Често слушах разказите на баща ми Степан Къналян за моя дядо – „ Баща ми се е занимавал със обущарство След Балканската война. По време на отстъплението от Одрин се преселихме в София. Когато баща ми се помина през 1916г., аз трябваше да се грижа за майка ми, сестра ми и брат ми. Тогава постъпих на работа като чирак в „Първа златарска фабрика“ на Сукиасян и Степанян, които бяха съдружници. Там работих до 1934г. След тази дата, до края на 1937г., работех като самостоятелен майстор в галерията на бижутера Д. Коцев на ул. „Търговска” през 1938 г. От 1939 г. работих в магазина на златаря Х. Парсамян на ул. „Сердика” 7. След тази дата до бомбардировките през 1943 г. работих като самостоятелен майстор в часовникарското ателие на Х. Ерганян на ул. „ Сердика“ 21. След 9-ти септември 1945 г. открих работилница на ул. „Търговска“, където работих до към края на 1949 г. Постъпих на работа в „Първа държавна златарска работилница“, впоследствие уедрена в комуна, където работих до 1 март 1950 г. След 1950 година станах инициатор за откриването на златарска работилница за ръчни художествени изделия при СГНС, където работих като ръководител на ателието. Златарството е изкуство, а не занаят, защото един първокласен златар трябва да е и добър художник, да умее да монтира камъни, да гравира върху метал, да разпознава камъните, да емайлира. Всичко това го можеше един човек и той се казваше Кеворк Кеворкян, наред с него беше и Аведис Румян. Златарската чаршия включваше най-вече пространството между улиците „Сердика“ и „Търговска“. На улица „Леге“ работеше майстор Крикор Гюрджиян със синовете си Мардик и Жирайр. Той владееше до съвършенство гравьорското изкуство, което предаде и на синовете си. Магазин „Париж“ на братя Кеворк и Ервант Кеворкян,придаваше наистина парижки вид на улицата. А улица „Триадица” привличаше вниманието с базара „Мусала“ на Гарабед Хугасян, в който се продаваше платина, злато, сребро, порцелан, кристал и часовници. На улица „Търговска“ имаше голям магазин, на фирмата на който пишеше „Първа българска златарска фабрика „Сукиасян и Степанян”. Пак на ул. „Търговска” бяха и магазините на Торос Папазян, в който работеха Варужан Арабаджян и Антраник Апкарян.”
Обичах да слушам с внимание големия майстор Хайгаз Мурадян, който ми разказваше за баща ми с много респект и уважение: „Ето какво мога да кажа за моя майстор Степан Къналян. В бащината му къща в Одрин по време на Балканската война 1912–1913г. се е помещавал щабът на генерал Антраник Озанян. Постъпих на работа през 1939г., когато бях 13-годишен. Гледах сръчните му ръце – как от златното кюлче се оформяше бижуто, но акълът ми, доколкото го имах, бе в парцалената топка.Тялом бях при него, а духом – навън, на нашата улица, където ритаха без мен. Но времето си течеше и с всеки изминал ден се приобщавахме един към друг. Имаше ме като свой син. Редовно ме пращаше да му купувам билети за операта, която тогава се помещаваше в Народния театър. Работейки той си пееше оперни арии под сурдинка. През 1946г. и моя милост в тържествена обстановка бе удостоен с майсторско свидетелство. Арменските майстори, както и българските им колеги, работеха задружно,помагаха си с материали и съвети Отличаваха се със своята почтеност и никога не злоупотребяваха с доверието на клиента. „Нашият капитал е нашата почтеност и честност!, често казваше моят майстор. И наистина богати златари нямаше.” В момента се виждам с двама големи и добри златари, това са сина на Крикор Хадавян – Вахе Хадавян и Антраник Апкарян.
Вахе Хадавян и Мария Георгиева са от малцината майстори на ювелирни изделия, които работят своите творения изцяло ръчно и създават неповторими бижута.
Крикор Хадавян за себе си разказва: „От малък гледах сръчните ръце на баща ми и как работи. Той работеше в Златарска промишленост. Аз завърших приложни изкуства след 5 години заедно с Мария Георгиева, с която работя повече от 25 години. 20 години бях в Златарска промишленост като златар, моделиер, монтьор на скъпоценни камъни и гравьор. През 1995г. се устроих в собствено ателие. Използваме собствени модели и каталози по поръчка на клиенти. Уникалното за ателието е, че работим изключително ръчна работа. А Мария до 1985 г. е работила в приложни изкуства във Фонда на художниците, а се познаваме от 1991 г. и до сега работим заедно“.
Антраник Апкарян е престанал да работи от 2010 г., През последните години е произвеждал уникати, които са били изложени на „Руски” 6, където са били продавани. Г-жа Горбачова, като ценителка на хубавото изкуство е закупила една колекция от сребро – гривна и колие, изработени от Антраник Апкарян. Тя е била във възторг от изработката на тези произведения и се позаинтересувала кой ги е изработил така прецизно и качествено.
И накрая искам да пожелая: Господ да дари със здраве малцината останали живи от старото поколение!
Текст и снимки Мари Канълян
