоваваш под изящните фасади на австро-унгарските сгради със скъпи маркови магазини и модерни кафенета. Зад тях стърчи католическата катедрала, изненадва те синагога, а пред теб вече се виждат кулите на новите квартали… Казват, че Сараево е един от най-бързо развиващите се градове на Балканите. Дори да беше останал само в миналото, пак щеше да бъде един от най-интересните, пълен с исторически забележителности и символи.
,,Преди всичко Сараевските мостове. На Миляцка, чието корито е гръбнакът на Сараево, те са като каменни прешлени.“
Туристи от цял свят разчитат в надписите търсените места и знаци. Латинският мост, където Гаврило Принцип убива наследника на австро-унгарския трон Франц Фердинанд и дава повод за Първата световна война. Мостът ,,Върбаня“ на сараевските Ромео и Жулиета – сърбин и бошнячка, застреляни от снайперист при опит за бягство от обсаденото Сараево през войната от 1992-1995 г. Мостът до Инат къща, пренесена по искане на собственика ѝ камък по камък от единия на другия бряг на реката…
Сараево, общ изглед 
Латинският мост 
Сградата на кметството в неомавритански стил и библиотека 
Инат къща
В Босна и Херцеговина има много реки и много брегове. Днес реките са естествени граници между отделните етноси, а бреговете са различни със своите обичаи, език, религия, облекло, архитектура. Това е видимо за чужденеца, но мисля, че за него е трудно да избере бряг. Дори в Музея на престъпленията срещу човечеството и геноцида в Сараево, пълен с млади, вглъбени хора до 22 часа, безспорна е само стаята, облепена с листчета на различни езици: ,,Никога повече, няма да забравим, спрете…“
И в Мостар има прочут стар мост над река Неретва. На единия ѝ бряг живеят бошняците, на другия – хърватите. Мостът е построен по поръчка на Сюлейман Великолепни през 1566 г. и по онова време е имал най-голямата арка в света. От тогава до сега смелчаците скачат от нея в студените води на Неретва. През 2004 г. с такъв скок е открит възстановеният мост след разрушаването му от хърватите във войната през 1993-та. Новият Стари мост е изграден с дарения на много държави от разпръснатите каменни блокове и от същия материал, в автентичния си вид, дори с известните дефекти. С кулите ,,мостари“ от двете му страни – ,,пазители на моста“ – е свързано и името на града.
В австро-унгарската част на Сараево 
Католическата катедрала с паметника на Папа Йоан Павел II 
Музей на престъпленията срещу човечеството и геноцида 
Старият османски безистен ,,Бруса”
,,На това място, гдето Дрина с цялата тежест на своите зелени и пенливи водни маси избликва от затворения на глед масив на черните и стръмни планини, има голям, стройно изграден от камък мост с единайсет широки свода.“
Става дума за най-известния босненски мост, с който великият везир Мехмед Паша Соколович е увековечил името си по пътя от Сараево до Цариград. Мостът е изумителен пример на османската архитектура, строен с ангария от 1571 до 1577 г. И той не е избегнал лудостта на хората да рушат и убиват – през двете световни войни, както и в последните югославски конфликти.
Стари мост в Мостар със скачач 
Мостът на Дрина
Мостът на Дрина е свързан с още една забележителна личност. Едноименният роман на Иво Андрич, както и той самият, са приемани противоречиво от националистите в Босна и Херцеговина. Въпреки това родната му къща в Травник е посещавана от хиляди туристи. В нея се пазят първите издания на всички негови книги, екземпляри на различни езици, в това число и на български. Цялата сума от Нобеловата награда Андрич подарява на библиотечния фонд в Босна и Херцеговина.
,,На края на травнишката чаршия, под студения и пенлив извор Шумеч, открай време съществува малкото Лутвово кафене. За този Лутво, първия стопанин на кафенето, не си спомнят дори най-старите люде… но всички отиват на кафе при Лутво и името му се помни и споменава там където са забравени имената на толкова султани, везири и бейове.“
Това е най-оживеното и китно място в Травник. Напомня за Ганковото кафене, описано от Вазов половин век преди Андрич. Но дали с годините се научихме да бъдем граждани, а не българи, турци, сърби, хървати, бошняци, и да живеем заедно на Балканите? Може да поседнем ,,на камъка в Почител“ и да помислим.
Родната къща на Иво Андрич 
Лутвовото кафене 
Почител
,,Почител. …Да бъдеш шест века каменен град в стръмната, скалиста и тясна долина на Неретва, на неудобно и открито място… не е нито лесна работа, нито завидна съдба.“
Средновековният град с крепостта, каменните улици и къщи е оцелял. За пример на неудобното и открито място, където сме родени. Остава да превърнем нашите стари и нови мостове над реките в пътища, които ни свързват, а не в гранични контролно-пропускателни пунктове, каквито още има на Балканите.
,,Защото всичко е преминаване, мост… А цялата ни надежда е там, отвъд.“
*Всички цитати са от произведения на Иво Андрич
Текст и снимки: Петя Пейчева
